Не бойте се
Скъпи братя и сестри, събрали сме се тази вечер поради любовта, която изпитваме към Коледа и коледните празници. Има ли нещо по-хубаво от красива коледна музика и песни, от събиране на близки и приятели, от усмихващи се лица и радостната веселба на децата? Коледата има божествената способност да ни събира като семейства, приятели и общност. Очакваме с нетърпение размяната на подаръци и празничната трапеза.
В „Коледна песен“, от английския автор Чарлс Дикенс, племенникът на Скрудж описва магията на това свещено време от годината, като казва: „Но положително винаги съм мислил за коледните празници, когато са настъпвали като за благодатно време; време за добрини, за опрощаване, за милосърдие, приятно време; едничкото ми познато време в дългия годишен календар, когато мъже и жени, сякаш по общо съгласие, отварят свободно … (своите) сърца и поглеждат към (околните)“. … И следователно … макар Коледата никога да не е пуснала зрънце злато или сребро в джоба ми, смятам, че тя наистина ми е донесла добро, и ще ми донесе добро; и си казвам: Бог да я благослови!“ („Коледна песен“ (1858 г.), с. 5–6).
Като баща, а сега и като дядо, аз си припомням за магията на Коледа, докато наблюдавам как децата ми, сега и техните деца, честват рождението на Спасителя и се радват взаимно на присъствието си, когато нашето семейство се събира заедно. Сигурен съм, че и вие, като мен, сте наблюдавали радостта и невинността, с която децата очакват и се наслаждават на този специален празник. Виждайки тяхната радост, ние си спомняме за щастливи отминали Коледи. И отново Дикенс отбелязва: „Добре е да бъдем деца понякога, и няма по-добро време от Коледа, когато нейният велик основател сам е бил дете“. („Коледна песен“, с. 67).
Аз съм израснал близо до Лос Анджелис, където нашият дом бе заобиколен от портокалови градини. В една от вечерите преди всяка Коледа родителите ми канеха семейството, приятелите и съседите у дома, където пеехме Коледни песни и имахме почерпка. Беше прекрасна традиция за всички ни и пеенето сякаш продължаваше с часове. Ние, децата, пеехме с възрастните, докато не усетихме, че трябва да се измъкнем в портокаловата градина, за да поиграем.
Съпругата ми Кати и аз също отгледахме децата си в Южна Калифорния, сравнително близо до крайбрежието. Коледата там се характеризира с палмови дървета, леко полюшвани от океанскя бриз. Всяка година нашите деца очакваха с нетърпение да отидат до пристанището и да наблюдават празничното коледно шествие с лодки. Стотици красиви яхти, сияещи с разноцветни светлини обикаляха водите на пристанището, докато ние гледахме с възхищение.
Сега, след като живеем в Солт Лейк Сити, Кати и аз си създадохме традиция да ходим с децата и внуците си на местно представление на пиесата Коледна песен. Всяка година, наблюдавайки как Ебънизър Скрудж чудотворно се преобразява от безсърдечен отшелник в щастлив съсед, изпълнен с коледна радост, ние изпитваме желание да се освободим от живеещия в нас Скрудж. Чувстваме се подтикнати да се стараем повече да следваме примера на Спасителя и да проявяваме милосърдие към всички хора.
Преобразяващият дух на коледните празници се корени в изкупителната сила на Исус Христос да променя живота ни и да го прави по-добър. Обичаният разказ за рождението на Божия Син преди повече от две хиляди години във Витлеем е записан в Евангелието на Лука:
„А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. …
И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
И тъй отиде и Иосиф от Галилея, от града Назар`ет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем; …
За да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.
И когато бяха там, дойде й време да роди.
И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.
И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много.
Но ангелът им каза: „Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:
„Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” (Лука 2:1, 3–14).
Ангелът е разбирал страха на овчарите, явявайки се пред тях, щом им казва: „Не бойте се“. Удивителната слава на Бог, излъчваща се от неочаквания небесен пратеник, със сигурност е породила страх в сърцата им. Но новината, която ангелът дошъл да сподели с тях, не била никак страшна. Той се явява, за да оповести чудо, да обяви възможно най-добрата новина, да им каже, че изкуплението на човечеството действително е започнало. Никой друг посланик преди или след това не е носил по-щастливи новини. Единородният на Отца започва пътуването Си в смъртността: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“. Това разбира се е новина на велика радост.
Всички ние имаме моменти в живота си, когато великата радост, която ангелът е обещал, може да ни изглежда неуловима и далечна. Всички ние сме уязвими към немощите и трудностите на живота – болести, провали, проблеми, разочарования, и накрая смърт. Макар много хора да са благословени да живеят в безопасност, има и други в днешно време, които не са. Мнозина се затрудняват да посрещат изискванията на живота, както и физическото и емоционално бреме, което го съпътства.
И въпреки това, независимо от трудностите, Господното послание към всеки един от нас днес е същото, както е било към овчарите, пазещи стадото си преди две хиляди години: „Не бойте се“. Вероятно напътствието на ангела да не се страхуваме е по-приложимо за нас днес, отколкото е било за успокоението на страха на овчарите през тази първа коледна вечер. Възможно ли е ангелът да е искал ние също да разберем, че поради Спасителя, страхът никога няма да победи? Дали е искал да усили знанието ни, че страхът пред смъртта е неоправдан? Или да ни напомни, че никой земен проблем не трябва да продължава вечно и че всеки от нас може да бъде изкупен?
Най-великият подарък, даряван по време на Коледа, винаги ще бъде този, който Спасителят сам ни е дал: Неговият съвършен мир. Той казва: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27). Дори в свят, където мирът изглежда доста недостижим, дарът на мир от Спасителя може да живее в сърцата ни, независимо от нашите обстоятелства. Ако приемем поканата на Спасителя да Го следваме, дълготрайният страх ще е пропъден завинаги. Нашето бъдеще е подсигурено. Това е „голямата радост, която ще бъде за всички човеци“. Пророк Исайя ни напомня: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог: ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“ (Исайя 41:10).
Поради раждането на Спасителя преди две хиляди години във Витлеем, има надежда – и много повече. Има изкупление, освобождение, победа и триумф. „Несправедливостта ще падне, правдата ще тържествува“ („Звънчета в коледния ден“, Химни, № 127). Не е изненадващо, че хор от ангели изведнъж се появява, сякаш като удивителен знак, за да подчертае оповестяването на рождението на Спасителя от ангела: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците“. Няма друго по-успокоително послание от това. Няма друго послание, изпълнено с по-голяма доброжелателност към хората.
Нека тези коледни празници бъдат изпълнени с мир и радост за всички нас, „защото днес (ни) се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“. В името на Исус Христос, амин.