45:59

Да спасим живота си

Старейшина Д. Тод Кристоферсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

Духовно послание на ОСЦ за младежи • 14 септември, 2014 г. • Университет Бригъм Йънг

Когато Исус и Неговите апостоли са в Кесарея Филипова, Той им задава следния въпрос: „Но според както вие казвате, кой съм Аз?”¹ Петър с благоговейно красноречие и сила отговаря: „Ти Си Христос, Син на живия Бог.”² Вълнувам се, като чета тези думи, вълнувам се и като ги произнасям. Скоро след този свещен момент обаче, Исус говори на апостолите за своята предстояща смърт и възкресение, а Петър Му противоречи. Това спечелва на Петър строго мъмрене, че той не усеща или не „мислиˮ за Божиите неща, а за "човешките”.³ Тогава Исус, като пока(зва) повече любов към този, който [Той е] укорилˮ,⁴ любезно дава указания на Петър и братята му за носенето на собствения си кръст и да загубиш живота си като начин за откриване на обилен и вечен живот, като самият Той е съвършения пример. Нека разгледаме описанието на това събитие в един от видео материалите за Библията, продуцирани от църквата:

Исус: Човешкият Син трябва да изстрада много неща и да бъде отхвърлен от старейшините, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дни да се вдигне отново.

Петър: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

Исус: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби или какво ще даде човек в замяна на живота си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.⁵

Искам да ви говоря за сякаш парадоксалното Божие изявление, че „Който намери живота си, ще го изгуби; И който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.ˮ⁶ Това учи на силно, широкообхватно учение, което ние трябва да разберем и приложим.

Един сериозен професор предлага следното прозрение: "Както небето е по-високо от земята, Божията работа във вашия живот и по-голяма от историята, която искате този живот да разкаже. Неговият живот е по-голям от вашите планове, цели или страхове. За да спасите живота си, вие трябва да положите вашата история и минута по минута, ден по ден, да отдадете живота си на Него.”⁷

Колкото повече мисля за това, толкова по-удивен съм от това с какво постоянство Исус отдава Своя живот на Отца, колко съвършено Той губи Своя живот в изпълнение на волята на Отца - в живота и в смъртта. Това е точно обратното на отношението и подхода на Сатана, които са широкоприети в днешния егоистичен свят. В доземните съвети, като доброволно изпълнява ролята на Спасител в божествения план на Отеца, Исус казва: "Отче, да бъде волята ти и да бъде Твоя славата завинаги.”⁸ Луцифер от своя страна заявява: “Ето ме тук, изпрати мен. Аз ще бъда Твоят син и ще изкупя цялото човечество, тъй че нито една душа няма да бъде изгубена и аз със сигурност ще го направя. Ето защо, отдай ми Твоята почит.”⁹

Заповедта на Христос да Го следваме е заповед да отхвърлим отново модела на Сатана и да дадем живота си, „нашата история”, за истински живот, автентичен живот, живот в небесното царство, който Бог предвижда за всеки от нас. Този живот ще благослови всеки, когото докоснем и ще ни направи светии. С моментното ни ограничено виждане, това е живот, който не можем да разберем. Действително, “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”.¹⁰

Иска ми се да имахме повече от разговора между Исус и Неговите ученици. Би ни било от помощ да имаме допълнителна светлина относно това, какво означава да изгубим живота си за Него и по този начин да го намерим. Но, докато размишлявам, осъзнавам, че коментарите на Спасителя преди и след това изявление осигуряват изключително ценно напътствие. Нека да вземем под внимание три от тези коментари.

Нека се отрече от себе си и да носи кръста си всеки ден

Първо са думите на Бог, казани малко преди да заяви: „Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби.”¹¹ Както е записано във всяко синоптично евангелие, Исус казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и нека ме последва.”¹² Лука добавя думите всеки ден—”нека … носи кръста си всеки ден.”¹³ В Матея и преводът на Джозеф Смит се разширява това изявление с Божието определение на това какво значи да носиш кръста си: “И сега, за да поеме човек кръста си, той трябва да се отрече от цялото безбожие и всяка светска страст и да спазва Моите заповеди”.¹⁴

Това съответства с изявлението на Яков: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.”¹⁵ Това е всекидневен живот на избягване на всичко нечисто, докато утвърдително спазваме двете велики заповеди: любов към Бог и ближните, на които всички други заповеди се основават.¹⁶ Така един от елементите на изгубване на живота ни за сметка на по-велик живот, който Бог предвижда за нас, се състои в това да носим кръста Му всеки ден.

Който се изповядва пред мен, се изповядва пред Отца

Второто съпровождащо изявление предполага, че намирането на живота ни чрез изгубването му за Него и за Евангелието води до желание да направим своето ученичество открито и публично: „Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.”¹⁷

Другаде в Матея откриваме придружаващо изявление:

„И тъй всеки, който изповядва Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.”¹⁸

Едно очевидно и почти отрезвяващо значение на изгубването на живота чрез изповядването на Христос е да го загубите буквално, физически, подкрепяйки и защитавайки вашата вяра в Него. Ние сме израснали, свикнали да мислим за това крайно изискване като за история, в която четем за мъчениците от миналото, включително за повечето от древните апостоли. Сега виждаме обаче, че онова, което е било в историята, се завръща в настоящето. Новините от Ирак и Сирия говорят за стотици християни и други малцинства, които биват изгонени от домовете си или убивани от ислямски екстремисти през последните няколко месеца. Терористите изискват тези християни да се обърнат в тяхната форма на ислям, да напуснат селищата си или да умрат. Християните няма да се отрекат от Него, така че много избягаха, а някои бяха убити.¹⁹ Със сигурност такива души ще бъдат сред онези, от които Спасителят няма да се срамува да изповяда пред Отца Си в бъдеще. Не знаем какво ще се случи в бъдеще, но ако някой от нас трябва да се изправи пред травмата от буквална загуба на живота си в името на каузата на Учителя, вярвам, че трябва да покажем същата смелост и вярност.

По-честото (и понякога по-трудното) изпълнение на учението на Спасителя обаче е свързано с това как да живеем всеки ден. Това засяга думите, които казваме и примера, който даваме. Нашият живот трябва да изповядва Христос и заедно с думите ни да свидетелства за нашата вяра и преданост към Него. И това свидетелство трябва да бъде твърдо защитавано в лицето на подигравките, дискриминацията и клевета от страна на онези, които Му се противопоставят „в това прелюбодейно и грешно поколение”.²⁰

В други обстоятелства Бог добавя това забележително изявление относно лоялността към Него:

"Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята: Не дойдох да поставя мир, а нож.

Защото дойдох да поставя човек срещу баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

И неприятели на човека ще бъдат домашните му.

Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; И който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.

И който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене”.²¹

Като казва, че Той не идва да донесе мир, а нож, на пръв поглед изглежда противоречи на Писанията, които говорят за Христос като за „Принц на мира”²²и прокламацията при раждането Му: „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците”²³ и други добре познати стихове, като например: „ Мир ви оставям, Моя мир ви давам”.²⁴ „Вярно е, че Христос идва да донесе мир - мир между вярващия и Бог, и мир между човеците. Въпреки това неминуемият резултат от идването на Христос е конфликт - между Христос и антихриста, между светлината и мрака, между Христовите чеда и чедата на дявола. Този конфликт може да се случи дори между членовете на едно семейство.”²⁵

Уверен съм, че мнозина от вас в нашата публика по света тази вечер, са изпитвали лично това, което Бог изразява с тези стихове. Вие сте били отхвърляни и отлъчвани от баща или майка, братя и сестри, когато сте приели Евангелието на Исус Христос и сте влезли в завет с Него. По един или друг начин вашата изключителна обич към Христос е изискала саможертвата на връзки, които са били скъпи за вас, и сте пролели много сълзи. Въпреки това, с вашата неотслабваща любов, вие стоите здраво под този кръст, като не се срамувате от Божия Син.

Преди около три години член на Църквата сподели Книгата на Мормон с приятел-амиш в Охайо. Приятелят започнал да чете книгата и не можел да я остави. За три дни той не искал нищо друго освен да чете Книгата на Мормон. Той и съпругата му са кръстени и след седем месеца имало три двойки-амиши, обърнати и кръстени в Църквата. Техните деца са кръстени след няколко месеца. Тези три семейства решават да останат в своята общност и да продължат да живеят като амиши, макар че изоставят вярата на амишите. Но в следствие на това, че са кръстени, те стават обект на „отбягване” от своите най-близки съседи-амиши. "Отбягване" означава, че никой в тяхната общност няма да говори с тях, да работи с тях, да прави бизнес с тях и да общува с тях по какъвто и да било начин. Това включва не само приятели, но и членове на семейството - братя и сестри, родители и баби и дядовци.

Отначало, тези светии-амиши се чувстват много самотни и изолирани, като собствените им деца са обект на "отбягване" и са изключени от училищата на амишите, поради своето кръщение и членство в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Децата им биват отбягвани от баби, дядовци, братовчеди и близки съседи. Дори и по-големите деца от тези семейства, които не приели Евангелието, не разговаряли и признавали своите родители. На тези семейства им е изключително трудно да се възстановят от социалните и икономически резултати от отбягването, но успяват.

Тяхната вяра остава силна. Несгодите и противопоставянето на "отбягването" ги прави постоянни и непоклатими. Година след тяхното кръщение, семействата са запечатани в храма и продължават вярно да посещават храма всяка седмица. Те намират сили в извършването на обреди и в сключването и почитането на завети. Всички те са активни в своята група в Църквата и продължават да търсят начини да споделят светлината и познанието от Евангелието с техните близки и общност чрез действия на добрина и служба.

Да, цената на присъединяването към църквата на Исус Христос може да бъде много висока, но съвета да предпочетем Христос пред всички други, дори пред най-близките членове от семействата ни, се отнася също за онези, които са били родени в завета. Много от нас стават членове на църквата без противопоставяне, може би още в детска възраст. Предизвикателството, което може да срещнем, е да останем верни на Спасителя и Неговата църква в лицето на родители, сватове, братя и сестри, или дори нашите деца, чиито държание, вярвания или избори правят невъзможно да подкрепяме и Него и тях. Това не е въпрос на любов. Ние можем и трябва да се обичаме един друг, както Исус ни обича. Както Той казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов по между си.”²⁶ Но Бог ни напомня: „Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; И който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.”²⁷ Затова макар семейната любов да продължава, отношенията могат да бъдат прекъснати, и според обстоятелствата, дори подкрепата и търпението на моменти да спира заради нашата по-велика любов.

Действително, най-добрият начин да помогнем на онези, които обичаме, най-добрият начин да ги обичаме, е да продължаваме да поставяме на първо място Спасителя. Ако се отдалечим от Бог заради привързаност към ближните, които страдат или са отчаяни, тогава ние губим средствата, чрез които е можело да им помогнем. Ако обаче останем непоклатими във вярата в Христа, ние сме в позиция едновременно да получим и да предложим божествена помощ. Ако (или може би трябва да кажа когато) дойде момент, в който обичан член на семейството иска отчаяно да се обърне към единствения и истински и постоянен източник на помощ, той или тя ще знае на кого да се довери за напътствия и приятелство. Междувременно, с напътствие чрез дара на Светия Дух, ние можем да служим, за да облекчим болката от лошите избори и да превържем раните, доколкото ни е позволено. Иначе не служим нито на тези, които обичаме, нито на себе си.

“Защото какво се ползува човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?”

Третият елемент от изгубването на нашия живот за Господ, който искам да спомена, може да бъде открит в думите на Господ,

че който изгуби живота си за Него в този свят, ще го намери в идния.

За това трябва да оставим света и са спасим душите си; за какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а загуби собствената си душа? Или какво бихме дали в замяна на душата си?²⁸

„Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?”²⁹

Да кажем, че изоставянето на света в името на приемането на "когото ... Бог е наредил", е противоречиво в днешния свят, е меко казано омаловажаване. Приоритетите и интересите, които най-често виждаме на показ около нас (и понякога в нас) са изключително егоистични: непрекъснато търсене да бъдем признати; постоянното желание правата ни да бъдат зачитани (вкл. приетото ни като даденост право никога да не бъдем обиждани); поглъщащото желание за пари, вещи и власт; чувство, че ни се полага живот с удобства и удоволствия; цел да намалим отговорностите и да избягваме всяка лична саможертва за доброто на друг; това са само малка част.

Това не означава, че не трябва да се стараем да успеем, дори да сме отлични в достойни начинания, включително образование и почтена работа. По-рано тази година Джед Рубенфелд и Ейми Чуа, които са семейство професори в правния университет Йеил, публикуваха книга със заглавие The Triple Package: How Three Unlikely Traits Explain the Rise and Fall of Cultural Groups in America. Тяхната теза е, че някои групи в Америка се справят по-добре от други на базата на три културни черти, описани в книгата, които им дават предимство. Чуа и Рубенфелд идентифицират мормони, евреи, азиатци, западно-африкански емигранти, американски индианци и американци от кубински произход като групи в Америка днес, които притежават тези черти.³⁰

Сравнявайки тези групи с американското общество като цяло по отношение на „доход, академични постижения, корпоративно ръководство, професионални постижения и други конвенционални характеристики”, Чуа и Рубенфелд казват:

„Има една група днес в САЩ, която достига върха с конвенционален успех, това са мормоните. …

Докато протестантите съставляват около 51 % от населението на САЩ, 5–6 милиона мормони представляват само 1,7 %. Въпреки това удивителен брой са се издигнали до върха на политическата и корпоративната сфера в Америка.”³¹

Без съмнение такива постижения са похвални, но ако ние искаме да спасим живота си, трябва винаги да помним, че тези достижения не са края, а средства към по-висш край. С нашата вяра в Христа, трябва да погледнем политическата, бизнес, академичната и подобни форми на успех не като такива, които ни определят, а като такива, които правят възможна службата ни на Бог и ближните - като започнем от дома и стигнем до където е възможно по света. Личното развитие има стойност доколкото подпомага развитието на характер, подобен на този на Христос. В измерването на успеха ние разпознаваме дълбоката истина, която е в основата на всички други - че нашият живот принадлежи на Бог, нашия Небесен Отец, и Исус Христос, нашия Изкупител. Успех означава да живееш в хармония с Тяхната воля.

Обратно на нарцистичния живот президент Спенсър У. Кимбал предлага простичък израз на по-добрия начин:

„Службата към другите задълбочава и подслажда този живот, докато ние се подготвяме да живеем в по-добър свят. … Когато сме в служба на ближните ни, не само действията ни им помагат, но и виждаме нашите проблеми от друг ъгъл. Когато се ангажираме повече с другите, ние нямаме време да се притесняваме за себе си! В разгара на чудото на извършване на служба се открива обещанието на Исус, че като изгубим себе си, ние откриваме себе си! (Вж. Матея 10:39)

„Не само, че откриваме себе си в смисъл на признаване на божествените напътствия в живота ни, но колкото повече служим на ближните ни по подходящи начини, толкова повече материал има за душите ни. … Ние ставаме по-самостоятелни, когато служим на ближните - наистина, по-лесно е да открием себе си, защото откриваме толкова много хора като нас!”³²

Примери за изгубване на живота за Христос и Неговото Евангелие

Нека завърша с няколко примера за това какво значи да изгубиш живота си за Христос и Неговото Евангелие в ежедневния живот и по този начин да откриеш истинския (и евентуално вечен) живот.

Президент Хенри Б. Айринг бил президент на Рикс Колидж, сега Университет Бригъм Йънг в Айдахо, през юни 1976 г., когато току-що завършеният язовир Тетън, недалеч от Рексбърг, поддава. “Триста милиона кубични метра вода се запътват към Рексбърг с 65 км в час, като помитат всичко по пътя си.”³³ Много хора в общността реагират като герои, оказвайки помощ на другите дори тогава, когато собствените им домове и вещи биват унищожени от наводнението. Малцина обаче изоставят дори близките си и избягват, за да спасят себе си.

Президент Айринг, който сам ръководи помощната операция, иска да разбере какво се брои за "разликата между героична реакция на някои ... и предателство на други". ... Той назначава малко, но научно важно проучване. „Ние успяхме да открием само едно нещо" - казва той по-късно на клас от дипломиращи се гимназисти.

„Онези, които бяха герои, са хората, които винаги помнят и спазват обещанията си за малките неща, всекидневните неща … обещание да останеш след вечеря в Църквата, за да почистиш, или да дойдеш и да се включиш в съботен проект, за да помогнеш на съсед.

Онези, които изоставиха семействата си, когато беше тежко, често избягват своите задължения дори, когато не е тежко. Те са имали поредица от неспазени обещания да свършат малки неща, когато жертвата за тях е била малка и това, което са щели да направят е било лесно. Когато цената е била по-висока, те не са могли да я платят.”³⁴

Сестра Кристоферсън и аз имахме приятелка, с която се запознахме в правното училище, член на нашия район в Дърам, Северна Каролина. Тя и нейният съпруг бяха идеалната млада двойка с малки деца. Тя бе благословена с интелигентност, привлекателност и отличителен характер. Всеки й се възхищаваше и се радваше да е в компанията й. След около 25 години обаче, докато тя беше около 40 годишна, тя бе поразена от бързо развиващ се и нелечим рак на стомаха, който се разпространи и в черния й дроб и белите й дробове. Въпреки шока и болката от бързо приближаващия край на живота й, тя написа тези нежни слова за семейството и приятелите си, които съжаляваше, че трябва да изостави: "(Божият) план е божествен и се развива както Той е преценил. След като съм избрана да премина през това изпитание, знам, че е за мое най-голямо добро и най-велика радост. Вече духовните благословии се изливат и аз чувствам преди края, че ще изпитам всичко необходимо, за да съм подготвена да се срещна с моя Спасител. Неговата сила е на земята. Няма грешки. … Изпитанията са много и тежки днес. Всеки сякаш страда от своите собствени. Обърнете се към Бог и получете Неговата помощ. Приемете онези неща, които са за вас, и болката ви ще бъде отнета, и мирът ще дойде.”

Една пълнолетна сестра реши да служи на пълновременна мисия, след като се дипломира с бакалавърска и магистърска степен и след като участва в престижни стажантски и учебни програми, както у дома, така и в чужбина. Тя бе развила способност да се свързва и сближава с хора от почти всяка вяра, политически възгледи и националност, а се притесняваше, че като носи мисионерска табелка с името си цял ден, всеки ден може да стане идентификатора, който да попречи на удивителната й способност да установява взаимоотношения. Само няколко седмици след началото на нейната мисия, тя пише до дома за обикновено, но значимо преживяване: „Сестра Лий и аз втривахме мехлем на болните от артрит ръце на една стара жена, докато седяхме в дневната й. Тя не искаше да слуша никакво вербално послание, но ни позволи да пеем, харесваше й да пеем. Благодаря ти, мисионерска табелка с името ми, за това, че ми даде възможност да имам лично преживяване с напълно непознати."

Чрез нещата, които преживява, пророкът Джозеф Смит се научава да губи своя живот в служба на своя Учител и Приятел. Веднъж той казва: “Аз си създадох следното правило: Когато Господ заповядва, направи го.”³⁵ Мисля, че всички ще бъдем доволни да достигнем нивото на вярност на брат Джозеф. Въпреки това, той е принуден да гние месеци в затвора в Либърти, щата Мисури, където страда физически, но сигурно повече емоционално и духовно, тъй като не може да помогне на обичните си съпруга, деца и светии, докато те са тормозени и преследвани. Неговите откровения и напътствия ги довеждат в Мисури, за да изграждат Сион, а сега те биват гонени от домовете си през зимата из целия щат. И въпреки всичко това, в онези условия в затвора, той създава вдъхновяващо писмо до църквата в най-елегантна и вдъхновяваща проза, части от което сега съставляват раздел 121, 122 и 123 от Учение и Завети, което завършва с тези думи: „Нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да спрем с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката му, която ще бъде открита”.³⁶

Разбира се, най-великият пример за спасяване на нечий живот чрез изгубването му, е този: „Отче мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.”³⁷ Като дава своя живот, Христос не само спасява своя, Той спасява живота на всички ни. Той прави възможно за нас да заменим животът, който би бил ограничен и напразен смъртен живот, за вечен живот.

Свидетелство

Темата на живота на Спасителя е: "Аз върша всякога онова, което е Нему (Отца) угодно”³⁸ Моля се, да направите тази тема тема на вашия живот. Ако го сторите, ще спасите живота си.

Мои мили, млади приятели, бъдете доволни във всички ваши стремежи и постижения да слагате Неговата воля на първо място. Научете се да желаете това, което Той желае. Признавайте Го във всеки аспект от живота си. Не се срамувайте от Христос или Неговото Евангелие и бъдете готови да оставите скъпи неща, скъпи взаимоотношения и дори самия живот за Него. Но докато вие живеете, нека животът ви да бъде дар. Носете кръста Му всеки ден в подчинение и служба. Това са плодовете на нашата вяра, в името на Исус Христос, амин.