56:1

Какъв е планът на Христовата църква?

Старейшина Тад Р. Калистър

От Президентството на седемдесетте

Вечер край огнището на ОСЦ за млади възрастни • 12януари 2014 г. • Университет „Бригъм Йънг”

Удоволствие е да прекарам тази вечер с вас, бъдещите ръководители и родители на тази Църква. Затова смятам, че бъдещето на тази Църква е сигурно и светло. Следствие на това искам да говоря за Църквата, която един ден вие ще ръководите.

В първия раздел на Учение и Завети Господ прави следното силно и важно изявление: „(Това е) единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя” (У. и З. 1:30). Какво значи това? Това не означава, че останалите църкви не разполагат с някаква истина, тъй като те със сигурност имат. Не означава, че останалите църкви не правят добро, тъй като правят много добро. Това означава, че това е единствената църква, която притежава цялата истина, разкрита досега в тази евангелска епоха — единствената църква, която притежава обредите, необходими за възвисяване, и която разполага с Божието свещеничество, за да може да извършва тези обреди с божествена валидност. Какво доказателство имаме за това твърдение?

Преди няколко години съпругата ми и аз имахме нужда от по-голям дом за растящото ни семейство и затова намерихме парцел, който да застроим. Известно време работихме над плана, който най-добре да отговаря на нуждите на растящото ни семейство. Съпругата ми проектира плъзгаща се врата между хола и всекидневната, която да се отваря и да има място за голямо семейство и младежки занимания. От допълнителното място над гаража ние проектирахме стая, в която децата ни да се ангажират с полезни дейности. Проектирахме малка стая зад гаража, която да служи за склад за храна и други неща. Тези и други части от проекта бяха включени в плана. Къщата бе построена според тези планове.

Докато къщата се строеше, от време на време давахме на строителя нареждане за промяна, която налагаше преработване на плана. Когато накрая къщата бе готова, тя бе в пълно съответствие с нашия план и направените промени. Ако вземете нашия план и го съпоставите с всяка къща по света, с колко от тях ще съвпадне напълно? Само с една — нашият дом. Да, може да има някои съответствия тук и там — стая със същия размер, подобни прозорци, но основи сравнени с основи, стая със стая, прозорец с прозорец, покрив с покрив — ще има само една къща, която да съвпадне напълно с плана — нашият дом.

По подобен начин Христос създава дом, който най-добре да отговаря на духовните нужди на децата Му. Наречен е Неговата Църква. Духовният план за тази Църква може да бъде открит в Новия завет. Понякога Спасителят дава „нареждане за промяна” на този план. Такова нареждане за промяна идва под формата на откровение. Например, първоначално Спасителят нарежда на Своите апостоли да проповядват Евангелието на Израилевия дом, но не на езичниците (вж. Матея 10:5–6). След възнесението на Спасителя обаче, Той дава на Петър нареждане за духовна промяна — откровение под формата на видение, че Евангелието вече трябва да бъде проповядвано и на езичниците (вж. Деянията 10). Това преживяване на Петър ни учи на поне два ръководни принципа в Христовата Църква: първо, че планът може да бъде променян, но само чрез откровение от Христос, и второ, че такова откровение ще бъде дадено на пророка, който е Божий говорител на земята. С други думи, Божията Църква ще бъде ръководена от божествено откровение и заповед.

Ако някой пожелае да открие Христовата църква днес, той би трябвало да съпостави духовния план в Новия завет с всяка християнска църква на земята, докато открие такава, която съвпада с плана — организация сравнена с организация, учение с учение, обред с обред, плод с плод и откровение с откровение. Правейки това, човек може да намери църкви, които са подобни — учение или две, които се припокриват, еднакъв ритуал, някои служби със същото име — но ще открие само една църква, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, която ще съвпадне напълно на плана във всеки съществен аспект. Сега искам да подложа това твърдение на проверка.

Нека да отворим на първа страница от плана и да видим каква е организацията на Христовата Църква, както е изложен в него.

Първо, Христовата Църква се основава на апостоли и пророци. Когато Павел пише на някои нови членове на Църквата, той казва, че сега те са „съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос” (Ефесяните 2:20; курсив добавен).

Апостолите разбират колко наложително е да се запази цял Кворумът на дванадесетте. Когато един апостол, както Юда, умира и част от основата е „отчупена”, останалите 11 апостоли се събират и избират наследник, за да бъде основата отново цяла (вж. Деянията 1:22–25)

Този пример доказва колко е важно поддържането на Кворума на дванадесетте апостоли. Толкова са важни тези апостоли за благополучието на църквата, че Павел казва докога ще имаме нужда от тях: „Докле всички достигнем в единство на вярата” (Ефесяните 4:13). И после обяснява защо: За да не бъдем „завличани от всеки вятър на учение” (Ефесяните 4:14). Ето защо апостолите са от решаващо значение за запазване на чистотата на учението.

Да предположим за момент, че аз ще разкажа история на някого в единия край на редицата пред мен, след което той трябва да я сподели с човека до него и т.н. докато стигне до всички редове в тази част. Какво ще стане с историята? Ще се промени. Винаги се променя; такава е човешката природа. Така става и с учението, проповядвано от апостолите, когато отиват в различни градове и села. Докато учението се предава от един човек на друг, то започва да се променя. Докато апостолите са на разположение, те могат да коригират учението чрез послания или лични проповеди. Но когато апостолите си отиват, вече няма система за коригиране и балансиране, няма поправяща ръка, и скоро ученията се изопачават или изгубват.

Поради тази и други причини, планът разкрива, че апостолите и пророците съставляват основата на Христовата Църква. Знаете ли за някакви промени в Новия завет, някакво откровение, което променя плана и казва, че вече няма нужда от апостоли? Аз не знам. В такъв случай истинската Църква на Христос днес трябва да има апостоли и пророци за основа.

За да помагат на Спасителя и Неговите апостоли в проповядване на Евангелието на света, Спасителят избира други мъже, наречени седемдесетници, за да подготвят пътя. Четем за тези седемдесет в Лука, глава 10. Знаете ли за църква в наши дни, която да съвпада с плана — да има седемдесетници?

Планът на Новия завет показва и други служещи, които съставляват част от организацията на Христовата Църква: епископи (вж. 1 Тимотея 3; Тит 1:7), старейшини (вж. Деянията 14:23; Тит 1:5), дякони (вж. Филипяните 1:1), благовестители (вж. Ефесяните 4:11), има се предвид патриарси¹, и пастори (вж. Ефесяните 4:11), има се предвид мъже като епископи и президенти на кол, които ръководят паство².

Шестата точка от Символа на вярата на Църквата има предвид този план: „Ние вярваме в същата организация, която е съществувала в Първоначалната Църква, а именно: апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък” (Символът на вярата 1:6; курсив добавен). С други думи, ние вярваме, че сегашната Църква на Исус Христос трябва да има същата организация, каквато е съществувала в първоначалната Христова Църква, която може да бъде променяна само чрез откровение. Ето защо, всяка от тези длъжности присъства в нашата Църква днес.

Как са избрани Христовите апостоли и служители? Дали Спасителят отива в най-добрите за времето училища по теология и избира учениците с най-високи оценки? Не, не отива. Вместо това, планът ни казва, че Той избира Петър, рибар, Матея, бирник, а след това Павел, майстор на шатри. Всеки е избран сред обикновените хора — по същество това не е професионално служение. Днес Църквата има кворум от дванадесет апостоли, които са избрани от нея по същия начин — сред обикновените хора на Църквата. Един е учител, друг инженер, трети адвокат и т.н.

Дали Христовите апостоли и другите служители са подавали заявление да служат? Не са. Планът ни показва как Христос избира служителите Си: „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих” (Иоана 15:16; курсив добавен). Когато Христос ръкополага Своите апостоли, какво им дава? Матей и Лука записват отговора: „Даде им власт” (Матея 10:1; вж. и Лука 9:1) — силата на свещеничеството да действат от Негово име и да вършат Неговите дела. Ето защо планът ни казва „Сина човешки … даде власт на слугите си” (Марка 13:34). Защо? За да могат да действат от Негово име и с Негово одобрение. Всеки мъж, носител на свещеничество Божие в тази Църква, може да проследи свещеническата си власт до Исус Христос, източник на всяка власт и сила, така че той също е упълномощен с одобрението на Христос — неговият печат на одобрение — както се изисква от чертежа.

Как се нарича църквата, създадена от Христос? Ако сме кръстени в името на Христос, ако се молим в името на Христос, ако се спасяваме в името на Христос и ако Той е създател и крайъгълен камък на Своята Църква, как бихте очаквали Неговата Църква да бъде наречена? Църквата на Исус Христос. Когато говори на хората от времето на Книгата на Мормон, Спасителят се обосновава защо Църквата трябва да носи Неговото име: „И как да бъде Моя църквата, освен ако не е наречена на Мое име? Защото, ако една църква е наречена на Моисеевото име, тогава тя е църквата на Моисей; или ако тя е наречена на името на човек, тогава тя е църква човешка; но ако тя е наречена на Моето име, тогава тя е Моята Църква, ако е изградена върху Моето Евангелие” (3 Нефи 27:8; курсив добавен).

Поради тази причина Павел порицава някои от ранните членове на Църквата — тъй като те се наричат по името на някои ученици, вместо по името на Христос. Затова Павел пише:

„С това искам да кажа, че всеки от вас дума: аз съм Павлов, а аз Аполосов, а аз Кифов; а пък аз Христов.

Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?” (1 Коринтяните 1:12–13).

С други думи, ние не се наричаме с никое друго име, освен с това на Исус Христос.

Съобразно с това, планът ни учи, че Христовата църква трябва да носи Неговото име. Винаги ми е било чудно, че Реформацията действа 300 години преди времето на Джозеф Смит, а на никого не му е хрумнало да кръсти църквата на Исус Христос. Разбира се, от времето на Джозеф Смит други са следвали примера, но по някакъв чуден начин Бог запазва Своето име до времето на Джозеф Смит и възстановяването на Христовата църква.

Сега, нека отворим на втора страница от плана. Какви са ученията на Христовата Църква? Нека разгледаме няколко:

Дали Бог е само дух или има тяло от плът и кости? Какво ни казва плана?

След възкресението на Христос, Той се явява на Своите ученици, които по грешка решават, че е дух (вж. Лука 24:37). За да коригира тяхното грешно впечатление, Той казва : „Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Аз съм същият: попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам” (Лука 24:39; курсив добавен).

За да премахне всяко съмнение за материалния характер на Своето тяло, Той пита учениците Си: „Имате ли тук нещо за ядене?” (Лука 24:41). После Писанията казват:

„И дадоха Му част от печена риба и меден сок.

И взе та яде пред тях” (Лука 24:42–43).

С прославеното Си възкръснало тяло Христос се възнася в небесата (вж. Деянията 1:9)³, където сяда от дясната страна на Бог Отец като „отпечатък на Неговото същество” (Евреите 1:3). Това е именно истината, на която ни учи Джозеф Смит като част от Възстановяването на Христовата църква: „Отец има тяло от плът и кости тъй осезаемо, както и човешкото, Синът също” (У. и З. 130:22).

Дали Бог и Исус са едно и също Същество, както учи голяма част от християнския свят, или са две отделни Същества? Какво ни казва плана?

Броят препратки в Библията за отделните същности и роли на Отеца и Сина е смайващ. В Гетсиманската градина, знаейки за болката, която щял да изпита, Спасителя казва: „Не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Това е най-великият акт на подчинение, който светът познава. Но какъв акт на подчинение би бил това, ако няма друго същество, на което Той да се подчини, ако Той и Отеца бяха едно и също същество? Защо Спасителят се моли на Отец и вика със силен глас: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Марка 15:34). Как може Той да е оставен, ако няма друго същество, което да Го остави? Как Стефан вижда Исус отдясно на Бог, ако Те не са две отделни личности? (вж. Деянията 7:55–56)?

Когато Джозеф Смит излиза от горичката, той сам за себе си е научил истината. Той вижда Бог Отец и Неговия син Исус Христос, застанали един до друг; чува Отец да назовава Сина „Моят Възлюбен Син” (Джозеф Смит — История 1:17). В този велик ден небесата разрушават създадените от човека митове от миналото за същността на Бог и откриват и потвърждават простата истина, както е описана в плана — че Бог Отец и Неговия син, Исус Христос, поддържат единство на воля и цели, но са отделни Личности.

Какво казва плана за хората, които никога не са имали възможност на чуят Евангелието на Исус Христос докато са били на земята? Те прокълнати ли са? Дали разполагаме с познание за тяхното духовно състояние?

Това е основен въпрос, засягащ милиарди хора. Със сигурност Бог е казал нещо по този въпрос. И това наистина е така. Планът съдържа отговора.

Петър пише: „Понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух” (1 Петрово 4:6). Това учение е загубено по време на Вероотстъпничеството след смъртта на Христовите апостоли, но е възстановено чрез Пророка Джозеф Смит.

Дали има три небеса или едно небе? От години християнския свят учи, че има един рай и един ад, но какво казва оригиналният план?

Павел учи: „Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите” (1 Коритяните 15:41). След това Павел потвърждава истината на тези тристепенни небеса, когато споменава видение за човек „занесен до третото небе” (2 Коринтяните 12:2). Възможно ли е да има трето небе, ако няма второ и първо небе? Отново, учението, възстановено от Пророка Джозеф Смит, е в пълно съответствие с оригиналния план.

Дали бракът продължава във вечността или свършва със смъртта? Какво ни казва плана?

Предвид властта на апостолите свързаното на земята да бъде свързано и в небесата (вж. Матея 18:18), Павел казва: „Нито жената е без мъжа, нито мъжа е без жената, в Господа” (1 Коритяните 11:11), което означава, че идеалът е мъжът и жената да бъдат свързани завинаги в Божието присъствие. Петър потвърждава тази истина. Като говори за съпрузите и съпругите, той казва, че те „са сънаследници на дадения чрез благодат живот” (1 Петрово 3:7) — не отделно, не сами, а заедно да извървят пътя като наследници на вечен живот. Това е учението, дадено в плана; и това е учението, което проповядваме в Христовата църква днес.

Третата страница в плана гласи „Обреди в Христовата църква”. Планът е много конкретен по този въпрос. Например: благославяме или кръщаваме бебета и малки деца? Какво ни казва плана?

Спасителят ни е дава ясен пример. Говорейки за малките деца, писанията казват: „Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях” (Марка 10:16; курсив добавен). Матея потвърждава, че колкото до децата, Спасителят „възложи ръце на тях” (Матея 19:15). Планът ни учи, че бебетата и малките деца се благославят, не се кръщават. Всъщност, няма дори един споменат случай на кръщаване на малко дете в целия Нов завет. Защо? Защото това не е обред в Христовата Църква. Човек, който търси Христовата Църква днес, ще трябва да търси църква, която благославя малките деца, а не ги кръщава.

Кръщението съществено ли е за спасението? Какво ни казва плана?

След като Христос става пример чрез кръщението Си, Той заявява по недвусмислен начин: „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Иоана 3:5; курсив добавен). Петър казва същото: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух” (Деянията 2:38; курсив добавен). Каквото проповядва планът, същото се проповядва в Христовата Църква днес.

Дали кръщението се прави чрез напръскване, поливане или пълно потапяне? Планът дава поне четири свидетелства, че кръщението се прави чрез пълно потапяне:

Първо, Спасителят, нашият велик пример, излиза „веднага от водата” (Матея 3:16), което означава, че Той първо е влязъл във водата.

Второ, Иоан Кръстител „кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода” (Иоана 3:23; курсив добавен). Защо би пътувал до място с „много вода”, ако напръскването или поливането са приемливи начини за кръщение?

Трето, Павел ни казва, че кръщението е символ на смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос (вж. Римляните 6:3–5). Когато новообърнатият във вярата застане във водите на кръщението, той олицетворява предишният човек, който ще умре. Докато бива потопен във водата, неговите грехове се „погребват” и опрощават чрез символичната пречистваща сила на водата. След това, излизайки от водата, той застава като нов или възкресен в Исус Христос човек. Целият този символизъм в основата на кръщението е в хармония с кръщението чрез потапяне, но се губи напълно при напръскване или поливане.

И четвърто, гръцката дума, от която произлиза кръщение, в превод означава „да се потопиш или да навлезеш” във вода.

Уил Дюрант, виден световен историк, знае какво казва плана и затова отбелязва: „До IX-и век ранният християнски метод на кръщение чрез напълно потапяне бива постепенно изместен от … напръскване, като по-малко опасно за здравето в северните области”⁴.

Не трябва да е изненадващо, че Джозеф Смит получава откровение за това как кръщението трябва да се извършва в съответствие с Христовия план (вж. У. и З. 20:73–74).

Дали кръщението за мъртвите е обред на истинската Христова Църква? Да, такъв е.

Членовете на църквата в Коринт взимат участие в съвсем уместен обред, познат като кръщение за мъртвите. Въпреки това обаче, тези хора се съмняват в реалността на Възкресението. Усещайки противоречие между това което правят и това, в което вярват, Павел използва тяхното участие в правилния обред на кръщение за мъртвите, за да докаже истинното учение на Възкресението. „Иначе какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и се кръщават заради тях?” (1 Коринтяните 15:29).

Веднъж като пресече „моста на учението”, признавайки, че кръщението е основополагащо за спасението (и това е така), човек логически започва да вярва в кръщението за мъртвите — това няма как да се избегне. Иначе как да се отговори на трудния въпрос: „Какво се случва с хората, които са починали без да имат възможност да бъдат кръстени?” Онези, на които е зададен този въпрос, имат четири възможни отговора, от които да избират:

Първо, мъжете и жените, които не са кръстени, ще бъдат прокълнати и ще отидат в ада. Такъв отговор обаче противоречи с истините на Писанията, а именно: „Бог не гледа на лице” (Деянията 10:34), и Бог желае „да се спасят всичките човеци” (1 Тимотея 2:4).

Второ, може би Бог няма предвид това, което казва, може би кръщението не необходимо за спасение. Но това е нереалистично, тъй като Бог винаги има предвид това, което казва: „Това, което Аз, Господ, съм изрекъл, изрекъл съм го и не се оправдавам” (У. и З. 1:38; вж. и Мосия 2:24).

Трето, някои вярват в ново условие, наречено „кръщение с желание”, което заменя кръщението с вода. С други думи, ако някой пожелае да следва Исус, но няма възможност да бъде кръстен през живота си, тогава това достойно желание става приемлив заместител на кръщението с вода. Проблемът с този вариант е, че не е изложен в Писанията. Писанията не казват: „Ако се не роди човек по желание”, а „Ако се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Иоана 3:5; курсив добавен).

Четвъртият вариант е, че Бог наистина има в предвид това, което казва, когато заповядва всички хора да бъдат кръстени, и заради това Той милостиво осигурява начин всички хора да бъдат кръстени, дори да не са имали възможност, докато са били живи. Това е кръщението за мъртвите. Това е варианта, който съответства на плана.

Какво казва планът за начина, по който дара — не временното присъствие, а постоянният дар на Светия Дух — се дава след кръщение? Дали този дар автоматично се спуска върху човек веднага след кръщението? Дали се появява като полъх на вятъра или има някакъв божествен обред, божествен похват, който да бъде извършен, за да бъде дарът получен? Планът дава отговора.

След като Филип кръщава няколко обърнати в Самария, пристигат Петър и Иоан. Писанията разкриват начина, по който да бъде извършен обреда. „Тогава (Петър и Иоан) полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух” (Деянията 8:17; курсив добавен).

Същият метод се използва, след като Павел кръщава новообърнати в Ефес:

„И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях” (Деянията 19:5–6; курсив добавен).

Още веднъж планът и възстановената Христова Църква са в пълна хармония.

Следващата страница от плана гласи: „Плодовете на Христовата църква”. Спасителят дава следния тест за истина: „От плодовете им ще ги познаете” (Матея 7:20). Какви са плодовете на Христовата Църква според плана?

Първо, те се стремят да бъдат здрави хора. Павел учи, че физическите тела са „храмове”, които приютяват нашия дух, и затова трябва да се отнасяме към тях като към свещени: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?” (1 Коритяните 3:16; вж. също 1 Коритяните 6:19). Поради тази причина членовете на Христовата Църква имат няколко закона за здравето, които спазват, например някои ограничения за пиене на вино, както е казано в Ефесяните 5 и 1 Тимотея 3. В съответствие с този божествен закон да се отнасяме с телата си като с храмове, Джозеф Смит получава от Бог закон за здравето за членовете на Христовата Църква, познат като Словото на мъдростта. Като резултат от спазването на този закон, много изследвания показват, че членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са сред най-здравите хора в света. Това е един от плодовете на живота според Христовия закон за здравето.

Вторият плод на Христовата църква са чудесата и даровете на Духа. Те са описани на всяка от страниците на Новия завет. Те са свидетелство, че Божията сила обитава в Христовата църква (вж. Евреите 2:4). Но за съжаление, с идването на вероотстъпничеството, чудесата намаляват — историците лесно приемат този факт, реформаторите също. Пол Джонсън, виден историк, отбелязва: „Става ясно, поне от имперско време (има се в предвид времето на император Константин), че „епохата на чудесата” е приключила, т.е. християнските ръководители не могат вече да разпространяват Евангелието както апостолите, с помощта на свръхестествени сили”⁵.

Защо идва времето, в което няма повече чудеса и дарове на Духа? Защото дървото, което ражда плода, а именно Христовата Църква, не е вече на земята, и вярата на хората е намаляла. Джон Уесли отбелязва това отсъствие на дарове от Духа в църквата по негово време: „Изглежда, че тези невероятни дарове на Светия Дух не са често срещани в църквата през изминалите два или три века”⁶.

Достатъчно е да се каже, както аз свидетелствам, и някои от вас също, че това наистина са дни на чудеса и дарове на Духа във възстановената Христова Църква, както е било в автентичната Му църква.

Има и трети плод — планът на Христовата църква съобщава за много случаи с ангели и видения. Някои хора днес гледат скептично на Църквата, когато говорим за ангели и видения, но като правят това те забравят, че ангелите и виденията са в същността и в основата на истинската Христова Църква: ангел съобщава на Мария за раждането на Христос; ангели отиват при Петър, Яков и Иоан на Планината на преображението; ангел освобождава Петър и Иоан от затвора; ангел говори с Корнилий; ангел предупреждава Павел за предстоящото корабокрушение; ангел идва при Иоан, докато пише Откровението; видението на Стефан за Отец и Син; видението на Иоан за последните дни; и много други. Въпросът не трябва да бъде „Как е възможно Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да е истинската църква с тези твърдения за ангели и видения?” Вместо това, въпросът трябва да бъде „Как е възможно която и да е църква днес да твърди, че е истинската Христова църква, освен ако няма ангели и видения — какъвто е случаят с истинската Църква на Христос, както е показано в Неговия план?”

Съществуват много други плодове, които съответстват на истинската Църква на Христос:

Тя е мисионерска църква — на апостолите е заповядано: „идете, прочее, научете всички народи” (Матея 28:19). Днес ние имаме повече от 80 000 мисионери, които изпълняват тази заповед и дават този плод като правят това.

Тя е нравствена църква — планът ни учи, че на ранните светии от Христовата Църква им е казано да се обличат скромно и да се въздържат от предбрачни сексуални взаимоотношения. Колко църкви не само проповядват тези морални стандарти, но и живеят съобразно тях?

Христовата църква е ориентирана към семейството. Съпрузите трябва да обичат и да бъдат верни на своите съпруги (вж. Ефесяните 5:23–25), децата трябва да се подчиняват на своите родители (вж. Ефесяните 6:1), а свещениците трябва да ръководят добре своите домове (вж. 1 Тимотея 3:4–5). Днес нашата Църква, също както истинската Христова Църква, е известна като ориентирана към семейството. Плодовете на Христовта Църква са внимателно записани в Библията и плод по плод те съвпадат с възстановената Христова Църква днес.

Христос създава Своята Църква на земята, но последната страница от плана разкрива, че има връзка с небесата, а именно „Божествено откровение”. Без тази връзка Църквата няма да е нищо повече от ръководена от хора организация, установявана чрез силата на доводите. Пророкът Амос казва: „Наистина Господ няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците” (Амос 3:7). Павел потвърждава, че откровението е основна част от Църквата и трябва да продължи, като казва: „Ще дойда до видения и откровения от Господа” (2 Коринтяните 12:1; вж. също Деянията 1:2).

В съответствие с това основно учение, Христовата Църква днес е свързана с небесата чрез продължаващо откровение. Църковното изложение на тези вярвания, познати като деветата точка от Символа на вярата, гласи следното: „Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие”.

Ако човек сравни плана на истинската Църква на Христос с този на всяка църква по света днес, той ще види, че точка по точка, организация по организация, учение по учение, обред по обред, плод по плод и откровение по откровение, има само едно съвпадение — Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Ако човек отхвърли Църквата, след като е изучил плана, това вероятно ще го направи негоден за всяка друга църква, защото знае прекалено много. Той ще е като Петър, когото Спасителя пита: „Да не искате и вие да си отидете?” (Иоана 6:67). Петър отговаря по начин, който трябва да бъде запечатан във всяко сърце и съхранен във всеки дом: „При кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот” (Иоана 6:68).

Ако човек обърне гръб на Църквата, къде ще отиде да научи за възстановените истини, отнасящи се за същността на Бог, разкрита в свещената горичка, за по-пълното Единение, както учи Книгата на Мормон, за учението на Евангелието за мъртвите, за трите степени на слава, за вечните семейства? Къде ще отиде, за да получи обредите, които могат да го спасят и възвисят? Къде ще отиде, за да го свържат завинаги със съпругата и децата му? Къде ще отиде, когато иска свещеническа благословия за утеха и изцеление за член от семейството му? Къде ще отиде да открие Божи пророк? Ще търси напразно тези учения и тези обреди, тези сили и тези пророци, тъй като те мога да бъдат открити единствено в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Човек не може да приеме ученията и обредите, както са възстановени от Пророка Джозеф Смит, без да приеме Джозеф Смит и основната история, на която се базират. Те са неразделни. Те вървят ръка за ръка. Не можеш да наречеш плода добър, а после да наречеш дървото лошо. Спасителят отдавна ни казва истината: „Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове” (Матея 7:18). Затова, ако плодът на учението, което обсъждаме тази вечер, е добър, значи дървото, от което произлиза — Джозеф Смит и придружаващата го основна история за тези разкрити плодове, също е добро. Не можете да имате едното без другото.

На една конференция Б. Х. Робъртс говори за постиженията на Джозеф Смит, след което, обръщайки се към критиците му, казва: „Направете същото! Направете го или просто замълчете, когато се изговаря името му”⁷.

Историческите или социални притеснения, които някои хора може да имат, предполагаемите научни противоречия — те не са важни; най-важно е учението, обредите, властта на свещеничеството и другите плодове на нашата Църква, много от които обсъдихме тази вечер. Но някой може да каже: „Аз вярвам на всичко това, но как да отговоря на критиците и техните конкретни въпроси?”

Адвокатът знае, че след като прокурора представи своя ключов свидетел, случаят на подсъдимия е представен във възможно най-лоша светлина. Човек, който бърза да отсъди на този етап, може да реши, че обвиняемият е виновен, но после се случва нещо интересно в съдебната зала. Защитата започва кръстосан разпит на същия свидетел и често се случва следното: Категоричните отговори на свидетеля започват да се променят под натиска на разпита. Свидетелят, който е изглеждал толкова безупречен, сега се разминава в твърденията си за събитието, дори изглежда е позабравил някои неща. На пръв поглед абсолютно точният разказ на свидетеля започва да се пропуква и да се разрушава с всеки следващ въпрос. Свидетелят е успял да се справи с лесните въпроси, зададени от неговия прокурор, но когато му се задават трудни въпроси от защитата, той не може да издържи напрежението или проучващия им характер. Когато кръстосания разпит приключва, свидетелят е в голяма степен дискредитиран. Наблюдателят, който първоначално е бил готов да „обеси” обвиняемия, сега го вижда като напълно невинен.

По подобен начин някои критици задават едностранни въпроси на Църквата, които имат за цел да представят Църквата по възможно най-лошия начин. Но въпросите не са само към едната страна⁸. Както ключовите свидетели на прокурора не са освободени от кръстосан разпит, така и критиците на Църквата не са. Никога не съм срещал клеветник, който да може да ми даде задоволителни отговори при „кръстосан разпит” със следните въпроси:

Първо, как Джозеф Смит разбира, че трябва да възстанови учения и обреди от Библията, като например учението за доземното съществуване, истинската същност на Бог, Евангелието, което се проповядва на мъртвите и многото други, обсъдени тази вечер, след като тези учения и обреди не се проповядват в никоя църква по негово време? Защо Джозеф Смит е единственият, който ги открива и възстановява? Дори да го смятат за гений на теологията, нима не е имало други такива гении за 1800-те години след служението на Спасителя, които с такава прецизност да последват плана?

Второ, ако тази Църква не е Христова църква, тогава защо тя има същите плодове като тези на истинската Църква на Христос, а именно чудеса и дарове на Духа, продължаващо откровение от апостоли и пророци, ангели и видения, здрави хора, морални хора, мисионери и хора, които са изключително ориентирани към семейството? Нима Спасителят не казва: „По плодовете им ще ги познаете”? (Матея 7:20)

Със сигурност още много въпроси могат да бъдат зададени при един кръстосан разпит. Обаче има някои определени въпроси, които са по-важни от други и по същество те формират същността на проблема. Достатъчно е да се каже, че някои въпроси просто са по-важни от други в откриване на истината. Ако знаете, че Джозеф Смит възстановява библейските учения и обреди, които споменахме по-горе, ако знаете, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има същите плодове като истинската Христова Църква, или разберете, че Книгата на Мормон е с божествен произход, значи знаете, че Джозеф Смит е пророк. И след като Джозеф Смит е пророк, значи това е единствената истинска и жива Църква на лицето на цялата земя. При сравнение всички други въпроси бледнеят. Това е като присъда по дело от Върховния съд. На този етап всички решения от по-нисши съдилища стават несъстоятелни. По подобен начин всички въпроси на критиците, независимо колко подробни, объркващи или увлекателни, вече не са фактор в уравнението на истината. Защо? Защото вие вече сте отговорили на ключовите въпроси — основните въпроси, най-важните въпроси — които са основополагащ стълб за разбиране на истината.

Достатъчно е да кажа, че аз мога да живея с някои човешки недостатъци, присъщи дори на някои Божии пророци; това се очаква смъртни същества. Мога да живея с някои предполагаеми научни открития, противоречащи на Книгата на Мормон — времето ще ги поправи. Мога и да живея с някои привидни исторически аномалии — те са нищожни на фона на истината. Но не мога да живея без истините на учението и обредите, възстановени от Джозеф Смит, не мога да живея без Божието свещеничество да благославя моето семейство, и не мога да живея без знам, че съпругата ми и децата ми са свързани с мен за вечността. Това е изборът, който стои пред нас — няколко въпроса без отговор, от една страна, срещу множеството на фактите на учението и Божията сила, от другата. За мен, както се надявам и за вас, изборът е лесен и разумен.

Свидетелствам, че Църквата, която един ден вие ще ръководите, носи Христовото име, защото притежава Неговата одобрена организация, Неговото учение, Неговите обреди, Неговите сили, Неговите плодове и Неговото постоянно откровение, като всичко това е описано в Божествения Му план. Нека да имаме духовни очи да видим приликите между този план и възстановената Христова Църква днес, защото това е едно от убедителните Божии свидетелства за нас. За това свидетелствам и се моля в името на Исус Христос, амин.