Как да служим на всеки поотделно, когато става въпрос за членове, които са ЛГБТ?

Вдъхновявайте и укрепвайте

„Когато се съсредоточаваме върху всеки човек поотделно, можем наистина да вдъхновяваме и укрепваме. Имала съм възможността да посещавам различни части на света. Били сме на църковни събрания в много различни райони и клонове. И докато човек не види хора, които се различават от него, по най-разнообразни начини, според мен е лесно да остане съсредоточен върху една много ограничена част от цялото и да счита, че това е единственият възможен начин. Мисля, че когато спрем да се вторачваме единствено в себе си, когато започнем да мислим за другите, това ни помага да осъзнаем, че всички сме едно семейство – семейството на Небесния Отец. …

Някой може да каже: „Е, аз не се нуждая от други хора“. Но може би те се нуждаят от вас. Когато изберем да откликваме на нуждите на другите, ние благославяме нечий живот.

Мисля, че едно от нещата, които можем да правим, е да се съсредоточаваме върху всеки поотделно. Можете ли да намерите един човек, който изглежда има нужда някой да поговори с него или някой да го изслуша? Можете ли да потърсите този, който седи отвън, на ръба? Това ми дава цел. Това дава на всички нас цел, когато не ни е толкова комфортно с големи групи, просто да се съсредоточаваме върху отделния човек.

Един от най-добрите начини да създаваме добри взаимоотношения е да не подхождаме с предположения или предубеждения, а да сме с отворени сърца и умове. Понякога имаме склонността да категоризираме хората или да предполагаме, че те са еди-какви си заради конкретна ситуация в техния живот или в тяхното семейство. И винаги е изненадващо, че когато държим умовете и сърцата си отворени, откриваме много прекрасни неща за хората, които никога не сме очаквали. Когато сме преживявали, когато сме виждали, когато сме отваряли сърцата си за други хора, разбираме, че на всички мястото ни е тук“ (Джийн Б. Бингам, „Focus on the One“, ChurchofJesusChrist.org).

Насърчавайте връзката с Христос

„Важно е всеки човек да има връзка с Христос, защото спасението е лично, индивидуално преживяване.

Ние не спасяваме хората по конгрегации. Ние биваме спасявани един по един. Това е много лична връзка с Христос. Спасителят ни разбира, защото Той не е абстракция. Защото Той е жив, дишащ, реален Божий Син. Живият Син на живия Бог. Хората, които мислят, че са прегрешили твърде много или са отишли твърде далеч, или са били откъснати твърде дълго и някак не могат да се върнат в кръга, нека знаят, че никой не може да падне толкова ниско, че да не може да бъде достигнат от светлината, идваща от Христос. Това не е възможно.

Смятам… че взимането на причастието, Господната вечеря, е най-същественият начин, по който ежеседмично можем да показваме, че желаем да се отъждествяваме с Него и така всъщност получаваме реципрочен дар и сила. Като идваме да участваме и сме неизменно до Спасителя в този обред, тази солидарност и съпричастност ни се връщат и ние си тръгваме от конгрегацията, напускаме събранието със сила, мощ и разбиране от Господ, които преди не сме имали. Отчасти това се дължи на по-голямото разбиране, което придобиваме за Него. Но и на факта, че Той ни разбира. От личен опит, и като апостол, заявявам, че Христос действително ни познава. Той е извървял нашия трънлив, труден и пълен с препятствия житейски път. Как го е направил, нямам представа. Не знам. Той не се е развеждал. Затова може да кажете: „Ами тогава как знае какво е да си разведен?“. Не знам как Той прави това. Но ако има човек по света, който е преминал през развод, Той го разбира.

Звучи странно да го кажа, но Бог ме обича почти толкова, колкото обича Своя Единороден Син. Поне мога да кажа: Той даде Своя Единороден Син за мен. И това показва моята ценност в очите Му и моята ценност в очите на Спасителя и Неговата готовност да отиде в Гетсиманската градина и на Голгота заради мен. Никога няма да ми се наложи да правя това. Не е нужно да кървя. И не е нужно да умирам за нечий чужд грях. И не е нужно да бъда толкова самотен. Но го разбирам. Мисля, че е прекрасно. И го оценявам. За мен това означава, че Той ме разбира, че Той ме обича и че Той желае да ми помага. Не мога да обясня как се случва. Знам само, че е така“ (Джефри Р. Холанд, „The Savior Understands Me“, ChurchofJesusChrist.org).