Не сме изминали толкова път, за да изминем само толкова път
Излъчване на годишно обучение на Семинар и Институт, 2020 г.
9 юни 2020 г. (вторник)
Чудесно е да бъдем заедно. Надяваме се, че вие и семействата ви сте в безопасност и добре. Тази година отбелязваме 200-та годишнина от Първото видение. Благодарен съм както за Джозеф Смит и за неговия пример за вяра и желание да узнае истината, така и за това, че Небесният ни Отец и Неговият Син, Исус Христос, ни обичат достатъчно, за да отговорят на смирената молитва на Джозеф. Всички сме чувствали силата на думите, докато сме пели: „Славим пророка, който с Бога говори“1. Само бих искал да добавя: славим Йехова, че отново с човека говори. Толкова съм благодарен за това, което Джозеф преживява в Свещената горичка.
След това видение, Джозеф се връща у дома, където среща майка си и ѝ казва: „Всичко е наред… За себе си научих“2. Моделът, следван от Джозеф в търсенето му на истината, е същият, който учениците ни трябва да следват. И също както преживяването на Джозеф му помага да научи за себе си, ние се надяваме нашите ученици да научат за себе си, че Небесният Отец ги познава и обича, че Исус е Христос и че Той стои начело на Своята Църква в тези последни дни.
От създаването на Семинара и Института насам е казано много за преподаването и изучаването. От „Начертаният курс“ до сегашните „Основи на преподаването и изучаването“, вдъхновените насоки, които получаваме, ни помагат ефективно да преподаваме възстановеното Евангелие, според както се намира в Писанията и ученията на пророците чрез силата на Светия Дух. Никога не трябва да се отклоняваме от тези основи. Но не трябва и да се боим да научаваме нови неща или да допълваме разбирането си за това как най-добре да помагаме на учениците си да научават за себе си.
Благодарен съм за напредъка, който имаме. Донякъде се чувствам така, все едно че сме изкачвали заедно някоя планина. Нямаше да стигнем до тук без опита и откровенията в миналото, но никога не трябва да бъдем самодоволни и да спрем да се стремим нагоре. Изразът, за който се сещам, е този, който старейшина Джефри Р. Холанд споделя на последната обща конференция: „Не сме изминали толкова път, за да изминем само толкова път“ (Джудит Малангу (конференция за няколко кола близо до Йоханесбург, Южна Африка, 10 ноем., 2019 г.), в Sydney Walker, “Elder Holland Visits Southeast Africa during ‘Remarkable Time of Growth,’” Church News, Nov. 27, 2019, thechurchnews.com].3 Наполовина сме изкачили планината и Господ е готов да ни дава още повече.
С тази цел старейшина Ким Б. Кларк ни покани да си помислим не само за това какво и как преподаваме, а и как можем да наблягаме повече на учащите и на процеса и резултатите от ученето. Той ни кани да се запитаме: „От какви преживявания се нуждаят моите ученици, за да увеличават силата и способността си да учат задълбочено?“. Като съчетаем забележителната ни история с наскорошните указания, може да се запитаме: „Какво бихме могли да правим, за да сме по-съсредоточени върху Христос и по-насочени към учащите?“.
Старейшина Дейвид А. Беднар ни дава забележителен пример за това какво е да сме насочени към учащите в последното излъчване на „Вечер с висш ръководител“. Очевидно е, че намерението му не е да ни разкаже нещо, а да научим нещо. Той задава въпроси, наблюдава и изслушва, за да се увери, че сме разбрали. Учи ни и как той подхожда към преподаването, когато каза: „Вместо да мислите „Какво ще им кажа?“, съсредоточете се върху „Какво ще ги попитам?“. И не само „Какво ще ги попитам?“, а „Какво ще ги поканя да направят?“4.
Известният професор и равин Джейкъб Нойснер казва: „Великите учители не преподават. Те помагат на учениците да се учат“. Определено има симбиотична връзка между ефективното преподаване и учене. Но мисля, че твърдението на доктор Нойснер показва, че трябва да разширим това, което считаме за ефективно преподаване, и да наблягаме повече не на разказването, а на това да помагаме на учениците ни да имат преживявания, които насърчават ученето. За нас това означава да помагаме на учениците ни да чувстват как Светият Дух свидетелства за истината и за Божията любов към тях. А това предполага да създаваме среда, в която се чувстват добре да задават въпроси, да откриват истини, да правят връзки с ученията, да чуват свидетелствата на своите връстници и да преценяват и изричат мислите, чувствата и впечатленията за истините, които научават. Означава, че създаваме преживявания, които ги вдъхновяват да живеят според Евангелието и да знаят как да действат с вяра, да се учат от грешките си и да се опитват отново с надежда в Христа. Именно така ще се учат сами за себе си.
За да разберем по-цялостно преживяванията, от които се нуждаят нашите ученици, докато са с нас, решихме, че най-доброто, което можем да направим, е да ги попитаме. Направихме проучване сред хиляди младежи на четири континента. Разговаряно е както с такива, които посещават уроците, така и с мнозина, които в момента не са записани. С цел да обобщим невероятното количество данни, ние групирахме отговорите в три категории.
Първата категория озаглавихме „Oбръщане във вярата“. Младежите и пълнолетните младежи ни казаха, че искат и се нуждаят от преживявания, които да им помагат да чувстват Божията любов и да укрепват връзката им с Него. Искат да задълбочат вярата и свидетелството си за Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие. Разбира се, ние именно това желаем за тях.
Добрата вест е, че проучването показва, че нашите уроци помагат това да се случва. Онези, които редовно посещават уроците и се възползват от възможности за учене, значително укрепват свидетелствата си и увеличават вярата си в Исус Христос. Това е една от многото причини да искаме да каним повече млади хора да участват. Когато се учат с вас, вярата и свидетелството им израстват.
Благодарим ви за всичко, което правите, за да им помагате да задълбочават своето обръщане. Имаме огромен напредък, откакто се потопихме в принципи на преподаване, които помагат на учениците ни да учат задълбочено. Считам, че има още неща, които Господ желае да ни научи, когато Го молим за насоки. Докато размишлявате върху възможностите, ще обмисляте ли с молитва преживяванията, от които се нуждаят учениците, за да увеличат силата и способността си да разбират плана на Небесния Отец, ученията и Единението на Исус Христос? Мислете как бихте могли да им помагате да се стремят към влиянието на Светия Дух, да го разпознават и действат според него и после да действат с вяра, да се покайват и да сключват и спазват свещени завети. В крайна сметка, надяваме се, че преживяванията, които имат, ще им помогнат да опознаят и обикнат Исус Христос и да се стремят да станат като Него.
Втората категория, свързана с това да се вслушаме в тези, които участваха в проучването, озаглавихме „Приложимост към личното духовно израстване“. Хората, които участваха в проучването, споделиха, че уроците са приложими за тях, когато учителите осъзнават и ценят разнообразните обстоятелства и произход на учениците и адаптират учебното преживяване, така че да отговарят на индивидуалните нужди. Те казаха, че се нуждаят от място, където могат да задават искрени въпроси за учението, църковната история и социалните теми, които са важни за тях. Те не желаят да влизат в спорове за тези неща. Те имат искрени въпроси и се нуждаят от безопасна, изпълнена с вяра и открита среда, в която да ги задават. Нуждаят се от учители, които да отговарят на въпросите им, не само с вяра, но и с искреност и състрадание. Те желаят също да се научат как да учат и как да разчитат на собствените си сили в духовно отношение. Те искат да развият умения, които да им помагат да анализират идеи и да ги поставят в контекста на вечността. Нуждаят се от помощ да се почувстват по-уверени в способността си да обясняват на други хора евангелски принципи и църковни правила. Искат и да развият умения да прилагат евангелски принципи в ежедневните трудности.
Това, което учениците ни казаха, че искат и им трябва, съвпада с указанието, което получихме миналата година от старейшина Джефри Р. Холанд. Той ни напомни, че „ученикът не е съд, който трябва да бъде напълнен; ученикът е огън, който трябва да бъде запален“5.
Нашата роля като учители е да помагаме на учениците да си създадат желание да учат, да получават лично откровение и да откриват, разбират и живеят според истината, която сами са получили. Това не означава просто да раздаваме знанието, което сме получили от личното си изучаване или личен опит. Трябва да помним и че това, което ни се струва важно, може да не е толкова важно за нашите ученици, които са на различен етап от живота. Така че, наистина трябва да ги изслушваме, да сме наблюдателни и да се молим за проникновение.
За съжаление, много младежи и пълнолетни младежи, особено тези, които не идват, считат, че нашите уроци не са достатъчно уместни. Те мислят, че сме по-загрижени да покриваме подготвения си материал, вместо да отговаряме на реалните им потребности. Те казват, че в нашите уроци твърде често се набляга на идеала и в голяма степен не се обръща внимание на реалностите в живота на учениците и не се отговаря на техните въпроси.
Например представете си, че учителка в Института обсъжда учението за селестиалния брак, считайки, че темата е много уместна за несемейните пълнолетни младежи. Учениците в класа вече вярват във важността на брака в храма, но някои от тях не знаят как да прилагат това учение в живота си. Някои се боят, защото са от разбити семейства и не са сигурни, че могат да имат траен брак. Други ученици може да се чудят дали могат финансово да си позволят да сключат брак и да отгледат деца. Други може да се съмняват дали някога ще имат такава възможност. Други се борят с привличане към същия пол и се чудят за мястото си в Църквата. Урокът продължава по план, но не позволява смислено участие от учениците. Учителката счита, че с тази тема е успяла да осъществи връзка с учениците по подходящ начин. Истината обаче е, че макар че е преподадено учение, това не е направено по начин, който обръща внимание на несигурността на учениците и отговаря на нуждите им или е свързан с техния живот. Пропусната е възможност да им се помогне да видят важността на учението в своите конкретни обстоятелства.
Учителите, които са загрижени за духовния напредък на учениците си, желаят да ги приемат такива, каквито са. Те им дават надежда и им помагат да видят как животът според Евангелието може да им помага да напредват към крайните си цели. Те им помагат да развиват увереност, че Писанията и ученията на пророците от последните дни наистина предоставят отговори на въпросите на техните души.
За да помагаме на нашите ученици да разпознават важността и приложимостта на Евангелието в своя живот, ще обмислите ли с молитва как да насърчавате учениците си да задават искрени въпроси и да споделят своите прозрения и идеи? Те трябва да вярват, че вие ги познавате и ги разбирате и че желаете да адаптирате нещата, за да отговарят на нуждите им. Предоставяйте преживявания, които ги вдъхновяват да изучават ежедневно Писанията и да се обръщат за насока към тях и ученията на съвременните пророци. Помагайте им да научат уменията и моделите за придобиване на духовно познание, за да могат да се учат за себе си.
Третата категория, която определихме от изслушването на нашите ученици и особено на онези, които не посещават уроците, показва, че те искат и се нуждаят да усещат, че принадлежат към групата. Усещането за принадлежност се създава чрез взаимоотношения и връзка с Небесния ни Отец, с учителя и с другите ученици в класа. Чувството за принадлежност се усеща, когато има среда, в която всеки се чувства приветстван, подкрепян, нужен и ценен. Това усещане нараства и когато учениците чувстват, че са част от смислена кауза.
Отново искам да ви благодаря. Ценя толкова много отклика ви на обучението “See the One” („Виждай отделния ученик“) и за личните ви усилия да помагате на всеки ученик да се чувства обичан и уважаван. Трябва да продължим тези усилия, защото голяма част от онези, които не са записани, все още чувстват, че не им е там мястото. Много от тях казват, че уроците в Семинара и Института са само за хора, които според тях са съвършени светии от последните дни и които никога не са имали проблеми или въпроси. Това фалшиво схващане ги кара да мислят, че не им е мястото сред тях. Някои дори мислят, че ако зададат искрен въпрос или споделят много лично мнение, ще бъдат критикувани или считани за не особено предани. Дори споделиха, че ще е по-вероятно да идват, ако това бе място, където всички са добре дошли, независимо от вътрешните убеждения или външния вид.
Неотдавна, брат Линфорд видял една млада жена да стои пред една от нашите сгради. Той се представил и я попитал дали е записана в някой курс. Отговорът ѝ бил, че тя е член на Църквата и знае за Института, но не го посещава. Тя добавила: „Ако ме познавахте и знаехте миналото ми, щяхте да знаете, че не ми е мястото тук. Няма да се впиша“. За щастие, младата жена приела поканата на брат Линфорд да влезе, където била топло приветствана. Тя се записала в един от класовете и веднага започнала да го посещава. Чудил съм се, колко стотици или хиляди млади хора са стояли пред нашите сгради, нуждаещи се точно от това, което предлагат курсовете ни, но изпитващи страх, че няма да се впишат.
Не само, че се нуждаят от това, което предлагаме, но и ние се нуждаем от тях. Учителите, които създават усещане за принадлежност, искрено разпознават, че всеки ученик може да допринесе уроците да бъдат по-добро преживяване.
Видях прекрасен пример за това, когато се срещнах с един млад мъж в класа на брат Андре. Майкъл се връща рано от мисията си по здравословни причини. Докато се подготвя да се върне, е блъснат от кола, получава много счупвания и е в болница продължително време. Когато напуска болницата, той вече се е отказал от мечтата си да довърши мисията си. Заема се с екстремни спортове и се откъсва от Църквата. Един ден е сам и решава да премине по опънато въже в каньона, без предпазна мрежа. След като преминава, му се иска да вика и да се радва, но поглежда надолу и осъзнава, че ако бе паднал, това щеше да го убие.
В този момент той започва да мисли за майка си и сестричката си и за това колко отчаяни щяха да бъдат, ако бе умрял. Следващата му мисъл е за Спасителя и за всичко, което Той е направил за него и Духът изпълва сърцето му. Слиза от скалата и започва завръщането си към Църквата. По забележителен начин осъзнава милостта, любовта и силата на Спасителя да ни изкупи.
След известно време Майкъл е на плажа и си спомня, че преди мисията си е посещавал Института. От плажа направо отива в сградата на Института, минути преди започването на урок. В този момент брат Андре не знае по-голямата част от това, което споделих с вас. Това, което знае той, е че Майкъл трябва да е там, и че има много, което може да допринесе. Брат Андре кани Майкъл да остане, но Майкъл чувства, че хората вероятно няма да го приемат. Той е по шорти и потник, с голи ръце, които от китките до раменете са покрити с татуировки. Казва, че предпочита да се облече и да сложи риза с дълъг ръкав преди да дойде за урок. Отговорът на брат Андре е: „Никой няма и да забележи“. Майкъл остава. Но, когато влизат другите ученици, никой не сяда до него. След духовното послание, брат Андре моли Майкъл да излезе пред класа, където го представя. Той казва на другите ученици, че обича Майкъл, че Майкъл има голям потенциал и голямо сърце. След това го пита дали ще сподели свидетелството си. Със сълзи на очи, Майкъл говори за любовта си към Бог, за Неговата доброта и състрадание и готовност да прости. Всички, които присъствахме в този час, в този ден, бяхме благословени от свидетелството на Майкъл.
Брат Андре вижда в Майкъл нещо, което другите може и да не виждат. Като учител, той цени хора с различен произход и обстоятелства и разбира, че всеки може да допринесе с нещо. Затова създава преживявания, които позволяват на учениците да черпят сила един от друг, както и от общото си желание да достигнат до мира, изцелението и благодатта на Спасителя. Друго специално нещо се случи след урока, докато гледах как няколко ученика заобикалят Майкъл, за да го приветстват и да се уверят, че той се чувства нужен.
Както вече казах, включването в смислена кауза е част от създаването на усещане на принадлежност. Нашите ученици желаят да участват в хуманитарни каузи и да помагат на другите да имат достоен живот, в който са равни и имат възможности. Принципно, те не свързват това, което научават или възможностите, които им се дават с такава кауза. И макар и най-великата кауза на земята да е делото Христово и събирането на Израил от двете страни на завесата, повечето от тях не свързват преживяванията си в Семинара и Института с тази кауза.
Ще обмислите ли промените, които бихте могли да направите в преподаването си, взаимоотношенията си и подреждането на учебната ви стая, за да станат по-привлекателни за всички чеда на Небесния Отец? От време на време дори може да ви се прииска да носите синя риза. Но по-важното е дали ще се стремите с молитва да предоставяте преживявания, които помагат на учениците да чувстват любовта на Небесния Отец и да осъзнават божествената си същност и потенциал. Помагайте им да разберат, че сте загрижени за тях и че зачитате личната им ценност. Помагайте им да се сприятеляват с членове на класа и да се чувстват в безопасност и че са нужни. Насърчавайте ги да се включат в делото Христово, като помагат на другите да напредват по заветната пътека. Като насърчавате тези видове преживявания, те ще изпитват чувство на принадлежност.
Разбирам, че не можем да правим всички тези неща всеки ден. Но можем да мислим за тях, когато се подготвяме, когато преподаваме и когато общуваме с нашите ученици. Независимо дали преподавате в Семинара или Института, лице в лице или онлайн, всяка сутрин или късно вечер, включването на тези принципи ще благославя учениците ви и ще им предоставя преживяванията, от които се нуждаят.
Толкова много добри неща вече се случват, а най-хубавото тепърва предстои. Помнете, не сме изминали толкова път, за да изминем само толкова. Знам, че когато искрено търсим откровение, Господ ще ни помага да узнаем как да благославяме Неговите чеда. Той е готов да дава на всеки от нас, както и като цяло, преживявания, които задълбочават обръщането, които са свързани с личното духовно израстване и създават усещане за принадлежност. Той е готов да ни дава още повече. Моля се да продължим да се обръщаме към Него с вяра, за да знаем как да помагаме на учениците си наистина да се учат, в името на Исус Христос, амин.