Римляните 12–15
Единство чрез Исус Христос
Някога било ли ви е трудно да се чувствате единни с други членове на Църквата? Светиите в Рим, които живеят по времето на Павел, произхождат от различни места и култури. Понякога те имат разногласия и се поражда напрежение помежду им. В отговор Павел ги насърчава: „Бъдете единомислени един към друг“ (Римляните 12:16). Този урок може да ви помогне да намерите начини да станете по-единни с членовете на Църквата на Спасителя.
Предложения за дейности за изучаване
Всички можем да бъдем единни
Михаил и семейството му са се кръстили преди три години. Отнело им е известно време да се приспособят към новия начин на живот като членове на Църквата, но те получават силна социална подкрепа и приемане от членовете на своя клон. Наскоро бащата на Михаил приема нова работа и семейството му се премества в друг район. Михаил вече от няколко седмици посещава църковни и младежки дейности в новия си район, но все още не се чувства приет там. Младежите изглеждат приятни, но повечето от тях явно са дългогодишни членове на Църквата и Михаил се чуди дали може да го съдят за недостатъците и неопитността му спрямо Църквата.
-
Какъв съвет бихте дали на Михаил, за да му помогнете в тази ситуация?
-
Какъв съвет бихте дали на младежите в новия район на Михаил?
Павел пише своето послание до римляните във времена, когато членове на Църквата, имащи различна религиозна и културна история, започват да се покланят заедно. Има моменти, когато тези светии имат неразбирателства помежду си или несправедливо съдят други членове на Църквата, чийто избор се различава от техния. Един от уроците, които можем да научим от ученията на Павел в Римляните 12–15, е, че въпреки че всички имаме различия, членовете на Църквата могат да се стремят да бъдат единни чрез ученията на Исус Христос.
-
Какво може да ви затрудни да се чувствате единни с другите членове на Църквата?
-
Защо според вас е важно за Господ членовете на Неговата Църква да бъдат единни?
Помислете доколко свързани се чувствате с хората във вашия район или клон, вашите съученици от програмата Семинар или други членове на Църквата. По време на този урок, помислете как можете да станете по-единни с другите членове на Църквата на Спасителя.
Ученията на Павел за единството
-
Какво научихте от стиховете, които изучавахте, което може да ви помогне да станете по-единни с другите?
-
Как полагането на усилия да бъдем единни с другите може да ни помага да ставаме по-подобни на Исус Христос?
-
Какви преживявания от вашия живот или живота на другите са ви показали колко е важно да бъдете единни с другите членове на Църквата?
Прилагане на наученото
Помислете за това, което сте научили и почувствали по отношние на единството от днешния урок. Отделете малко време, за да направите план за това как ще включвате тези учения в живота си. Запишете си цел, свързана с начина, по който ще се стремите към единство в една или повече от следните обстановки:
-
С членовете на вашия клас на Младите жени или кворум на свещеничество
-
С членовете на вашия клас в програмата Семинар
-
С други членове на вашия район или клон
Добре е също така да запишете всички пречки, които имате при постигането на целта си. Как можете да преодолявате тези пречки? Как може Господ да ви помага?
Коментари и информация за историческите обстоятелства
Какво можем да научим от трудностите, пред които е изправена Църквата в Рим по времето на Павел?
Старейшина Куентин Л. Кук от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:
Нашата църковна култура произлиза от Евангелието на Исус Христос. Посланието на апостол Павел към римляните е задълбочено. …
… Павел увещава юдеите и езичниците да спазват заповедите и да се обичат едни други, като потвърждава, че праведността води до спасение.
Културата на Евангелието на Исус Христос не е нито езическа, нито юдейска. Тя не се определя от цвета на нечия кожа или от местоживеенето. Макар и да се радваме на различните култури, ние трябва да изоставяме аспектите от тях, които са в разрез с Евангелието на Исус Христос.
(Куентин Л. Кук, „Сърца, обвързани в праведност и единство“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 20–21)
Какво може да се случи, когато полагаме усилия да бъдем единни членове на Църквата на Спасителя?
Старейшина Хорхе Т. Бесера от Седемдесетте учи:
Във всеки район и клон имаме нужда от всички – от тези, които може би са силни, и от тези, които са в затруднение. Всички са необходими за важното усъвършенстване на цялото „Христово тяло“. Често се чудя кой липсва в различните ни конгрегации, който би могъл да ни подсили и допълни.
(Хорхе Т. Бесера, „Горките те“, Лиахона, май 2021 г., с. 40)
Сестра Шарън Юбанк от общото президентство на Обществото за взаимопомощ споделя следния разказ:
През 1842 г. светиите работили усилено за изграждането на храма в Наву. След основаването на Обществото за взаимопомощ през март, пророкът Джозеф често посещавал техните събрания, за да ги подготвя за свещените, обединяващи завети, които скоро щели да сключат в храма.
На 9 юни пророкът „казал, че ще проповядва милост. Ако предположим, че Исус Христос и ангели(те) ни се ядосват заради дреболии, тогава какво би станало с нас? Трябва да бъдем милостиви и да не отдаваме голямо значение на дребните неща“. Президент Смит продължил: „Наскърбява ме, че няма по-пълно общение; ако един член страда, всички го усещат; чрез единство на чувствата ние добиваме сила пред Бог“ („Minutes and Discourse, 9 June 1842“, с. 61, Joseph Smith Papers).
Това кратко изречение ме порази като мълния. Чрез единство на чувствата ние добиваме сила пред Бог. Този свят не е това, което искам да бъде. Има много неща, върху които искам да влияя и да ги правя по-добри. И честно казано, срещам голямо противопоставяне на това, за което се надявам, и понякога се чувствам безсилна. Напоследък си задавам дълбоки въпроси: Как мога да разбирам по-добре хората около мен? Как да създавам това „единство на чувствата“, когато всички са толкова различни? До каква сила от Бог мога да имам достъп, ако има повече единство между мен и останалите хора?
(Шарън Юбанк, „Чрез единство на чувствата ние добиваме сила пред Бог“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 55)