Щедрият

От президент Дитер Ф. Ухтдорф

Втори съветник в Първото президентство

Не е ли прекрасна привилегия да са наслаждаваме на тази красива вечер в присъствието на нашия скъп пророк президент Томас С. Монсън?

Коледата е един от най-прекрасните празници – това е времето, когато гледаме на хората с други очи, отваряме сърцата си малко повече за красотата около нас и се отнасяме към другите с повече доброта и съчувствие.

Като възрастни, ако сме късметлии, от време на време, може за кратко да си припомняме какво е да се чувстваме отново като деца.

Мисълта, че някой, когото обичаме, прави нещо специално за нас – и нашето вълнение от това да планираме нещо специално за тях – разчувства сърцата ни и ни изпълва с любов и радостно очакване. Като добавим и мъждукащите светлини, красивите украшения и божествената сцена на рождението на Христос, не е чудно, че Коледа е толкова обичано време от годината.

И, разбира се, в това число е и музиката. Няма нищо, което да подчертава по-добре дълбокия смисъл и нежния дух на празничните дни, както една коледна песен. Независимо дали мелодиите са весели, будещи размисъл или носталгични, има нещо в Коледа, което вдъхновява величествена музика. Тези прекрасни коледни мелодии повдигат нашия дух и ни напомнят причината за нашето ликуване.

Днес, за нас е изключителна радост да имаме възможност да слушаме божествена музика, изпълнявана от Оркестъра на Храмовия площад и Мормонския хор на Табернакъла.

Изпълняваната от този хор музика е толкова величествена, че си представям как ангели от небето понякога идват да слушат и да пеят заедно с тях.

Коледна песен на звънчетата

Хорът току-що изпълни една от най-хубавите коледни мелодии, писани някога, очарователната „Коледна песен на звънчетата“, изпълнена за първи път в САЩ през 1921 г.

Първоначално тя изобщо не е била изпълнявана като Коледна мелодия. Създадена е на основата на старинна украинска фолклорна песен, известна като „Щедрик“, често превеждана като „Щедрия“.

Украински семейства пеели тази песен в началото на новата година. Първоначалният текст разказва за една лястовичка, която долита в семейната къща и предвещава чудесна и добра сполука, която ги очаква през идващата година.¹

Харесва ми усещането на тази история.

Обичам нейното послание на надежда и оптимизъм.

Не е ли това посланието на Коледа? Дори когато светът може да изглежда доста тъжен – когато нещата не вървят добре, когато сърцата ни са изпълнени с разочарования и грижи, дори посред тъга и скръб – ние пеем „Господ е тук, ликувайте“ и „мир между човеците, в които е Неговото благоволение“,² благодарение на Христос, Който дойде „за да осияе седящите в тъмнина“.³

Време на щедрост

Колко уместно е тогава, че любимата коледна песен, която току-що чухме, първоначално се е наричала „Щедрият“. Коледата, все пак, е време на щедрост.

Вдъхновени от този дух, ние понякога прекарваме часове в търсене на съвършения подарък, който да подарим на нашите приятели и семейства. Търсим начини да бъдем по-полезни и радостни. Подтиквани сме да прекарваме малко повече време с онези, които обичаме. Осъзнаваме повече, че има нуждаещи се и често полагаме повече усилия да им помагаме. Всичко това е нашето несъвършено, но искрено следване на примера за щедрост на нашия Спасител, Чието рождение се стремим да почитаме.

Но всички знаем как твърде често духът на Коледа може да бъде засенчен и дори изгубен в безумното бързане и напрежение на пазаруването, харченето и постоянната заетост.

Не насърчавам това хората да отхвърлят традиционните дейности, свързани с Коледа, дори някои от най-скъпите ми Коледни спомени са свързани с размяната на подаръци, с това да съм част от тълпата и с посещаване на радостни малки и големи събития, сплотяващи хората по това време на годината.

Да, има много причини да се радваме на тези неща. Но, разбира се, има много повече от това.

Затова, каня всеки един от нас, по време на тези коледни празници, да отдели момент в тишината на своята душа да осъзнае и да отдаде искрена благодарност към „Щедрия“.

Нека помислим за състрадателната, възлюбена и безкрайна благодат на нашия Отец в Небесата.

Когато пазаруваме подаръци – когато ги подаряваме и получаваме – нека отново отделяме време в тишина да размишляваме върху изобилните дарове, които Господ дава на нас, Неговите чеда.

Дарът на благодарността

Предполагам, че е в човешката природа да приемаме някои неща за даденост – дори неща от много голяма стойност. Това е един от уроците, които научаваме от разказа за десетте прокажени по времето на Исус. Поразени от съкрушителна болест, която ги разделя от приятели, семейство и от самия живот, тези страдащи от проказа хора умоляват и намират изцеление от Сина Божий.

Както знаете, след това славно чудо, девет от прокажените си тръгват по своя път, ликувайки в голямото си щастие.

Само един се връща.

Само един от десет намира време да изрази благодарност. Само един от десетимата, „като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, и падна на лице при нозете на Исус и Му благодареше“.⁴

Подобен смирен израз на чиста благодарност може да изглежда рядкост днес, както е било и в библейския разказ. Но когато това се случва, нашите сърца биват докоснати и ние се вдъхновяваме да броим своите благословии.

Един пример, за който научих, е свързан с мъж, живеещ в Африка. Поради увреждане, той никога не е бил способен да ходи. Бил е принуден да прекарва повечето време в дома на родителите си. Не е можел да работи; не е можел да излиза с приятели; не е можел да извършва дори прости неща, които ние приемаме за даденост.

Тогава той чува нещо удивително! Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ще донесе инвалидни колички за някакво събитие недалеч от неговия дом!

Той моли приятел да го закара на събитието и там наблюдава как десетки хора с увреждания, мъже, жени и деца, са поставени на нови, ослепителни инвалидни колички.

О, как е искал да седне в една от тези колички! Как би променило живота му за един момент, ако можеше, по собствено желание, да се движи!

Той чакал на опашката, докато най-накрая дошъл неговият ред.

Двама мъже го вдигнали и сложили в количката и за пръв път в живота си той можел да се движи свободно!

Отначало се движел несигурно. Но когато свикнал с количката, започнал да се движи по-смело.

Завивал, въртял се и карал ускорено. С двете си ръце ентусиазирано махал на приятелите си, минавайки край тях.

Той летял!

Изражението на лицето му било израз на радост.

След известно време, обаче, той бавно докарал количката обратно при другите колички и със спокойно примирение пред съдбата, се приготвил да го извадят от нея.

„Какво правиш?“ - го попитал неговият приятел.

Мъжът се усмихнал и вдигнал рамене. „Сега е ред на някой друг“ - казал той.

Мисионерът от хуманитарната програма на Църквата коленичил до него и му казал: „Количката е твоя“.

Мъжът не могъл да повярва. Той предполагал, че събитието било само да покаже възможностите при използване на инвалидна количка.

„Наистина ли е моя?“ - попитал той.

„Да.“

„Но аз нямам пари.“

„Тя е твоя. Подарък е от хора, които те обичат.“

Когато най-после осъзнал какво се случва, този смирен мъж погледнал приятеля си.

Погледнал и мисионера.

Опитал се да сдържи сълзите си, но напразно. И през сълзи той се засмял на чистата радост от това, което чувствал.

Приятелят му и мисионерът плачели заедно с него.

„Благодаря ви“ - прошепнал той.

Прегърнал и двамата, настанил се удобно в своята количка и с радостен вик подкарал количката отново, с огромна усмивка.

„Мога да летя!“ - извикал и се засилвал напред и назад по улицата.

Този мъж разбирал какво значи благодарност.

Благодатта Божия

Изпитвали ли сме някога такава чиста, безгранична благодарност? По време на тези коледни празници, а и през цялата година, аз се моля да помним Щедрия – нашия Бог, нашия обичан Пастир и Съветник.

Защото Той е този, който дарява даровете!

Той е Щедрият!

Когато ние, Неговите чеда, молим за хляб, Той не ни дава камък.⁵ Вместо това, Той ни дава дарове, толкова превъзходни и ценни, че надминават способността ни напълно да разберем и дори да си представим. Той ни дарява:

Мир.
Радост.
Изобилие.
Защита.
Храна.
Благоволение.
Надежда.
Увереност.
Любов.
Спасение.
Вечен живот.

По времето на тези коледни празници честваме най-големия от всички дарове, дарът, който прави възможни всички други дарове – рождението на Младенеца от Витлеем. Благодарение на Него „гробът няма победа и жилото на смъртта е погълнато в Христа. Той е светлината и животът на света; да, светлина, която е безкрайна, която не може никога да бъде затъмнена”.⁶

С радост отправям своята благодарност към Бог за Неговата щедрост.

Той ни избавя от самота, празнота и недостойнство.

Той отваря нашите очи и уши. Той преобразува мрака в светлина, скръбта в надежда и самотата в любов.

Той ни освобождава от нашето минало на робство и егоизъм, и ни проправя пътя към настояще, което има цел и към бъдеще на осъществяване.

На Него ние се прекланяме.

Това е нашият Бог.

Това е Щедрият!

Това е Той, Който обича чедата Си толкова много, че пожертва Своя Единороден Син, така че всички, които го следват, да не погинат, а да имат вечен живот.⁷

Благодарение на Исус Христос, никога вече няма да се чувстваме като странници в този свят. Ние ще възкръснем с праведните, когато Той се върне! И благодарение на Неговия съвършен живот и вечна жертва, един ден можем да застанем с ангели в небесата и заедно с тях да получим вечна корона.⁸

Нека през тези коледни дни да помним нашия щедър Небесен Отец и да отдаваме дълбока и искрена благодарност на всемогъщия Бог, който дава на чедата Си крила да летят. Това е моята смирена и искрена молитва и моята сърдечна благословия към всички през тази Коледа и завинаги, в името на нашия обичан Спасител, Исус Христос, амин.