Видео за Семинара в Матног

Годишно излъчване за обучение на Семинар и Институт, 2020 г.

Ричард Манахан: Матног е една от общините в провинция Сорсогон. Тя е на пътя от Лузон за Висайския регион. Ако Матног е пътят на милиони пътуващи от Лузон за Висайя и обратно, Семинарът също е като път за учениците към по-добри възможности в живота.

Алекс Кастидадес: Аз съм Алекс Кастидадес, учител в Семинара и новият президент на клон Матног. Бих искал да кажа на всички, че през 2012 г. Семинарът започна с 22-ма записали се, като до тази година те непрестанно се увеличаваха. Всяка година броят записали се, както и завършили, нарастваше.

Ричард Манахан: Нещата потръгнаха, от 55 и нагоре, и до днес. Сега имаме 110 ученици. Накратко, записани са 100%. Всички потенциални ученици в Семинара бяха успешно записани. Започнаха от 2015 до 2019 г., почти на 100%, защото вярват, че Семинарът наистина променя живота на човек.

Едилберто Габело: Аз съм Едилберто Габело от клон Матног. Преди шест години бях призован за президент на клона. Прегледах нашата CMIS, картоните на членовете ни. Намерих списък на младежи, които са потенциални ученици в Семинара. Беше трудно, защото никой не обръщаше внимание на Семинара. Интервюирах завърнали се мисионери. Първо беше брат Алекс. Той обеща да помага.

Ричард Манахан: Това бяха братът и сестрата, които бяха препоръчани да преподават в Семинара. Това бяха брат Алекс Кастидадес и сестра Марги. Оттам всъщност се започна, защото видях, че обичат и разбират програмата.

Алекс Кастидадес: Младежите преди не можеха да посещават Семинара, нито Института. Основно, защото семействата им не са членове на Църквата. Второ, защото живеят далеч от сградата.

Марги Адионг: Като нов учител в Семинара не познавах естеството на призованието ми. Беше много трудно да започна програмата, особено що се отнася до насърчаването на младежите. По това време бяха толкова незаинтересовани.

Едилберто Габело: Трябваше ми влиянието на Светия Дух. Това означаваше да моля Бог за напътствия как да отворя сърцата на младежите, както и на родителите, за да се заинтересуват, да желаят да подкрепят младежите.

Алекс Кастидадес: Като учител в Семинара тогава, присъствах на събрание на съвета на клона заедно с всички църковни ръководители, където говорихме какво трябва да се направи първо. Един мисионер предложи целият клон да пости за онези, които са изгубени.

Ричард Манахан: Веднага се съгласихме. Имахме една и съща цел – да им помогнем, защото приоритетът на Църквата е искрено да каним всички потенциални ученици в Семинара. Направихме точно това. Наистина отидохме и ги посетихме всичките. Убеждавахме ги, а след това и активните ученици в Семинара ги убеждаваха.

Стефани Пантоне: След часовете се изчакваме до вратата на училището ни, за да отидем заедно на урока в Семинара.

Алекс Кастидадес: Преподавам Семинара рано сутрин. Ставам в 3:00 ч., за да се подготвя да отида в сградата на Църквата за Семинара в 5:00 ч. Трябва първи да съм там, за да мога да подготвя материалите, които ще използваме в Семинара. След Семинара отивам направо на работа. Пътувам два часа от сградата до работното ми място. В началото ми беше много трудно. До 17:00 ч. следобед трябва да съм отново в сградата в Матног, за да преподавам отново в Семинара. Когато стигна в Матног в 15:00 ч. и все още имам време, трябва да посетя учениците си и родителите им. С други думи, обикалям и посещавам домовете на учениците ми в Семинара почти всеки ден.

Марги Адионг: Той беше призован да води Семинара всеки ден, а после аз станах учител в програмата за изучаване у дома. Беше ми трудно да се съсредоточа върху младежите, особено живеещите надалече – не само на метри от сградата, а на километри. Трябва да ги посещавам в дома им, за да участват в програмата на Семинара. Сега имам 23-ма ученици в програмата за изучаване у дома и всяка седмица ги посещавам един по един.

Ричард Манахан: Не можем да подценяваме потенциала на никого. Гледам на тях като на много ценни Божии синове и дъщери. Наистина съм убеден, че програмата може да промени живота им. Ето защо влагаме сърцето си в нея. Дотук имаме 12 мисионери, които тръгнаха тази година, ще има и още.

Марги Адионг: Ръководителите правят много неща – създават дейности за младежите, за да може да се сплотяват, и същевременно ги увличат в програмата на Семинара.

Ерика Виляреал: Много съм благословена от Семинара, защото укрепи вярата ми, помогна ми да бъда силна и да разчитам на силата Господна.

Арнолд Карисо: Готвя се за мисия, като посещавам Семинара.

Марги Адионг: Наистина съм щастлива! Някои от младежите са в нужда, а като майка аз искам да се чувстват обичани. Когато някой не може да дойде в час, се чувствам нещастна, защото знам, че има проблем. Искам да се обадя и да разбера какво става. Дори и да живеят надалече, аз се старая да ги посещавам и да им показвам, че са важни и специални.

Ричард Манахан: Както казах, няма да се изненадам, ако някой ден много от тези млади хора станат ръководители на Църквата в тази област и вероятно в окръга.

Участници:

Ричард МанаханКоординатор в Семинара и Института

Алекс КастидадесУчител в Семинара

Едилберто ГабелоБивш президент на клон

Марги АдионгУчителка в програмата за изучаване на Семинара у дома

Стефани ПантонеУченичка в Семинара

Ерика ВиляреалУченичка в Семинара

Арнолд КарисоУченик в Семинара