Да се стремим към промяна
Излъчване на годишното обучение за Семинар и Институт, 2020 г.
9 юни 2020 г. (вторник)
Старейшина Юлисис Соарес: Мои скъпи братя и сестри, където и да се намирате, за моята съпруга и за мен е чест да бъдем с вас днес. Предавам на всички ви поздрави от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Президент Нелсън лично ви изпраща най-добрите си пожелания. Той винаги ни моли да споделяме неговите най-топли чувства и обич към хората, с които се срещаме. Президент Нелсън високо цени вашата служба за Божиите чеда.
Скъпи мои сътрудници, преди да продължим, бих искал да изразя искрената си и дълбока благодарност за вашата забележителна служба в семинарите и институтите. Имате привилегията да преподавате и помагате на подрастващото поколение да върви по стъпките на Спасителя към вечността. Вие преподавате на някои от най-благородните духове на Бог, които са били запазени да дойдат на земята в това историческо време. Нашият скъп пророк, президент Нелсън, посочва тези благородни духове като най-елитния отбор на Бог, Неговите най-добри играчи, героите, които ще участват в това последно и велико събитие – събирането на Израил1. Този най-добър отбор може да изпълни невъзможното и да окаже влияние върху съдбите на целия човешки род2.
Моята скъпа съпруга, Росана, ме придружава на това специално събрание днес. Тя е светлината на живота ми за изминалите 39 години. Със своята доброта и светъл пример, съпругата ми помага на всеки от нашето семейство да става по-подобен на Христа. Росана и аз сме получавали благословии благодарение на прилагането на ученията, преподадени ни в нашата младост от всеотдайните учители в Семинара и Института. Тяхната вярна служба оказа значимо влияние в нашия живот, докато правехме първите си стъпки в Евангелието на Исус Христос. Тези отдадени учители ни помагаха да приведем живота си в съответствие с истините на Евангелието на Исус Христос и ни напътстваха в стремежа ни да вървим по пътеката обратно към нашия Небесен Отец. Бих искал да поканя скъпата ми съпруга да сподели как е получавала благословии от Семинара и Института като нов член на Църквата и в усилията си да развива Христови качества. Би ли споделила своите мисли, скъпа?
Сестра Росана Соарес: Благодаря ти, обич моя, че ме покани да споделя свидетелството си.
За първи път чух за Църквата, когато бях на девет. След което в продължение на осем години баща ми не ми даваше разрешение да се кръстя. Казваше, че съм още малка да взимам толкова важно решение и че трябва да му докажа, че наистина искам това.
Въпреки че не бях член на Църквата, завърших четиригодишното обучение в ежедневния Семинар. Уроците на Семинара се провеждаха в сградата за събрания в 6 часа сутринта всеки ден. Баща ми позволяваше да го посещавам само ако моят учител ме взимаше сутрин. За щастие имах прекрасен учител, който ме караше всяка сутрин в 5:30. Баща ми ме събуждаше всеки ден в 5 часа, обличах се и чаках учителя. Винаги много ми се спеше и си казвах: „Моля те, не идвай! Моля те, не идвай!“, но той винаги идваше. За щастие винаги идваше.
Много съм благодарна за усърдния ми учител от Семинара, който просто можеше да се откаже от мен. Но не го направи.
Тридесет години по-късно за малко имах възможността у дома да преподавам в Семинара на моята дъщеря. Тя не можеше да посещава Семинара в сградата, заради програмата си в училище. Имаше много енергия, без особено желание да стои мирно за 45 минути, особено когато аз ѝ преподавах. Затова реших да подготвям страхотни уроци и да се отнасям към дъщеря си сякаш е най-добрата ученичка в Семинара, а не единствената. В края на годината беше щастлива, чувстваше, че Небесният Отец я обича, и аз също усещах тази обич.
Братя и сестри, също като дъщеря си знам, че словото Божие може да променя нашия ум, отношението ни и начина, по който виждаме себе си и другите.
Искам да завърша с красив цитат от президент Хенри Б. Айринг:
„Вие, прекрасни учители, вече полагате големи усилия и жертвате толкова много в своята подготовка да преподавате словото, в самото преподаване и в грижата за учениците. … Сега можете да добавите вярата си, че повечето от учениците ще правят изборите, които водят до истинско обръщане“3.
За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.
Старейшина Соарес: Благодаря ти, скъпа моя, за прекрасните ти слова. Тя е чудесна, нали?
Надявам се не подценявате способността си да насърчавате нашите младежи да се стремят към праведност в своя живот. Както казваше скъпият ни президент Пакър, те растат на вражеска територия. Чрез отдадената ви служба да ги учите, младежите могат да развиват своята вяра и послушание, за да станат духовно устойчиви. Те ще се учат как да посрещат и преодоляват изкушенията.
Мои скъпи братя и сестри, програмите на Семинара и Института са две от най-значимите причини за стабилността и силата на Църквата. Уверявам ви, че Господ изпълнява „делото (Си) и славата (Си) – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“4 чрез вашата ценна служба, отдадена на Него и Неговите чеда. Следователно, ваша и моя основна цел трябва винаги да бъдат спасението и възвисяването на чедата на нашия Небесен Отец.
В този чудесен наръчник за учители и ръководители в Семинари и Институти по религия, Преподаване и изучаване на Евангелието, откриваме следното впечатляващо заявление: „Нашата цел е да помогнем на юношите и пълнолетните младежи да разбират ученията и Единението на Исус Христос и да се уповават на тях, да бъдат достойни за храмовите благословии и да подготвят себе си, своите семейства и своите ближни за вечен живот с(ъс своя) Отец в небесата“5.
Тази отговорност е в съгласие с посоченото в Общ наръчник с инструкции: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни: „Семинарите и Институтите по религия (С. и И.) съдействат на родителите и ръководителите в Църквата да помагат на младежите и пълнолетните младежи да увеличават вярата си в Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие“6.
Една от най-големите трудности за тези от нас, които сме заети в това прекрасно дело за спасяване на души, е стремежът да се променяме, в смисъл да израснем или да се превърнем в такива ученици, каквито Господ очаква от нас да бъдем. След това, Той ще ни направи способни да докосваме живота на хората, които учим, докато вървят по пътеката към вечен живот. Това разбиране за промяната е тясно свързано с един от трите принципа как да постигаме Божиите цели, както е описано в наръчника Преподаване и изучаване на Евангелието: „Ние живеем според Евангелието на Исус Христос и се стремим да имаме спътничеството на Духа. Нашето поведение и взаимоотношения у дома, в училище и в обществото са за пример. Ние постоянно се стремим да подобр(яваме) своите постижения, знание, отношение към работата и характер“7.
Апостол Павел ни съветва колко е важно да се усъвършенстваме с цел да ставаме като Христа. В своето послание до ефесяните, той казва:
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло;
докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“8.
Основната задача за нас е как можем да постигнем мярката на ръста на Христовата пълнота чрез нашата служба, докато се стремим да помагаме и на другите да правят същото. Евангелието на Исус Христос ни помага в това отношение. Нека разгледаме заедно някои принципи в опит да отговорим на този въпрос.
Първият и основен принцип е винаги да следваме Учителя Исус Христос. Усърдният стремеж да подражаваме на Исус Христос в нашето поведение, думи и действия увеличава способността ни да въздействаме на другите и да ги убеждаваме да се подготвят и да стават достойни за вечен живот със своя Отец в Небесата. По този начин можем да помагаме на нашите младежи да се учат да обичат Господ, защото тази любов ще определя техните стремежи. Техните стремежи ще определят техните мисли и действия. Техните мисли и действия ще определят какви ще станат.
Вие и аз сме лицето на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в света. Всичко, което правим и казваме, представя образа на Църквата, нейните истини и в крайна сметка – Спасителя. Докато се стремим към по-добро разбиране и привеждане на нашия живот в съответствие с Евангелието, трябва да искаме да ставаме по-подобни на Исус Христос. Президент Далин Х. Оукс веднъж учи:
„Евангелието на Исус Христос е планът, чрез който можем да станем това, което чедата на Бог трябва да станат. Това безукорно и усъвършенствано състояние ще се постигне от постоянна поредица завети, обреди и действия, натрупване на правилни избори и от продължаващо покаяние“9.
Наскоро разговарях с някои мои съученици от Семинара и Института в Бразилия, където израснах. Бях впечатлен от разказа им за благотворното влияние, което техните учители са им оказвали при взимането на важни житейски решения. Нека да чуем какво казват някои от тях.
Сестра Барето: Добре, поглеждам назад към моята младост. Мисля си – по-скоро съм сигурна, че всички решения и всичко, за което се надявах и мечтаех, имаше стабилна основа, когато изучавах Евангелието. Особено ясно си спомням Семинара. Бях много млада – Семинарът започваше тук в Бразилия – още помня моите много добри, отдадени учители и как започнах да обичам Спасителя. И мисля, че полученото от мен свидетелство като ученичка в Семинара се разви и укрепи, продължава много да расте и аз дължа напредъка си на онези времена, учения, учители и на взетите от мен решения.
Сестра Силва: Мисля, че за мен по това време, когато бях току-що обърната във вярата, беше много важна учителката, защото тя ми помогна много да разбирам тези принципи и как да ги прилагам в живота си и да се стремя да развивам качества като тези на Исус Христос – търпение, получаване на познание и подчинение на живите пророци. Всичко това ми помогна тогава да развия способността да чувам Светия Дух, нашепванията на Духа. Това стана важно за мен, понеже бях новопокръстена. Учителката беше страхотна. Знаеше много и помогна на много ученици да получат същото знание. Тя отговаряше на въпросите ни. Това ми помогна да придобия свидетелство и да остана силна в Евангелието.
Старейшина Гонсалвес: Щом се кръстих и влязох за пръв път в сградата за събрания, незабавно бях обгрижен от учителката в Семинара и младежите. Тя ме покани да посещавам уроците. Курсът вече беше започнал, така че трябваше да наваксвам с уроците, за да мога да получа удостоверението за текущата година. Не научих нищо при наваксването с уроците, но се научих да вземам участие, а това беше много важно. Участието беше важно, за да почувствам желание да науча повече за Писанията, за които никога преди не бях мислил и все още не разбирах. След това първоначално притеснение, радостта от вземането на участие започна да става част от моя живот. Превърна се в нещо нормално и почувствах желание да науча повече за Писанията и да върша нещата, които изглеждаха така истинни и бяха благословили много живота на онези младежи, което си личеше от самото им поведение. Връщайки се назад, мога да си спомня следното: постъпките на тези младежи ми помогнаха да забележа нещо истинно.
Старейшина Соарес: Посланието на апостол Павел до Тимотей ни напомня за важния съвет, който може да следваме, за да оказваме благотворно влияние върху другите: „Бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“10.
Вторият принцип, който бих желал да спомена, е преподаването на истината със смелост и яснота. Вие и аз сме призовани да преподаваме Евангелието на Исус Христос. Ние не трябва да преподаваме нашите собствени идеи или философии, дори примесени с Писанията. Евангелието е „Божия сила за спасение“11 и само чрез Исус Христос и Неговото Евангелие ще се спасим. С напътствията и помощта на Светия Дух, трябва да преподаваме принципите на Евангелието, така както са изложени в стандартните произведения на Църквата и словата на съвременните пророци, така както се преподават днес. Трябва да бъдем инструменти на истината и да я преподаваме с такава яснота, че хората да не я бъркат с философиите на света. Прекрасно е да четем как Алма описва силата на Божието слово, посадено в сърцата на хората, и как то по естествен начин укрепва вярата. Нека да прочетем Алма 32:42:
„И поради усърдието ви, и вярата ви, и голямото ви търпение към словото в подхранването му, тъй че то да може да хване корен у вас, ето, вие веднага ще можете да откъснете от плода му, който е най-скъпоценния и който е по-сладък от всичко, що е сладко, и по-бял от всичко, що е бяло, да, и по-чист от всичко, що е чисто; и вие ще се угощавате с този плод тъкмо докато се наситите, та да не гладувате, нито ще жадувате“.
Братя и сестри, този стих илюстрира силата на истината, която може да се посади в сърцата на нашите младежи и да ги убеждава да вършат добро в живота си. Моля запомнете, че ефективното преподаване е самата същност на ръководенето в Църквата. Вечният живот се осъществява единствено, когато мъжете и жените са учени с такава ефективност, че променят и дисциплинират живота си. Те не могат да бъдат принудени да бъдат праведни и да влязат в небесата. Те трябва да бъдат водени, а това означава да им се преподава ефективно12.
По време на последната обща конференция през април, президент Ръсел М. Нелсън учи относно „Възстановяването на пълнотата на Евангелието на Исус Христос: прокламация към света по случай двестагодишнината“. В края на своето послание, той постави задача на цялата Църква да изучава прокламацията, размишлявайки над съдържащите се в нея истини и за тяхното влияние в нашия живот. Вярвам, че възложената ни задача изисква още повече. Вие и аз сме част от хората, на които е възложено да посяват вдъхновените истини от тази прокламация в сърцата на нашите младежи и пълнолетни младежи. В известен смисъл, учителите в Семинара и Института са помощници на 15-те пророци, гледачи и откровители в ролята им да провъзгласяват тези истини на младежите и да ги подготвят за пътуването им в един много объркан свят. Вие и аз носим голямата отговорност да превръщаме благословиите от тази прокламация в реалност за тях. Всички знаем, че живеем в трудни времена. Хората от света забравят значението и ролята на Небесния Отец и Исус Христос в живота си и губят разбирането за своята божествена природа. Все повече и повече светски философии заемат мястото на светите безусловни истини на Евангелието на Исус Христос в сърцата на хората. Вие и аз имаме невероятната възможност да бъдем инструменти в ръцете на Господ, за да благославяме нашите младежи и да посяваме в сърцата им истините, оповестени ясно и въздействащо в тази прокламация.
Ще ви споделя още някои коментари на моите добри приятели за това как истината, преподавана с яснота и смелост, им е помагала да изграждат живота си на основата на Евангелието на Исус Христос.
Старейшина Силва: За мен, първото нещо, за което се сещам е примерът на учителите, защото ги възприемаме като модели за подражание и желаем да бъдем като тях. Винаги съм си мислел: „Възможно ли е един ден и аз да имам такова семейство? Възможно ли е един ден и аз да върша тези неща?“ Един аспект на учението, което по принцип се преподава чрез пример, е да го възприемаме и приспособяваме според нашите ситуации и обстоятелства. Опитах се да правя това по най-добрия възможен начин, според моите способности, така че наистина да бъда по-добър всеки ден и да мога да правя най-добрите избори – точно както най-добрият ми избор – съпругата ми, което ми помогна също.
Сестра Барето: Винаги съм вземала пример от моите учители. Все още си спомням конкретно една от тях. Тя беше много млада, още неомъжена. Беше завърнала се мисионерка, а когато я наблюдавах как ни преподава, си мислех: „Искам да бъда като нея. Искам да приличам повече на нея“, защото тя бе подобна на Спасителя. Тя много ни обичаше и всеки път, когато ни преподаваше, чувствах нейната обич и отдаденост. Нещо, което изигра важна роля в живота ми в периода ми на обръщане във вярата. Родена съм в семейство на членове на Църквата, което ме отличава, защото не помня някога да съм имала съмнения или да не съм вярвала в Църквата и в Евангелието. Възприемах тези неща като нещо естествено. Но мисля, всъщност сигурна съм, че идва време, когато трябва да узнаем сами за себе си – за мен това бе времето, прекарано в Семинара и Института, особено в Семинара. Когато се връщам назад и размишлявам, това беше съдбоносно време, в което трябваше да си задам въпроса защо бях в Църквата – дали за мен тя бе истинна и дали имах свидетелство за Евангелието и за Исус Христос. Това, което съм сега, дължа на онези дни.
Сестра Гонсалвес: Първо, когато имаме учители и ръководители, въпреки че те не са съвършени, ние си представяме как ще станем като тях, как ще имаме семейства като техните и следвайки техния пример, ще имаме същото разбиране и познание. Имаше няколко ръководители, които ме впечатлиха и ми бяха за пример, така че си казах: „Искам да бъда като тях, когато порасна“. Това ме мотивираше винаги да се старая да вземам мъдри решения в живота си. И аз напредвах, стъпка по стъпка. Както старейшина Беднар обяснява за обръщането във вярата, то не става изведнъж, а стъпка по стъпка, с промяна на сърцето, промяна на мисленето, промяна на поведението и винаги със съсредоточаване върху волята на Бог. Така, на първо място волята на Бог и след това тези учители, които ми помогнаха да разбирам и заобичам Писанията. И така, това се превърна в част от живота ми. Стремях се да правя мъдри избори според волята на Бог.
Старейшина Соарес: Още един принцип, който бих желал да спомена днес е отговорността ни да преподаваме на нашите ученици чрез Духа. Вие и аз – ние вършим Господно поръчение. Ние сме Негови представители, имаме властта и сме упълномощени да Го представляваме и да работим в Негово име. Като Негови представители имаме право на Неговата помощ. Със сигурност от нас се очаква старателно да се подготвяме за всеки урок, да овладяваме различни техники на преподаване и да помагаме на учениците си да упражняват свободата си на избор в праведност. Очевидно е обаче, че за да получаваме помощ от Господ чрез Светия Дух в преподаването, е нужно да живеем според условията за получаване на тази помощ.
Обръщайки се към учителите в Църквата, Първото президентство казва: „Най-важната част от вашата служба ще бъде вашата собствена ежедневна духовна подготовка, включително молитва, изучаване на Писанията и подчинение на заповедите. Насърчаваме ви да се отдадете на живот според Евангелието с по-голяма целеустременост от всякога“13. Тогава ще молим Господ за помощ и Той ще ни благославя с Неговия Дух, за да знаем какво да правим. Моля винаги помнете, че когато преподаваме на нашите ученици чрез Духа, това им помага да разбират по-добре принципите на Евангелието и ги мотивира да прилагат тези принципи в живота си: „Затова този, който проповядва и този, който приема, се разбират един друг и двамата се назидават, и се радват заедно“14. Може би се повтарям, но ви уверявам, че нашите ученици научават вечните истини чрез Духа, само когато те са преподавани от този Дух.
Харесвам начина, по който Нефи обяснява този прекрасен принцип: „И сега, аз, Нефи, не мога да напиша всички неща, които бяха проповядвани сред моя народ; нито пък съм така могъщ в писането, както в говоренето; понеже когато човек говори чрез Силата на Светия Дух, Силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата човешки“15. Колко важна роля има Духа в нашето преподаване, да отправя истината в сърцата на чедата човешки!
Скъпи мои братя и сестри, ние може да сме много красноречиви и способни да говорим добре публично, но без присъствието на Духа, уменията ни ще са безполезни. Неотдавна президент Ръсел М. Нелсън учи: „Никога не е било толкова жизнено необходимо да знаем как Духът ни говори, колкото сега“. Той добавя: „В Божеството Светият Дух е този, който предава послания. Той ще изпраща в ума (н)и мислите, които Отецът и Синът желаят да получава(ме). Той е Утешителят. Той ще носи чувство на мир в сърцата (н)и. Той свидетелства за истината и ще (н)и потвърждава какво е истина, докато чува(ме) и чете(м) Господните слова“16.
Четвъртият принцип, който бих желал да спомена, е преподаването от сърце. Има красноречиви учители, които впечатляват с дар слово и са приятни за слушане. Но учителите с убедителни идеи и говорещи от сърце са тези, които наистина ни вдъхновяват да действаме според наученото. Някои от тези учители може да не са така умели в публичния изказ, но когато учениците ги слушат, научават от тях много повече. Тези учители са способни да пораждат желание в техните сърца и умове, което стимулира и убеждава учениците да вършат добро и да се стремят към възвисяване. Учителите, оказали най-голямо влияние върху живота ми, бяха онези, които ми преподаваха от сърце. Те не бяха най-опитните в методите на преподаване, но умееха да говорят от сърце. Влиянието им не бе свързано с механично преподаване на уроците или образователните теории, а с грижовно отношение, искреност, плам и увереност. Както твърди американският автор и преподавател Паркър Палмър: „Добрите учители притежават умение да се сближават. … Връзките, създадени от добрите учители, не се коренят в методите им, а в техните сърца – като сърце означава мястото, където разумът, емоциите, духът и волята се събират в човешката личност“17.
Нашият Господ Исус Христос е съвършеният пример за този принцип. Той е оставял видими следи в пясъка на морския бряг, както и духовния отпечатък на Своите учения в сърцата и живота на всички, на които е проповядвал. Както на тогавашните Си ученици, така и на нас, Той казва: „Следвайте Ме“18.
Нека сега да чуем последните коментари на моите съученици и приятели. Предполагам, че все още не съм ви ги представил. Тези три двойки са Глаусия и Рейналдо Барето, Луселия и Мауро Гонсалвес, както и Селия Мария и Рамилфо Силва. С повечето от тези чудесни хора се познаваме от деца. Наблюдавал съм техния живот и съм се учил от техните праведни постъпки. Те са верни, непоколебими и отдадени членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, възпитавали семействата си според Евангелието и извършвали самоотвержна служба в отговорностите, които Господ им е възлагал.
Старейшина Барето: Професорите, учителите, както и координаторите и директорите в Семинара и Института са ми били много добри примери в живота. С тях сме добри приятели още от онова време. Не мога да изразя благодарността си за тях и техния пример в живота си. Те са и много добри приятели. Винаги съм се чувствал уверен да разговарям с тях за всичко. Те ме напътстваха, учеха, преподаваха ми Евангелието и ми даваха чудесен пример. Те повлияха много на моя живот.
Сестра Гонсалвес: Толкова съм благодарна, че имам Евангелието и че можах да отгледам семейството си според него, за да се наслаждавам днес на плода от целия този труд, започнал в нашата младост. Спомням си как веднъж бях пред храма по време на освещаването му и имах привилегията да пея там заедно с президент Кимбъл. Сестра Лобо беше наш диригент. Бях сред малцината, допуснати в селестиалната стая, където усетих, че всичко, на което бях учена в храма, което бях научила в младостта си, си заслужаваше и че наистина исках да продължавам напред към вечността. Всичко в живота има цел, а моята цел е да мога да се завърна в присъствието на Небесния Отец заедно с моето семейство и приятели.
Старейшина Силва: Благодаря много за тези доблестни учители, тези хора, които доброволно са посвещавали време да се подготвят да преподават и продължават да го правят. Не мога да измеря влиянието към добро, което учителите могат да имат и имат върху своите ученици. Понякога забелязваме това след много години. Но те наистина избират да вършат правилното и да останат на пътеката. Аз съм искрено благодарен за това. Имам свидетелство, че Джозеф Смит е пророк Божий. Имал съм някои преживявания, които са ме убедили, че Джозеф Смит е пророк Божий. Книгата на Мормон е словото Божие. Днес имаме пророк, който ни ръководи и получава откровения и знам, че Исус Христос е начело на Църквата. Това споделям с вас, в името на Исус Христос, амин.
Старейшина Соарес: Благодаря ви, мои скъпи приятели. Нека Господ ви благославя и в бъдеще да бъдете добри примери за наученото в младостта ви и да продължите да посаждате Евангелието в сърцата на другите.
Последният и много важен принцип е да свидетелстваме за нещата, които знаем, че са истинни. Скъпи мои спътници в Евангелието, силата на вашите въздействащи свидетелства ще промени живота на учениците ви завинаги. Точно така се е случило с всеки от нас или нашите предци, след като сме чули мисионерите да споделят своите свидетелства. Крепкото свидетелство чрез силата на Светия Дух е поддържащата сила на един успешен живот и дава мир, утеха и увереност. То създава увереността, че когато неизменно се подчиняваме на ученията на Спасителя, животът ни ще бъде красив, бъдещето сигурно и че ще имаме способността да преодоляваме трудностите, пред които се изправяме. Силните ви свидетелства ще укрепват вярата на вашите ученици и ще им помагат да изграждат свои собствени свидетелства за Евангелието. Те ще бъдат едни от опорните стълбове, които ще им помагат да разпознават силата на единителна жертва на Христос в собствения си живот. Когато действат според своите свидетелства в праведност, мога да ви уверя, че те може да се превърнат в техен щит срещу опитите на противника да отслабва вярата им и да насажда неверие в техния ум през целия им живот. Тази основа ще им дава смелост да провъзгласяват дръзко истините на Евангелието пред света.
В детската песен пеем: „Аз знам, че Бог е жив! И ме обича Той. / Духът Му светъл ми нашепва: истина е туй, / да, истина е туй”19.
В този дух, бих желал да завърша бележките си днес с моето собствено свидетелство, което бе изграждано ред по ред и продължава да расте чрез постоянното ми и искрено търсене да разбера по-цялостно словото Божие. Семето на това свидетелство бе посято за пръв път в моето детско сърце от едни прекрасни мисионери. После семето беше подхранвано от моите верни родители, които ме учиха чрез своя пример и преданост към Господ. Накрая семето на това свидетелство разцъфна, докато слушах ученията на моите невероятни учители в Семинара и се чувствах вдъхновен да действам според тези учения от ранна възраст.
Знам, че Исус е Христос. Знам, че Той живее. Знам, че Той страда за моите грехове, беше възкресен и ми даде възможност да променя поведението си. Знам, че Той забрави за Себе си заради мен, Той се отказа от собствените Си желания и извърши точно това, което Отец Го помоли. Дори в онзи момент на велико страдание, Той се отказа от Себе си и направи това, което Отец искаше от Него.
Знам, че нашият Небесен Отец е жив и чува молитвите ни. Свидетелствам ви, че Той познава страданието. Знам, че това е истинската Църква на Исус Христос на земята. Господ наистина е сложил начало на Възстановяването на Своето Евангелие и свещеничеството Си чрез пророка Джозеф Смит. Обичам моя Спасител и моя Небесен Отец и обичам да Им служа. Стремя се да показвам любовта си към моя скъп Господ през целия си живот, като служа на Божиите чеда. Мои скъпи братя и сестри, колко съм благодарен за моите учители от Семинара и Института, които неуморно ме възпитаваха чрез своята предана и всеотдайна служба на Господ. Всичко започна тогава и съм много благодарен за това.
Обичам ви, братя и сестри. Щастлив съм за възможността да съм с вас днес. Благодаря ви още веднъж за всичко, което правите за Господ и Неговия народ на земята. Казвам тези неща в името на Исус Христос, амин.