Как можем да помагаме на членовете, които се определят като гей или изпитват привличане към хора от същия пол, да се чувстват обичани, приети и вдъхновени на църква?

Давайте възможност за израстване и отговорност

„Толкова е важно да разбираме, преди всичко, че всеки се намира на различно място по пътеката и че трябва да подобряваме информираността си за хората, които са около нас.

Познавам хора, които идват на събранията всяка неделя, за да бъдат вдъхновявани и ободрявани и които просто си тръгват с чувството, че са съдени, необичани и ненужни, все едно няма място за тях в Църквата. Трябва да променим това. Трябва добре да осъзнаваме каква е целта на ходенето на църква в неделя и да сме сигурни, че всеки, който посещава, се чувства обичан, нужен, приет и вдъхновен. Всеки има трудности, за които дори не подозираме. И е толкова важно да съзнаваме, че всички около нас са обичани от Бог и че ние трябва да ги виждаме през Христовите очи. Не бива да допускаме преценката да диктува начина, по който общуваме с хората. Това просто не е правилно. Чувствам, че Господ ни поставя там, където сме, и ни свързва с хората около нас поради някаква причина.

Защото не става въпрос само за личния ни напредък, а за това да помагаме на другите да напредват. И започнах да осъзнавам, че сме на мястото, където сме, за да можем да обичаме и вдъхновяваме другите.

Не можем да бъдем, нито дори да се наричаме ученици на Христос, ако не помагаме на останалите по тази пътека. Евангелието на Исус Христос не изолира хората. Хората изолират някои хора. И ние трябва да поправим това. Трябва да сме деликатни, да ги обичаме и да им предоставяме възможности да израстват, да разцъфтяват и да дават най-доброто от себе си. Те имат таланти, способности и характер, които са необходими в Божието царство. И ако ще изграждаме Божието царство на земята, имаме нужда всички да дойдат, да дойдат и да вършат своята част. И ние трябва да осъзнаваме това. Когато хората прекрачат прага на вратата на сградата за събрания, те трябва незабавно да се почувстват приети, обичани, мотивирани и вдъхновени, за да може, когато излязат от същата тази врата, да бъдат по-добри. Защото знаят, че Господ ги обича. И защото имат приятели във вярата си“ (Керъл Ф. Макконки, „Lifting Others“, ChurchofJesusChrist.org).