1 И сега стана така, че целият народ на нефитите се завърна в собствените си земи на двадесет и шестата година, всеки мъж със семейството си, стадата и чердите си, конете си, добитъка си и всичко онова, което им принадлежеше.

2 И стана така, че те не бяха изяли всичките си запаси; затова взеха със себе си всичко това, което не беше погълнато, и тяхното зърно от всякакъв вид, и златото си, и среброто си, и всичките си скъпоценности и се върнаха в собствените си земи и своите владения на север и на юг, както в страната на север, тъй и в страната на юг.

3 И те раздадоха земя на тези разбойници, които бяха встъпили в завет да спазват мира в страната и които желаеха да си останат ламанити, земи, съобразени с техния брой, за да могат да имат, благодарение на труда си, с какво да преживяват; и тъй те установиха мир в цялата страна.

4 И те започнаха отново да преуспяват и да стават велики; и двадесет и шестата и седмата години изминаха и имаше голям ред в страната; и те създадоха законите си, основани на справедливост и правосъдие.

5 И сега, нямаше нищо из цялата страна, което да пречи на людете да преуспяват непрестанно, освен ако не изпаднеха в прегрешение.

6 И сега, тъкмо Гедгедоний, съдията Лахонеус и онези, които бяха назначени за водачи, бяха тези, които установиха този велик мир в страната.

7 И стана така, че много градове бяха съградени наново, и много стари градове бяха възстановени.

8 И бяха проправени много друмове, и направени много пътища, които водеха от град в град, от земя в земя и от едно място към друго.

9 И тъй изтече двадесет и осмата година, и людете имаха непрестанен мир.

10 Но стана така, че през двадесет и деветата година настанаха някои спорове между людете; и някои се бяха издигнали в гордост и самохвалство поради извънредно големите си богатства, да, стигна се дори до големи преследвания.

11 Защото имаше много търговци в страната, тъй както и много законници и чиновници.

12 И людете започнаха да се делят на прослойки според богатството си и своите възможности за учение; да, едни бяха невежи поради бедността си, а други получаваха много знания поради богатството си.

13 Едни се бяха издигнали в гордост, а други бяха извънредно смирени; някои отвръщаха на ругатнята с ругатня, докато други приемаха ругатните и преследванията, и всякакъв вид страдания, и не хулеха на свой ред, а бяха смирени и каещи се пред Бога.

14 И тъй, настана голямо неравенство из цялата страна дотолкова, че църквата започна да се разпада; да, дотолкова, че на тридесетата година църквата се разпадна из цялата страна, освен сред малък брой ламанити, които бяха обърнати към истинната вяра; и те не поискаха да се отклонят от нея, понеже бяха непоколебими и постоянни, и непоклатими, желаещи да спазват с всичкото си усърдие заповедите Господни.

15 Сега, причината за това беззаконие сред народа беше тази – Сатана имаше голяма сила да подтиква людете да вършат всякакъв вид беззаконие и да се издигат в гордост, като ги изкушаваше да търсят сила, власт, богатство и празните светски неща.

16 И тъй Сатана подвеждаше сърцата на людете да вършат всякакъв вид беззаконие; ето защо, те се радваха на мира само за няколко години.

17 И тъй, в началото на тридесетата година людете, предадени в продължение на дълго време да бъдат водени от изкушенията на дявола натам, накъдето той искаше да ги отведе, и да вършат всякакъв вид беззаконие, каквото той желаеше да вършат, и тъй, в началото на тази тридесета година те се намираха в състояние на ужасно нечестие.

18 Сега, те не грешаха поради невежество, защото познаваха волята Божия относно тях, защото тя им е била проповядвана; тъй че те съзнателно се разбунтуваха срещу Бога.

19 И сега, това стана в дните на Лахонеус, син на Лахонеус, защото Лахонеус заемаше престола на баща си и управляваше народа през тази година.

20 И започнаха да се появяват мъже, вдъхновени от небесата и изпратени, които се изправяха между людете в цялата страна, като им проповядваха и свидетелстваха смело за греховете и беззаконията на людете, и им свидетелстваха за изкуплението, което Господ ще извърши за своя народ, или с други слова, за възкресението на Христа; и те свидетелстваха смело за Неговата смърт и Неговите страдания.

21 Сега, имаше много люде, които се разгневиха извънредно много на онези, които свидетелстваха за тези неща; и онези, които бяха разгневени, бяха най-вече върховните съдии и онези, които бяха висши свещеници и законници; да, всички онези, които бяха законници, бяха разгневени на онези, които свидетелстваха за тези неща.

22 Сега, нямаше нито законник, нито съдия, нито висш свещеник, които можеха да имат власт да осъдят когото и да било на смърт, освен ако присъдата не беше подписана от управителя на страната.

23 Сега, много от тези, които свидетелстваха за нещата относно Христа и го правеха смело, бяха хванати и тайно предадени на смърт от съдиите, тъй че вестта за тяхната смърт да достигне до управителя чак след смъртта им.

24 Сега ето, беше противно на законите на страната някой да бъде предаден на смърт, освен ако не е имало овластяване от управителя на страната.

25 Ето защо, в земята Зарахемла се получи оплакване до управителя на страната против тези съдии, които бяха осъдили на смърт пророците Господни противно на закона.

26 Сега стана така, че те бяха хванати и доведени пред съдията, за да бъдат съдени за престъплението, което бяха извършили според закона, даден от людете.

27 Сега стана така, че тези съдии имаха много приятели и роднини; и останалата част, да, почти всички законници и висши свещеници се събраха наедно и се присъединиха към роднините на онези съдии, които трябваше да бъдат съдени според закона.

28 И те встъпиха в завет едни с други, да, тъкмо в същия този завет, който беше предаден от онези в миналото, завет, даден и прилаган от дявола, за да се обединят против всяка праведност.

29 Ето защо те се обединиха срещу народа Господен и встъпиха в завет да го унищожат и да избавят от ръцете на правосъдието онези, които бяха виновни за убийствата, което правосъдие тъкмо щеше да бъде въздадено според закона.

30 И те поругаха закона и правата на страната си; и сключиха завет едни с други да унищожат управителя и да поставят цар над страната, та страната да не бъде повече свободна, а подчинена на царе.