Светлината и животът на света
Най-познатият и обичан разказ за рождението на Спасителя се намира във втора глава от Лука в Новия завет. Изпълвам се с благодарност всеки път, когато чета за пътуването на Йосиф и Мария към Ерусалим, за скромните ясли, за скромното раждане на Господ Исус Христос и за ангелите, които възвестяват „голяма радост … за всички човеци“ (Лука 2:10).
Възстановяването на Евангелието в последните дни дава важен допълнителен разказ за раждането на Спасителя в Книгата на Мормон. Моето послание се съсредоточава над това допълнително описание на първата Коледа. Братя и сестри, докато заедно размишляваме над тази история, ви каня да си представите, че не просто слушате речта, а присъствате на тези събития.
Моля се Светият Дух да ви помогне да оприличите тези Писания на себе си и вашето семейство (вж. 1 Нефи 19:23) и да изпълни сърцето ви с истинския дух на Коледа.
Самуил Ламанитът
Нашият разказ започва в земята Зарахемла няколко години преди рождението на Спасителя. Самуил Ламанитът идва сред хората да проповядва покаяние и да пророкува за Христос. Сега, моля, опитайте се да си представите, че сте на 10 години и сте сред множеството, което слуша Божий пророк да предрича бъдещи събития.
Самуил заявява: „Ето, давам ви знамение; защото ще минат още пет години и ето, тогава идва Синът Божий, за да изкупи всички онези, които ще повярват в Неговото име.
И ето, това ще ви дам за знамение за времето на Неговото пришествие: защото ето, ще има големи светлини в небесата, дотолкова, че през нощта преди пришествието Му няма да се стъмни, тъй че на човек ще му се струва като че ли е ден.
Ето защо, ще има един ден и една нощ, и един ден, които ще са като един ден без нощ; и това ще ви бъде като знамение. …
И ето, ще изгрее нова звезда, … ; и това също ще ви бъде като знамение“ (Еламан 14:2–5).
Раждането на Спасителя
С течение на времето „пророчествата на пророците започнаха да се изпълняват все повече и повече; защото започнаха да стават още по-велики знамения и по-велики чудеса между людете“ (3 Нефи 1:4).
Нека сега да си представите, че са изминали 5 години и сега вие сте на около 15 години. Вие ясно си спомняте пророчествата на Самуил, докато обмисляте настоящите обстоятелства, в които живеете.
„Но имаше някои, които започнаха да казват, че е вече минало времето за сбъдване на словата, изречени от Самуил Ламанита.
И те започнаха да ликуват над братята си, казвайки: Ето на, мина вече времето и словата на Самуил не се изпълниха; тъй че радостта ви и вярата ви относно това бяха напразни.
И стана така, че те надигнаха голяма врява из цялата страна; и людете, които вярваха, започнаха много да се наскърбяват да не би някак си тези неща, които бяха изречени, да не могат да се сбъднат.
Но ето, те очакваха непоколебимо този ден и тази нощ, и следващия ден, които трябваше да бъдат като един ден като че ли без нощ, че да могат да узнаят, че вярата им не е била напразно.
Сега стана така, че беше определен ден от невярващите, в който всички вярващи в тези предания щяха да бъдат предадени на смърт, ако не се сбъднеше знамението, дадено от пророка Самуил“ (3 Нефи 1:5–9).
Братя и сетри, можем ли изобщо да започнем да осъзнаваме какво би било да чакаме знамението за Неговото пришествие и да сме изправени пред ужасяващия краен срок на смъртта? Бихме ли се изправили, вие и аз, непоколебими и постоянни пред съдбата или бихме се разколебали и свили в ужасен страх?
И тогава, знамението за раждането на Христос, предречено от Самуил, наистина се случва. В обстановка на религиозно преследване и на крехката възраст от около 15 години, вие се удивлявате, когато една вечер слънцето залязва, но не става тъмно.
„И людете започнаха да се учудват, защото не ставаше тъмно с настъпването на нощта. …
И започнаха да разбират, че Синът Божий трябва скоро да се яви; да, … всичките люде … бяха тъй извънредно учудени, че паднаха на земята. …
И стана така, че нямаше тъмнина през цялата тази нощ, а беше толкова светло, като че бе пладне. И стана така, че слънцето изгря отново на сутринта, … и те разбраха, че това е денят, когато Господ трябваше да се роди, поради знамението, което е било дадено.
И всичко беше станало, да, всички неща, и най-дребните, според словата на пророците.
И стана така, че също се появи и една нова звезда според словото“ (3 Нефи 1:15, 17, 19–21).
Денят, в който се ражда Исус, е ден на избавление за вярващите в Новия свят. Светлината като знамение за раждането на Спасителя буквално спасява техния живот.
Смъртта и възкресението на Спасителя
Сега, братя и сестри, си представете, че са изминали близо 30 години и сега вие наближавате 50 години. Все още си спомняте ясно ученията на Самуил и вашите преживявания като юноши, когато знамението за раждането на Спасителя се появява.
Едно от знаменията за смъртта на Христос, което предрича Самуил, са три дни на пълен мрак (see Еламан 14:27; 3 Нефи 8:3).
„И стана така, че настъпи гъста тъмнина по цялото лице на земята, тъй че нейните жители, които бяха оцелели, можеха да усетят парите на мрака.
И поради тъмнината не можеше да има никаква светлина, нито свещи, нито факли; нито можеше да се разпали огън … , тъй че не можеше да има никаква светлина.
И не се виждаше никаква светлина, нито огън, нито блещукане, нито слънцето, нито луната, нито звездите, защото толкова велики бяха мъглите от мрак, паднали върху лицето на земята.
И стана така, че в продължение на три дни не се виждаше никаква светлина“ (3 Нефи 8:20–23).
Какво ли е било да преживеем тези три дни на неописуем мрак и тогава, малко по-късно, да се съберем с множество от 2500 човека в храма в земята Изобилие? Можете ли да си представите величието на момента, когато Спасителят слиза от небесата и заявява: „Ето, Аз съм Исус Христос. … Аз съм светлината и животът на света.“ (3 Нефи 11:10–11; курсив добавен)?
Пред тази специална група в храма първият израз, който Спасителят използва, за да се представи, е „светлината“. Самуил пророкува знамение за светлина. Знамението за светлина е дадено при раждането на Спасителя. За хората в събралото се множество ужасният мрак и страх биват разпръснати от истинската светлина, която е Исус Христос.
Разказът за първата Коледа в Книгата на Мормон ни помага да научим и по-добре да разберем, че Исус Христос е „светлината, която свети в мрака“ (вж. У. и З. 10:57–61). Във всеки период от нашия живот, при всички обстоятелства, пред които можем да се изправим, и пред всяка трудност, която може да срещнем, Исус Христос е светлината, която премахва страха, дава увереност и насока и поражда нестихващ мир и радост.
Много от нашите запомнящи се и неугасващи във времето коледни традиции включват различни видове светлини – лампички на дървото, светлини вътре и извън нашите домове, свещи на трапезата ни. Нека красивите светлини на всеки празничен сезон ни напомнят за Онзи, Който е източникът на всяка светлина.
Роди се Светлината
и озари нощта,
надеждата за щастие в теб
победи страха.
(„Далечен Витлеем“, Химни, № 131).
Свидетелствам, че Исус се ражда във Витлеем, великолепно изпълнява Своята земна мисия и служение, и като наш възкресен Господ Той живее днес. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.