Материали

Вдовицата от Сарепта

Вдовицата от Сарепта, която била измежду най-бедните, всъщност можела да разчита доста добре на собствените си сили насред поразената от глад и суша земя. Сега, може да си спомняте – храната ѝ била на път да привърши и тя събирала пръчки, с които да си запали огън за едно последно хранене. Това може да изглежда като обратното на това човек да разчита на собствените си сили. Но тя била пуснала толкова дълбоки духовни корени в това да разчита на собствените сили, че когато един Божий пророк я помолил за последните ѝ запаси от храна, „тя оти(шла) да направи, каквото Илия ѝ каза(л)“ (3 Царе 17:15). От Писанията учим, че след като използвала и последното си зърно, за да нахрани пророка, „делвата с брашното не се изпразни(ла), нито стомната с маслото намаля(ла)“ (стих 16) и „така тя, Илия и домът ѝ (яли) много дни“ (стих 15). Храната ѝ била на привършване, но не свършила – и не защото тя имала достатъчно пари, а защото имала достатъчно вяра. Като даваме най-доброто от себе си да живеем според Евангелието и полагаме усилия да посре-щаме нуждите си, Господ ще възнаграждава вярата ни и упорития ни труд.

Върнете се на с. 43.

Бележки