Да обърнем сърцата си към гласа на Духа
Линда К. Бъртън
Обща президентка на Обществото за взаимопомощ
Духовно послание на ОСЦ за младежи, 2март 2014 г.• Университет Бригъм Йънг –Айдахо
Привилегия е да бъдем заедно за това духовно послание. Молих се на Бог да ви благослови да чуете нещо, което да ви помогне да увеличите способността си да разпознавате гласа на Духа. Възможно е вече да сте чули послание, сякаш казано точно за вас, докато слушахме хубавата музика.
Преди около 41 години аз неохотно посетих духовно послание за младежи, което се провеждаше на Храмовия площад. Силната снежна буря, която се разрази онзи следобед, изпита моята вяра. Но тъй като бях помолена да взема участие, аз отидох да изпълня дълга си. През годините разбрах, че следните думи на президент Айринг са истинни: „Не може да дадеш коричка и да не получиш цял хляб в замяна”1. Моят чудесен съпруг е „целия хляб”, който получих за „коричката” на моето участие! Точно на това кратко духовно послание го срещнах. Той пееше в хора и смело дойде и ми се представи в края на събранието. Колко съм благодарна, че се почувствах задължена да присъствам онази вечер и че нашият милостив Небесен Отец прие дори моето неохотно желание да бъда там, където трябва.
Благодарна съм, че някои нашите деца и най-голямата ни внучка са с нас тази вечер. Макела свири на виола. На 3 годинки тя започна уроци по цигулка, а сега, на 16 години, тя е доста даровит музикант. Мога да кажа това, тъй като съм нейна баба, а бабите не лъжат! Вдъхновяващо бе да гледам напредъка й стъпка по стъпка, как се учи да използва инструмента си, за да благославя не само своя живот, но и живота на много други хора. Тя научи изкуството да настройва своя инструмент, важността от ежедневното усърдно упражняване и радостта да свири и да съчетава своя инструмент с други.
Докато със съпруга ми служехме на мисия преди няколко години, аз се научих да разчитам символите и да произнасям звуците на корейската азбука. Научих някои основни поздрави, няколко израза, няколко евангелски термина и можех да различавам корейския език от други езици. Запомних някои от любимите ми химни и детски песни на корейски. Но бях много ограничена във възможностите си да говоря или да разбирам повечето от този красив език.
Защо споделям тези привидно несвързани примери с вас? Защото тази вечер искам да говорим за научаването на езика на Духа — начина, по който Той ни говори и как можем да увеличаваме способността си да чуваме Неговия глас. Също както научаването да свириш на инструмент или да говориш език е процес, така и научаването на езика на Духа е процес, чието усвояване е много важно за нас, независимо дали сме кръстени наскоро или от дълго време сме членове на Църквата.
В Книгата на Мормон Спасителят казва, че ламанитите „бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха”2. Моето голямо желание е да увеличим способността си да чуваме и разбираме подтиците на Духа и да упражняваме вярата си, за да действаме според подтиците, които Той ни дава. За да направим това, ние първо трябва да се научим да разпознаваме гласа Му.
Нека отделим минута, за да преценим нашия опит. Сега, тъй като нашата публика е така обширна и сме се събрали с млади възрастни от целия свят, бих искала да ви поканя направите нещо. Без да бъдете твърде лични, бихте ли споделили помежду си на Twitter някои от вашите преживявания по следните въпроси? Когато имате момент, изпратете вашите отговори на #cesdevo.
А ето го и въпроса, който очаква отговора ви: Как да разберем дали сме чули гласа на Духа?
Можем да си зададем няколко допълнителни въпроса за по-задълбочен размисъл:
• Изпитвал ли съм чувства на любов, радост, мир, търпение, кротост, благост, вяра, надежда и утеха?
• Идвали ли са ми идеи в ума или чувства в сърцето, за които знам, че са от Бог, а не от мен самия?
• Чувал ли съм гласа си да изрича истина без да съм планирал какво да кажа?
• Усещал ли съм нарастване на способностите и възможностите си?
• Усещал ли съм напътствие и закрила от измама?
• Разпознавал ли съм греха през живота си и имал ли съм желание да го поправя?
• Усещал ли съм Духа да слави и свидетелства за Бог Отец и Исус Христос?3
Ако сте отговорили с „да” на който и да е от тези въпроси, значи сте почувствали Божия Дух в даден момент от живота си. Но най-важният въпрос тази вечер е следния: “Можете ли да почувствате това сега?”4
Съветът на пророка Мормон за това да следваме Светлината на Христос може да ни помогне да научим как да получаваме Светия Дух. Мормон казва:
„Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога.
Но всяко едно нещо, което убеждава людете да вършат зло и да не вярват в Христа, и да Го отричат, и да не служат на Бога, вие можете да знаете със съвършено знание, че то е от дявола; защото по този начин действа дяволът, защото той никого не убеждава да върши добро, да, нито един човек; и това не правят нито ангелите му, нито пък тези, които му се подчиняват”5.
Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Това е окончателния тест. Това подбужда ли някого да върши добро, да извисява, да устоява, да върши правилното, да бъде мил, да бъде щедър? Значи произлиза от Духа Божий”6.
Защо разпознаването на нашепванията на Духа изглежда толкова трудно? Може би една от причините е, че Духът общува и с умовете и сърцата ни. При научаването езика на Духа ние понякога объркваме нашите собствени мисли и нашите собствени емоции с подтиците на Духа. Друга причина е, че разпознаването на Духа е дар от Духа. Също както научаването на език е лесно за някои и трудно за други, така е и със способността да разбираме нашепванията на Духа. Най-често научаването да свириш на инструмент или научаването на нов език отнема много усилия, включително упражнения и понякога допускане на грешки. Така е и при процеса на научаване на езика на Духа.
Ще ви помогне ли, ако знаете, че личното откровение е един процес, реализиращ се дума по дума, ред по ред, който дори пророци, гледачи и откровители трябва да се научат да разбират? Следва пример от живота на старейшина Джефри Р. Холанд.
„Има моменти, когато единствения начин да стигнеш от точка А до точка С е като минеш през точка В.
Тъй като съм израснал в южна Юта и съм се наслаждавал на чудесата и красотите на южна Юта и северна Аризона, аз исках да запозная с тях и моя син и да му покажа местата, на които се бях радвал на неговите години. Затова майка му приготви обяд за нас, ние взехме пикапа на дядо му и се отправихме към североизточна Аризона.
Забелязвайки, че слънцето започва да залязва, ние решихме, че е по-добре да се връщаме. Но на връщане стигнахме до едно разклонение на пътя, което се оказа единственото, което не разпознахме. Поканих сина ми да се помоли за насока кой път да поемем и той усети силно, че трябва да тръгнем на дясно, както и аз. Така и направихме, но се оказа път без изход. Продължихме още 400–500 метра и наистина нямаше изход, очевидно беше неправилния път.
Обърнахме се, върнахме се и поехме по другия път. И наистина пътят на ляво беше правилния път.
По някое време докато пътувахме Мат каза: „Татко, защо усетихме, след като сме се молили за това, че десния път е правилния път, по който да поемем, а не беше?” А аз казах: „Мисля, че Бог пожела да ни даде такъв отговор, за да можем по един бърз и сигурен начин да разберем, че сме на правия път и да не се тревожим повече за това. И в този случай, най-лесният начин да направи това беше да ни остави да изминем 300–400 метра в неправилната посока и така бързо и без съмнение да разберем, че това е неправилния път и че другият е правилен.
Абсолютно сигурен съм, знам по един съвършен начин, че Бог ни обича. Той е добър. Той е наш Отец и очаква от нас да Му се молим и доверяваме, да вярваме, да не се предаваме, паникьосваме и да не се отказваме, да не напускаме кораба, когато нещо сякаш не се получава правилно. Ние оставаме на пътя, продължаваме да работим, продължаваме да вярваме, да се доверяваме, да следваме същия път и ще доживеем да бъдем поети от ръцете Му и да усетим прегръдката Му и да Го чуем да казва: „Казах ти, че всичко ще е наред, казах ти, че всичко ще се оправи”7.
Случи ми се преживяване подобно на това на старейшина Холанд, докато се подготвях за речта си тази вечер. Бях тръгнала по един път, изучавах Писанията и записвах мислите си по една тема, за която да ви говоря, само за да се усетя несигурна в нея. Усещах, че вместо това трябва да говоря за нещо друго. Тогава си спомних за нещо, което ми се случи преди около две години. Когато в началото бях призована да служа като президентка на Обществото за взаимопомощ, прекарах доста безсънни нощи. През една такава нощ много мисли се рееха в ума ми и натежаваха на сърцето ми. Аз ги записвах и прибирах, без да се сетя за тях до преди няколко седмици, когато онези неспокойни чувства по отношение на първата ми тема започнаха да ме тревожат. Небесния Отец ме остави да вървя по другия път за малко, но ме върна по този път чрез леко чувство в сърцето и събуден спомен в ума ми чрез дара на Светия Дух.
Какво можем да правим, за да сме по-добре настроени за гласа на Духа? Можем да започнем, като приемем, че нашият Небесен Отец иска да общува с нас. Знаем това, тъй като всички пророци от последните дни са преподавали учението за личното откровение. Помислете за многото други благословии, които Бог ни е дал с цел да можем да общуваме с Него и да получим Неговите слова: Писания, патриархални благословии, молитва, обреди, вдъхновени ръководители и родители, дара на Светия Дух.
Откъде да започнем нашия стремеж да се доближаваме до Бог и да чуваме Неговия глас да ни говори? Започваме с основното. Ние правим малки и прости неща, които показват, че Той е на първо място в живота ни и искаме да получим откровение от Него. Когато посетих Западна Африка научих израз, който обичам и който изглежда се отнася за процеса на лично откровение: „Бавно и постепенно, малко по малко”. Кои са тези „бавно и постепенно, малко по малко” неща, които можем да правим?
Номер 1: Искрено и смирено да се молим.
Майчиното ми сърце бе докосвано през годините, докато гледах собствените ми деца и внуци да упражняват вяра, като чрез искрена и смирена молитва искаха Божията помощ за техните прости проблеми. Мил спомен в семейството ни илюстрира това.
Нашият син е най-голямото дете в семейството. Той има пет сестри, но няма братя. Малко преди раждането на третата ни дъщеря, съпругът ми обеща на сина ни куче, ако и това бебе е момиче. Когато дъщеря ни се роди, моят добър съпруг спази своето обещание. Кучето стана най-добрия приятел на нашия син. Той обичаше това куче. Но един ден кучето се загуби. Ние търсихме ли търсихме, но напразно. Обадихме се на служител от службата за контрол на животните. Той не ни даде много надежда, тъй като живеехме доста близо до магистралата. Той смяташе, че е минало достатъчно време и е доста вероятно кучето да е стигнало до магистралата и да е било блъснато от кола.
Направихме каквото можахме да успокоим нашия син, след като му казахме какво бяхме чули, но той беше съсипан. Спомням си, че го приканих да се моли на Небесния Отец за утеха. Нашият мил малък син ме погледна в очите и каза: „Аз се моля и моля, мамо”.
Минаха няколко дни. Тогава една сутрин се почука на вратата. Едно от децата отвори и с тичане дойде да ме извика. Притесних се, защото забелязах кола, паркирана на нашата алея, с надпис Служба за контрол на животните отстрани. Мъжът на вратата ме погледна и каза: „Госпожо Бъртън, мисля, че имам нещо в колата, което е на сина ви”.
Сърцето ми се сви. Спомням си, че се притесних да не би той да е прибрал кучето ни от магистралата и че то може да е мъртво или тежко ранено. За моя голяма радост кучето ни беше отзад в колата — живо и здраво, готово да изскочи от колата и да отиде в ръцете на сина ни.
Попитах служителя къде го е намерил. Той каза: „Най-невероятното нещо се случи тази сутрин, когато излизах от къщи. Там, точно пред моята къща, стоеше куче, което отговаряше на описанието, което ми дадохте по телефона. Кучето отговори като го повиках по име. Затова реших да го докарам и да зарадвам сина ви преди да е тръгнал за училище”.
Знам, че Господ отговаря на искрените детски молитви. Небесният Отец желае децата да знаят от малки, че Той съществува, за да продължат да вярват в Него и като пораснат. Тъй като децата по начало са изпълнени със смирение, те могат да приемат обещанието, дадено от Небесния Отец в Учение и Завети: „Бъди смирен и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти”8.
Докато споделям въпросите, които Президент Спенсър У. Кимбъл зададе на група, подобна на вашата, замислете се за своето смирение и искреността на вашите молитви: „Искате ли напътствие? Молили ли сте се на Бог за вдъхновение? Искате ли да правите каквото трябва или искате да правите каквото вие решите, независимо дали е правилно? Искате ли да правите това, което е добро за вас в дългосрочен план, или това, което искате в момента? Молили ли сте се? Колко сте се молили? Как сте се молили? Молихте ли се както Спасителя … или поискахте каквото ви трябва независимо дали е правилно?”
След това Президент Кимбъл продължава: „Казвате ли във вашите молитви: „Нека бъде Твоята воля”? Казахте ли „Небесни Отче, ако ме вдъхновиш и ми покажеш правилното, аз ще направя точно това”? … Или се молите „Отче в небесата, обичам Те, вярвам в Теб, знам, че Си всезнаещ. Аз съм честен. Искрено искам да направя правилното. Знам, че можеш да видиш края от началото. Можеш да видиш бъдещето. Можеш да съзреш дали в ситуацията, в която се намирам, ще съм спокоен или разтревожен, щастлив или тъжен, ще успея или ще се проваля. Кажи ми, моля, обичани Небесни Отче, и аз обещавам да направя каквото ми кажеш”. Така ли се помолихте? Мислите ли, че е разумно? Достатъчно смели ли сте, за да кажете тази молитва?”9
Един от начините да се молим искрено е да се научим да формулираме искрено и от сърце въпросите, и смирено да ги отправим към Бог. Спомнете си въпросите на Джозеф Смит: „Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?”10 Той мъдро се обръща към Писанията, източник на божествена истина, които завладяват ума му със „сериозно размишление” и го водят до решението да „иска от Бога”11, като вярва, че ще бъде отговорено на молитвата му.
Да се молим искрено означава да имаме намерение да действаме според получения отговор. За пламенната си молитва в свещената горичка Джозеф разказва: „Това, което възнамерявах да поискам от Господа, беше да узная коя от всичките секти беше права, та да знам към коя да се присъединя”12. Ясно е, че Джозеф имал намерение да действа каквото и да му разкриел Бог. Въпреки това, преди още да зададе своя простичък въпрос, той получава много повече, отколкото някога се е надявал. Дадена му е невероятната привилегия да види нашия Небесен Отец и Неговия възлюбен Син, Исус Христос! Аз ликувам от този славен отговор на простичко, но от сърце желание за знание от страна на момчето пророк Джозеф Смит!
Номер 2: Да действаме незабавно при духовни впечатления.
Отрезвяващ инцидент от живота на нашия обичан пророк, Президент Томас С. Монсън, показва колко е важно да се отзоваваш незабавно на подтиците на Духа.
„(Говорител:) С нарастване на неговите отговорности, епископ Монсън научава множество уроци, сред които колко е важно да следваме Духа и да се уповаваме на Господ.
Една вечер по време на събрание на ръководителите на кола, той получава ясния подтик незабавно да си тръгне от събранието и да отиде до болницата за ветерани в далечен квартал на Солт Лейк Сити. Преди да тръгне за събранието същата вечер, на него му се обаждат да го информират, че възрастен член на неговия район се е разболял и е приет в болницата. Обаждащият се го помолил да отдели време, за да се отбие през болницата и да му даде благословия. Заетият млад епископ обяснил, че е на път за едно събрание и след него със сигурност ще може да отиде до болницата. Подтикът ставал все по-силен: „Тръгни си от събранието и веднага отиди до болницата”.
Епископ Монсън погледнал амвона. Точно тогава говорел президента на кол! Не виждал начин да се изправи посред неговата реч и да си тръгне пред всички тези хора. С болка изчакал последните думи от речта на президента на кол и се устремил към вратата дори преди да кажат закриващата молитва. Тичал през целия коридор на четвъртия етаж на болницата, младият епископ забелязал усилена дейност пред търсената стая.
Една сестра го спряла и попитала: „Вие ли сте епископ Монсън?”
„Да”, отговорил той.
„Съжалявам”, казала тя. „Пациентът изговаряше името ви точно преди да умре”.
Едва задържайки сълзите си, епископ Монсън се върнал в нощта. Тогава си обещал никога повече да не се забавя да действа според напътствие от Господ. Щял незабавно да следва напътствията на Духа, където и да го отведат те”.
„(Старейшина Джефри Р. Холанд:) Няма начин да разберете президент Томас С. Монсън, ако не разберете честотата и повторяемостта на тези духовни подтици в живота му и неговата пълна отдаденост да действа според тях”13.
Номер 3: Да изследваме Писанията ежедневно.
Старейшина Робърт Д. Хейлз учи: „Когато искаме да говорим с Бог, ние се молим. И когато искаме Той да ни говори, изследваме Писанията, защото Неговите слова са казани чрез Неговите пророци”14.
Когато бях на 20 години се борех с трудно решение и сякаш не можех да получа отговор на искрените си молитви. Една вечер баща ми се прибра късно от църковна среща и забеляза, че лампата в моята стая свети. Той седна на ръба на леглото ми и усетил моята дилема, попита дали може да помогне. Излях сърцето си пред него. Той предложи да се обърна към Писанията, за да ми помогнат при вземането на решение, като препоръча пасажи, над които да размишлявам и да за които да се моля. Последвах неговия вдъхновен съвет и изследвах Писанията. След известно време и продължително и съвестно усилие бях благословена с недвусмислен отговор на моята молитва. След като предложих моите най-добри мисли и решение на Господ, аз искрено помолих за потвърждение на това решение и почувствах тихо, спокойно уверение дълбоко в сърцето си.
От Писанията научаваме, че праведните синове на Елеман - Лехий и Нефи, „ежедневно имаха много откровения”15. Като се угощаваме ежедневно със словата на Христос в Писанията и размишляваме над нещата, които четем, ние също можем да имаме ежедневни откровения чрез дара на Светия Дух, особено ако внимателно си записваме мислите и чувствата, които получаваме.
Номер 4: Да живеем съгласно закона за поста.
С цел да увеличим нашата способност да чуваме гласа на Духа, добре е всички ние да постим по 24 часа всяка неделя за пост и да правим щедро дарение от пост, за да помагаме на нуждаещите се. Президент Харолд Б. Лий съветва: „Бог казва на Исаия, че хората, които постят и делят хляба си с гладния, могат да зоват и Бог ще отговоря, могат да извикат и Бог ще рече: „Ето ме”. (Вж. Isaiah 58:6–9.) Това е един начин да започнем да говорим с Господ. Пробвайте тази година. Живейте съвършено според закона за поста”16.
В книгата на Алма научаваме, че синовете на Мосия „се бяха отдавали на много молитви и пост; ето защо, притежаваха духа на пророчеството и духа на откровението, и когато поучаваха, те поучаваха със сила и власт от Бога”17. Изразът „се бяха отдавали” дава тема за размисъл, докато оценяваме усилията си наистина да постим.
Номер 5: Да бъдем достойни и да се покланяме в храма.
Според президент Джордж Албърт Смит: „Всеки от нас има право на вдъхновение от Господ в степента, в която живеем богоугоден живот”18. Моля, обърнете внимание, че той не казва, че ние трябва да бъдем съвършени, за да получаваме вдъхновение. Но ние трябва да положим най-добрите си усилия да живеем достойно.
Помнете и се поучете от лошия пример на народа на цар Лимхий от Книгата на Мормон: „Господ беше бавен да чуе призива им поради техните беззакония”19.
Достойнството изглежда малка цена, която да платим, за да отворим небесните отвори. Като спазваме нашите завети и достойно взимаме от причастието, на нас ни се обещава, че Духа ще бъде винаги с нас20. Но това следва след като обещаем и спазим завета, че винаги ще помним Спасителя! В допълнение, като се съсредоточим и живеем достойно, за да влезем в храма, и като правим това толкова често, колкото обстоятелствата ни позволяват, това ни дава възможност да „израсн(ем) (в Господ) и да получ(им) пълнота на Светия Дух”21.
Номер 6: „Не се отнасяйте лекомислено към свещени неща”. 22
Разберете, че откровението от Господ е свещено доверие. Старейшина Ричард Г. Скот учи следното: „Внимателно записаното вдъхновение показва на Бог, че даденото от Него е свято за нас. … Подобни записки … следва да бъдат защитавани от изгубване или злоупотреба от страна на други хора”23.
Второ свидетелство за това учение идва от опита на президент Харолд Б. Лий, който казва: „Понякога, посред нощ се будя и не мога да заспя докато не стана от леглото и не запиша нещото, което ме е притеснило. Но се изисква много смелост да действаш, когато става въпрос за отговор на молитви”24.
Номер 7: Да бъдем готови да продължим напред с вяра.
Докато със съпруга ми бяхме сгодени, ние водихме дълги разговори за бъдещето ни заедно. Какво да правим с образованието си? Кога да имаме деца? Какви професии ще ни осигурят необходимото за семейството и ще ни позволят да служим в Църквата? Тъй като вярвахме в съвета, даден от жив пророк, който учи, че можем да имаме деца, докато учим и работим едновременно, ние продължихме с вяра.
Не беше лесно. Стана така, че съпругът ми работеше почасово на три места докато учи, за мога аз да започна нова кариера като майка и възпитателка. Този път беше пълна противоположност на общоприетото дори по онова време. Като погледнем назад, ние сега виждаме как тези крачки на вяра са ни донесли вечни благословии, благословии, от които можеше да се лишим, ако не бяхме обърнали внимание на гласа на Духа чрез избрания от Бог пророк.
За още един пример помислете върху опита на Старейшина Робърт Д. Хейлз. Той е назначен за младши придружител на президент Езра Тафт Бенсън по време на конференция на кол, в който новият президент на кол трябва да бъде призован. Той разказва: „След като се молихме, интервюирахме, размишлявахме и отново се молихме, старейшина Бенсън ме попита дали знам кой ще бъде новия президент. Аз казах, че още не съм получил вдъхновение. Той се вгледа продължително в мен и отговори, че той също не е. Обаче ние бяхме вдъхновени да помолим трима достойни свещенически ръководители да говорят на съботната вечерна сесия на конференцията. Малко след като третия говорител започна да говори, Духът ми внуши, че той трябва да е новият президент на кол. Аз погледнах към президент Бенсън и видях сълзи да текат по лицето му. Откровението бе дадено и на двама ни, но само след като продължихме да търсим волята на нашия Небесен Отец, докато напредвахме с вяра”25.
Number 8: Нека Господ определи подробностите за това какво избира да разкрие и кога да го разкрие.
Наблюдението на писателя Кори Тен Буум изглежда подходящо тук: „Всяко преживяване, което Бог ни дава, всеки човек, който праща в живота ни, е съвършената подготовка за бъдеще, което само Той може да види”26.
Може би някои от вас са имали подобно преживяване на това, което нашите шест деца имаха, когато търсеха достойни вечни партньори. Сега те виждат, че всеки от тях е трябвало да има определени преживявания, за да може да разпознае Божията ръка отвела ги до вечните им партньори. Някои от тези преживявания изискваха години на търпеливо чакане и напредване с вяра. Докато се молеха, на моменти дори им изглеждаше, че небесата са затворени за тях. Когато графика на Бог не съвпада с нашите желания, вярвайте, че може би има подготвящи преживявания, които Той иска да изживеем преди да изпълни молитвите ни.
Старейшина Далин Х. Оукс учи:
„Ние трябва да приемем, че Господ ще ни говори чрез Духа в уреченото от Него време и по Неговия начин. Мнозина не разбират този принцип. Те вярват, че когато са готови и когато им е удобно, могат да призоват Господ и Той незабавно ще отвърне, тъкмо по начина, който те са определили. Откровението не иде по този начин. …
… Не можем да насилваме духовните неща”27.
Преди около 15 години майка ми загуби своето зрение. В продължение на месеци страдаше от това трудно изпитание. Тя намери утеха като пламенно се молеше за отговор чрез едно обикновено стихотворение, което й стана любимо. Това стихотворение наскоро бе цитирано от президент Монсън.
Не знам по какъв необичаен начин,
но знам, че Бог отговаря на молитвата.
Знам, че Той е обещал,
всяка молитва да бъде чута,
и на нея ще бъде отговорено, рано или късно.
Затова аз се моля и спокойно чакам.
Не зная дали търсената благословия
ще дойде по начина, по който предполагам,
но на Него се уповавам в своите молитви,
Той е по-мъдър от мен,
и знам, че Той ще удовлетвори моето търсене
или ще изпрати още по-благословен отговор28.
Както повечето от нас, моята майка още се стреми да се уповава на Неговата воля и график. Докато правим това, не трябва да забравяме следното учение на старейшина Ричард Г. Скот: „Какво правите, когато сте се подготвили грижливо, молили сте се с жар, чакали сте отговор достатъчно време и все пак още не сте усетили този отговор? Когато това стане, може да изразите благодарности, защото това е доказателство за доверие (на Небесния Отец). Ако живеете достойно, изборът ви е в съгласие с ученията на Спасителя и трябва да действате, продължете напред с упование. Ако сте чувствителни към подтиците на Духа, в подходящия момент със сигурност ще се случи едно от следните две неща: или ще дойде вцепенението на мисълта, сочещо неподходящ избор, или ще почувствате мира или горенето в гърдите ви, потвърждаващи, че изборът ви е бил правилен. Когато живеете праведно и действате с упование, Бог няма да ви остави да продължите твърде дълго без предупредително внушение, ако сте взели грешно решение”29.
Този предупредителен глас на Духа често звучи чрез гласа на избраните Божии служители, което ни води до следващата точка.
Номер 9: Да се вслушваме в предупрежденията на пророците.
Замислете се внимателно над няколко пророчески предупреждения, дадени в наши дни. Първо, няколко на Президент Бойд К. Пакър.
„А сега предупреждение! Дадени музикални стилове са много разрушителни за духа. … Темпът, звуците и начина на живот на изпълнителите отблъсква Духа. Много по-опасно е от колкото предполагате, тъй като този вид музика може да задуши духовните ви сетива”.
Още едно предупреждение:
„Тя може да съдържа лъжливи откровения, подтици от дявола, изкушения! …
Ако някога усетите подтик да направите нещо, което ви кара да се чувствате неспокойни, нещо, което с ума си знаете, че е грешно и в разрез с принципите на праведността, не действайте според него!”
И още едно: „Ако човек стане критичен и приюти отрицателни чувства, Духът ще се оттегли”30.
А нашият скъп пророк, президент Томас С. Монсън, предупреждава със следните думи: „Внимавайте за всяко нещо, което би ви отнело благословиите на вечността”31.
Защо да настройваме сърцата си към гласа на Духа? Какви благословии ще произлязат от това действие?
Тъкмо се връщам от Филипините, където видях последиците от урагана Хайян. Чух разказите на нашите обични братя и сестри във Филипините, които свидетелстваха, че са били водени от Духа в самия момент на нужда какво да на правят и къде да отидат. Чух ги да разказват как са вървели напред с вяра в момент, в който пътят не е бил ясен. Чух подобни истории от много млади мисионери, сестри и старейшини, които следвали подтика, който ги отвел до физическа безопасност в момента, в който света около тях се разпадал. Колко съм благодарна за “неизказуемия дар на Светия Дух”32, който предупреждава, насочва, успокоява и води онзи, който се старае да живее достойно.
От всички дарове, които Небесният Отец можеше да избере да даде на Своите синове и дъщери, когато излизаме от водите на кръщението, Той ни дава дара на Светия Дух.
„Светият Дух действа в пълно единство с Небесния Отец и Исус Христос. …
Той “свидетелства за Отца и Сина” (2 Нефи 31:18) и открива и учи “за истината за всичко” (Мороний 10:5). Можем да получим сигурно свидетелство за Небесния Отец и Исус Христос само чрез силата на Светия Дух. Неговото общуване с нашия дух дава много повече увереност, отколкото всяко друго общуване, получено чрез физическите ни сетива”33.
Братя и сестри, както добре знаете, голямото и просторно здание е пълно с хора, които се надсмиват, подиграват и сочат с презрение и то е навсякъде около нас. Гласът на света е силен, нестихващ, убедителен и упорит. Освен ако не се научим да настройваме сърцата си за гласа на Духа и усъвършенстваме нашата способност да търсим, получаваме и действаме според лично откровение, ние сме на несигурна земя в най-добрия случай. Нуждаем се от гласа на Духа да ни води далеч от всичко, което е мръсно, глупаво, вулгарно, изпълнено с насилие, егоистично и грешно. Нуждаем се от Светия Дух не само, за да ни води към всичко „чисто, красиво, добро и похвално”34, но и за да ни помага да изграждаме желание за тези неща с цел да устояваме на натиска на света.
Една от благословиите, които можем да получим, докато се учим да чуваме гласа на Духа, е способността да виждаме себе си така както ни вижда нашия Отец в Небесата и „бавно и постепенно, малко по малко” да станем най-доброто, на което сме способни.
Помислете върху следния цитат на един апостол от последните дни: „Дарът на Светия Дух … оживотворява всички интелектуални способности, увеличава, разширява и прочиства всички естествени страсти и привързаности и ги приспособява чрез дара на мъдростта към тяхната законна употреба. Той вдъхновява, развива, култивира и помага да съзреят всички изтънчени симпатии, радости, вкусове, добри чувства и обич на нашата природа. Той вдъхновява добродетелност, благост, милост, нежност и милосърдие. Той развива красотата на един човек, неговата външност и черти на характера. Дава здраве, енергия, жизнерадост и социални умения. Развива и засилва всички способности на нашата физическа и интелектуална същност. Дава сила и тонус на нервите. Накратко, той е, както е и бил, мозък за костите, радост за сърцето, светлина за очите, музика за ушите и живот за цялото същество”35.
Светият Дух може да направи за нас във физически, духовен, емоционален, умствен и интелектуален аспект това, което никое човешко творение няма начин да постигне.
Няма ли да се съгласите, че да живееш достоен за такива благословии си струва всичко, дори да изисква значителна саможертва? Това е „целия хляб”, който получаваме в сравнение с „коричката” на нашите усилия. Каня всеки от нас да започне тази вечер да усъвършенства своята способност да настройва сърцето си за гласа на Светия Дух.
Не е случайно, че Бог е издигнал президент Томас С. Монсън за Свой жив пророк, за да ни води в тези последни дни. Президент Монсън е човек, който се е научил да чува и откликва на подтиците на Духа. Ще направим добре, ако следваме примера му.
Свидетелствам, че той е Божия говорител в наши дни. Свидетелствам и че нашия Небесен Отец желае ние да се върнем при Него и ни е дал средствата, за да направим това, като ни е изпратил Неговия Единствен Син и дара на Светия Дух. Свидетелствам, че си струва всяко усилие от наша страна, за да получим и запазим този неизказуем дар, в името на Исус Христос, амин.
© 2014 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 1/14. Одобрено за превод: 1/14. Превод на Tuning Our Hearts to the Voice of the Spirit. Bulgarian. PD10050686 112