Моята основа: упражнявайте вяра в Исус Христос – максимално време: 20 минути

Помислете:По какъв начин моята вяра в Исус Христос ще влияе върху способността ми да разчитам на собствените си сили?

Гледайте:„Упражнявайте вяра в Исус Христос“, намиращо се на srs.lds.org/videos. (Видеото не е налично? Прочетете с. 21.)

Упражнявайте вяра в Исус Христос

Ако не можете да гледате видеото, прочетете текста.

Старейшина Дейвид А. Беднар: Да действаме означава да упражняваме вяра. Чедата на Израил носят ковчега на Господния завет. Те достигат до река Йордан. Обещанието е, че ще преминат по суша. Кога се разделят водите? Когато намокрят нозете си. Те влизат в реката – действие. Следва проявление на сила – водата се разделя.

Често си мислим: „Ще получа съвършеното разбиране и тогава това ще се отрази на всичките ми дейности“. Смятам, че имаме достатъчно разбиране, за да започнем да действаме. Имаме усещане за правилната посока. Вярата е принцип – принцип на действие и сила. Истинската вяра е съсредоточена върху Господ Исус Христос и винаги води до дела.

(See “Seek Learning by Faith” [address to Church Educational System religious educators, Feb. 3, 2006], lds.org/media-library)

Върнете се на с. 20.

Обсъдете:Защо истинската вяра винаги води до действия? Защо е необходимо да имаме вяра, за да може Бог да ни помага в духовен и материален аспект?

Прочетете:Матей 6:30 и цитата от Lectures on Faith (вдясно)

„Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?“

Матей 6:30

„Всички усилия, които полагате, не зависят ли от вашата вяра? … Както чрез вяра получаваме всички материални благословии, така и чрез нея получаваме всички духовни благословии. Но вярата не е само принцип на действие, но също и принцип на сила“.

Lectures on Faith (1985), 2, 3

Дейност

Пътеката към разчитане на собствените сили е пътешествие на вяра. Първото президентство и Кворумът на дванадесетте ни канят да превърнем в приоритет в живота си увеличаването на нашата вяра в Небесния Отец и Неговия Син.

Стъпка 1: Като група прочетете пророческите приоритети в полето по-долу.

Стъпка 2: Обсъдете как това да освещавате с вяра Господния ден, да вземате от причастието и да четете Книгата на Мормон ще ви помага да започнете повече да разчитате на собствените сили.

Пророчески приоритети и обещания
„Представете си величината на това заявление! Всичко, което има по земята, е обещано на хората, които освещават Господния ден“ (Ръсел М. Нелсън, „Господният ден е наслада“, Лиахона, май 2015 г., с. 130; вж. също У. и З. 59:16).
„Бездействието не е характерно нито за развиването на духовност, нито за подновяваните с причастието завети. Заветите са придружени не само от обещания, но те носят и духовна сила“ (Neil L. Andersen, General Authority training meeting, Apr. 2015).
„Свидетелствам, че (Книгата на Мормон) може да стане наш личен „Урим и Тумим“ в живота“ (Richard G. Scott, “The Power of the Book of Mormon in My Life,” Ensign, Oct. 1984, 11).

Обещайте:Обещайте да извършите следните дейности през седмицата. Отбележете в съответната кутийка, след като изпълните всяко обещание.

• Покажете вярата си тази неделя, като освещавате Господния ден и с благоговение вземете от причастието.

• Четете Книгата на Мормон всеки ден.

• Прочетете стиховете от Писанията на с. 21. Изберете един от тях и го споделете с близките или приятелите си.

  Стихове от Писанията за вяра в действие

  Тъй като Даниил не спира да се моли, той е хвърлен в една яма с лъвове, но „Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не (му) навредиха, … никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог“ (Даниил 6:22–23, вж. също стихове 16–21).

  Господ дава на Лехий Лиахоната, за да води семейството си и „(тя) работ(и) според вярата им в Бога. … (Когато) те (са) лениви и забрав(ят) да упражняват вяра и усърдие, … те не напредва(т) в пътуването си“ (Алма 37:40–41).

  „Донесете всичките десятъци в съкровищницата… и Ме опитайте сега за това, … дали няма да ви разкрия небесните отвори (и) да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него“ (Малахия 3:10).

  По време на един период на глад Илия моли една вдовица да му даде последната си храна. Илия ѝ обещава, че поради нейната вяра, Господ ще ѝ осигури храна и храната ѝ никога не свършва. (Вж. 3 Царе 17.)

  „Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ, ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя“ (Исайя 41:17, вж. също стих 18).