С любов да славим Царя – и плана!
Подобно на мнозина от вас, с милия ми съпруг, Крейг, страшно много обичаме свещената коледна музика. Ако трябва да си направим списък на най-любимите ни песни, на едно от първите места определено ще е „Елате, вий всички вярващи“. Нейните „вярващи“ и „щастливи“ думи ни приканват: „елате“, „вижте“ и „да славим“ нашия Спасител, Исус Христос – „ангелски Цар“.1 Сигурна съм, че когато сме били духове в доземния живот, при научаването за плана на спасение не само сме дошли и сме Го славили, но и сме викали от радост, когато Той доброволно и смирено е предложил Себе Си като Спасител на света.2 С четирите най-силни думи, които някога са изричани, Той смирено казва: „Ето Ме, изпрати Мен“.3
Заедно с апостол Павел, президент Монсън често ни предупреждава да „бъде(м) винаги готови да отговаря(ме) … за (н)ашата надежда“.4 Докато разказвам два лични коледни спомена, се надявам да успеете да разберете причината, поради която имам надежда в Спасителя, в „Бог (нашия вечен Отец, Който) толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“,5 и в съвършения и величествен план на Отца за щастие.
Коледен спомен номер 1
Когато бях на 14 години, със семейството ми живеехме в Нова Зеландия. Баща ми бе млад мъж на тридесет и нещо, когато бе призован да служи там като президент на мисия.
Дойде Коледа и заедно с петимата ми братя и сестри все още се опитвахме да свикнем с новия ни дом далеч от дома. За мен, като незряла тинейджърка, бе трудно да съм далеч от дома, приятелите и роднините. Бях омърлушена, липсваха ми познатите места, звуци и чествания на Коледа – музиката, лампичките, коледната елха, снегът и особено близките. Липсваха ми обичните ми братовчеди, лели и чичовци, които знаех, че скоро ще се съберат в къщата на дядо Кеър в Солт Лейк Сити, за ежегодното коледно тържество на семейство Кеър.
Беше Бъдни вечер, 1966 г. С нежелание се присъединих към семейството ми и мисионерите за семейна домашна вечер в дома на мисията, убедена, че това събиране дори в най-добрият случай, ще е много слабо подобие на партито на семейство Кеър, което толкова много ми липсваше. Не мога да си спомня в кой момент телефонът прозвъня, но телефонното обаждане промени тинейджърското ми сърце, изпълвайки ме със състрадание към моя мил татко и със съжаление поради факта, че бях толкова погълната от себе си.
Обаждането бе от чичо ми Джо, с което той ни уведоми, че възлюбеният ни, безкористен, трудолюбив, спазващ заветите, дядо Кеър току-що беше получил силен инсулт и сега се намираше в безсъзнание в болницата. В ума ми нахлуха спомени за този вечно мъкнещ фотоапарат, музикален, забавен патриарх, който обичахме толкова много! Татко беше видимо разтърсен, когато приключи разговора, но се овладя, изправи рамене и даде пламенното си свидетелство за плана на Отца и за вярата му в съществената роля на Спасителя в този план. Свидетелството му докосна изпълненото ми с болка сърце.
За съжаление, дядо не се оправи. Той почина бързо на следващия ден. В Нова Зеландия беше Рождество Христово, но в Солт Лейк Сити бе Бъдни вечер, любимият ден от годината на дядо. Смъртта му беше първият случай, при който губех някого толкова близък и толкова скъп. Въпреки че скърбях по загубата му, бях благословена и утешена от знанието ми за величествения план на щастие. Почувствах се уверена, че ще видя отново дядо, ако живея като него. Не мисля, че тогава разбирах изцяло жизненоважната роля на Спасителя и Неговата изкупителна жертва за предоставянето на възможността да бъда отново някой ден с любимите ми хора. Но знаех достатъчно, за да се радвам за плана. Знаех достатъчно, за да славя Онзи, Чието раждане празнуваме.
От онази Коледа, която бе толкова отдавна, научих още много за нашия Спасител, Исус Христос. Президент Харолд Б. Лий казва: „Божият Син … дойде тук като Единородният Син, за да изпълни една мисия - да бъде Агнецът, посечен преди основаването на света, за да осъществи спасението на цялото човечество. Отдавайки живота Си, Той отвори вратата … и научи на начина, по който можем да получим вечен живот. … Това е Исус, в цялото Му величие“.6
Коледен спомен номер 2
През 1984 г. се случи друг тежък коледен спомен, в резултат от който благодарността ми към Спасителя и величествения план на спасение се увеличи значително. Бях на 32 години, омъжена за обичния ми и верен съпруг, и майка на четири скъпи малки деца, на възраст от три до десет години. Шест седмици преди Коледа получихме вест от доктора, която преобърна света ни, когато той произнесе диагнозата рак. Крейг и аз се спогледахме невярващи и двамата борещи се със сълзите, и чудещи се какво ще ни донесе бъдещето. Чувството, което изпитахме незабавно след това, обаче, беше този сладък „мир, който никой ум не може да схване“,7 поради вярата ни в Исус Христос и в плана на Отца.
Въпреки че Крейг по това време служеше като епископ в района ни, ние избрахме да споделим новината само с близките ни, за да опазим нещата колкото е възможно по-нормални за нашите малки деца. През тези шест седмици преди Коледа почти всеки ден, в сняг и лед, карах към болницата за амбулаторно лечение, докато състрадателните ни майки и сестри се редуваха да помагат в дома ни. Беше трудно, но си припомням тази Коледа с думи, неспособни да опишат дълбочината на моята благодарност за единителната жертва на нашия Спасител, Исус Христос и „милостивия план на Великия Творец“.8
Осъзнавайки по-добре от всякога колко е крехък животът, планът на Небесния Отец за щастие придоби още по-лично значение от когато и да било преди това. Коледата тази година бе различна. Колкото и да обичам всичко, свързано с Коледа, единствените неща, които имаха значение за мен, бяха вечният ми брак, моето семейство и моята вяра и свидетелство за моя Небесен Отец, Исус Христос и плана.
Един ден, докато си почивах у дома, чудеща се за бъдещето на нашите четири малки деца, аз разглеждах списанието Friend и едно музикално произведение ми привлече вниманието. Седнах на пианото и плачех, докато пеех и чувствах как посланието на песента проникваше в разчустваното ми сърце. Знаех, че трябва да науча на тази песен не само стоте деца в Неделното училище за деца в нашия район, където служех като музикален ръководител при децата, но и най-вече четирите безценни деца, които живееха в нашия дом.
Как може да опише Той любов и нежност с’думи?
Сина Си Той изпрати тук със святост и със мир.
Как може да покаже Той път, в’който да вървим?
Сина Си Той изпрати тук, за да ни покаже.
Как може да опише Той със думи жертвата?
Сина Си Той изпрати тук, за нас да възкръсне.
Какво изисква Той от нас, Писанията казват.
Да бъдем пълни с’вяра, всекиго да подкрепим
по пътя Му, като Исус. 9
Тази вдъхновена песен ми даде бегъл поглед за това как бих могла да засвидетелствам на моя Небесен Отец своята благодарност за Сина Му и Неговия план. Почувствах, че дори и да не ми бъде дадена привилегията да видя децата ни да пораснат, ако те разберат, научат и живеят според простото, но мъдро учение, съдържащо се в тази свещена песен, те биха могли да станат истински ученици на Исус Христос.
През онази година в дома ни се носеше един специален дух, благославящ ни с мир и любов един към друг, който никога няма да забравя. Чувствах, като че през онази Коледа на децата ни бе дадено изключително усещане за свещеното. За пръв и единствен път те пресъздадоха рождествената сценка с такова благоговение, възхита и любов, които надминаваха крехката им възраст. Докато бяхме подложени на това изпитание, ние изглежда по-силно чувствахме духовни подтици, докато размишлявахме и благодаряхме за дара на нашия Спасител, Исус Христос и за величествения план на спасение на Небесния ни Отец.
Често съм се чудила как хората могат да живеят без надеждата, която идва от разбирането за плана на спасение и централната роля на Единението на Спасителя в този план. С благодарност добавям свидетелството си към това на обичния ни пророк, президент Томас С. Монсън, който с решителност свидетелства: „За Този, Който избави всеки от нас от безкрайната смърт, свидетелствам, че е Учител на истината - но Той е повече от Учител. Той е Примерът за съвършен живот - но Той е повече от пример. Той е великият Изцелител - но Той е повече от изцелител. Той, Който спаси „изгубения батальон“ на човечеството, е буквално Спасителят на света, Синът Божий, Князът на мира, Светият Израилев, тъкмо възкръсналият Господ, Който заявява: „Аз съм първият и последният; Аз съм Този, Който живее, Аз съм този, Който беше убит, Аз съм вашият ходатай пред Отца“ (У. и З. 110:4).“10
Докато обмисляме Неговото необятно страдание за нас, сред най-тъжните думи, изречени някога от Спасителя, са: „Да не искате и вие да си отидете?“.11 Когато ни е трудно, можем да изберем да се отвърнем от Него и да се мъчим сами в страданията ни или можем да изберем да се обърнем към Него и към плана на Отца, като така ще открием, че няма да имаме „никакъв вид страдания, които да не бъдат погълнати от радостта в Христа“.12 Моля се всеки от нас да приеме както поканата на свещения коледен химн „с любов да славим Царя“, така и поканата на нашия Небесен Отец за Неговия величествен и съвършен план! В името на Исус Христос, амин.