Обсъждане
Излъчване на годишно обучение за Семинари и Институт, 2020 г.
9 юни 2020 г.
Брат Джейсън Уилард: Приветстваме ви, където и да се намирате, на това обсъждане. Аз съм Джейсън Уилард и служа като помощник-администратор за Семинара и Института по религия. Толкова сме щастливи, че днес присъстват следните специални гости: сестра Рейна Абурто, втора съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ; сестра Мишел Крейг, първа съветничка в Общото президентство на Младите жени; сестра Джил Джонсън, съпруга на нашия комисар, старейшина Пол В. Джонсън; и братята, Чад Уилкинсън и Бърт Уимпи, които също служат като помощник-администратори за С. и И. Благодаря на всички, които сте с нас днес.
Целта на този форум е да обсъдим няколко въпроса, които да бъдат от полза при различните обстоятелства, докато се стремите да благославяте още повече младежите и пълнолетните младежи по света. Търсели сме помощ от небесата в подготовка за днешното обсъждане и ви каним да направите същото.
Нека започнем с нашия първи въпрос. Изглежда имаме все повече и повече учители, ученици и семейства, които се борят със стрес, тревожност, депресия и други емоционални трудности. Какво можем да правим, за да им помагаме?
Сестра Рейна И. Абурто: Мисля, че реално всички ние имаме нужда да бъдем изцелени от нещо. Важно е да помагаме на нашите ученици да разбират, че емоциите са част от божествената ни съдба и че ако се борят с някои емоции, това не означава, че са пречупени или дефектни. Но, ако чувстваме постоянна тъга, вероятно трябва да потърсим помощ. Аз бих предложила да следват примера на Спасителя. Той задавал въпроси, които позволявали на хората да изразяват чувствата си. Позволявал на хората да изразяват болката си – например задавал въпроси към Мария и Марта при смъртта на Лазар. Също по пътя за Емаус, когато говорел на учениците си и им задавал въпроси, давайки им възможност да изразят притесненията и болката си от загубата на своя Спасител. Същото се случило с Мария Магдалена при гробницата и когато задавал въпроси на хората, за да им позволи да изразят чувствата си.
Смятам, че ако създаваме среда, в която учениците изразяват чувствата си и се чувстват в безопасност – не задължително един към друг или в класната стая – но комфортно да изразяват чувствата си в писмен вид, с член на семейството, с приятел и най-вече с Небесния Отец. Можем да задаваме въпроси, които ще им позволяват някак да изразяват чувствата си. „Какви са притесненията ти относно твоите приятели, семейство?“ „Как можем да си помогнем един на друг?“
Когато се допитваме до хората за идеи, откровение или вдъхновение за това как да помагаме на другите, те получават вдъхновение, ако се молят за него и след това могат да помогнат. Ако създаваме среда, в която хората не се чувстват осъждани, ще можем да им помагаме с това и също да знаят, че няма погрешни отговори и могат свободно да задават въпроси и да изразяват чувствата си. И особено в случаи, в които се борят с нещо. Не е нужно сами да се справят, могат да се обръщат към нашия Небесен Отец, към нашия Спасител и един към друг. И че въпреки всичко, без значение какво се случва в живота ни, всеки от нас е чедо на Бог, че можем да се обръщаме към Него. Ние всички сме братя и сестри и можем да се обръщаме един към друг. Също така сме ученици на Христос и можем да се обръщаме към Него.
Брат Бърт Уимпи: Благодарен съм за старейшина Холанд и казаното от него на общата конференция през октомври 2013 г. Той говори за собствените си трудности с депресията. И каза следното: „Срамът би трябвало да придружава мисълта за (психичните ни проблеми) точно толкова, колкото мисълта за високото кръвно налягане или внезапното появяване на злокачествен тумор“1. Каза, че е редно да се говори за тези неща и да ги споделяме и ни насърчи да го правим. И тогава той сподели три неща, които дълбоко ценя: „Никога не губете вяра в Небесния Отец. … Търсете съвета на хората, които държат ключовете за вашето духовно благополучие и тогава, ако е нужно, потърсете помощ от хора с доказан опит и професионални умения, които да ви помогнат“2.
Мисля, че е важно не само нашите ученици, но и нашите учители да знаят, че е нормално да се говори за това, за да могат да получат необходимата помощ. Също така, имаме прекрасната възможност в нашата професия да можем да се срещаме с представители на човешки ресурси, за да знаем къде може да се потърси помощ. На интернет страницата на Църквата също са дадени източници.
Брат Уилард: Брат Уимпи, благодаря за това. Следващият въпрос е за нашите младежи и пълнолетни младежи и как да им помагаме да разбират връзката на Църквата с техния живот, защо се нуждаят от Църквата и защо Църквата се нуждае от тях.
Сестра Мишел Крейг: Мисля, че това е много важен въпрос, и вярвам, че нашите младежи и пълнолетни младежи трябва да чувстват, че членството в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е повече от списък с правила или задачи за отбелязване. Тя е повече от социален клуб. Трябва да разбират, че същността на Евангелието на Исус Христос е любовта. Любов към Бог и любов към другите. Така, изучавайки Евангелието и живеейки според него, те ще знаят и чувстват кои са и каква е тяхната цел.
Нашите младежи днес откликват на принципи като това да обичат другите, да протягат ръка към хората в беда. Те желаят да имат кауза и да дават своя принос на света. И се надявам, че разбират, че докато са верни, в рамките на организацията на Църквата, ще имат по-големи възможности да допринасят за доброто в света, отколкото чрез която и да било друга организация.
Наистина обичам президент Нелсън и посоката, в която води Църквата, защото той придава толкова голяма важност на младежите и на несемейните пълнолетни младежи, повече от всякога досега. Ние, възрастните трябва да им даваме път и възможности да ръководят, планират, да търсят откровение и да действат според него. Трябва да уважаваме техния интелект и да научаваме това, на което могат да ни научат. Имаме нужда от тях, не за да увеличаваме броя си, а защото светът отчаяно се нуждае от това, което те могат дадат. Църквата притежава нужната организация да осигури начини, по които тези нужди могат да бъдат посрещани, индивидуално. Надявам се, че всичко, което нашите младежи и пълнолетни младежи научават в домовете си, в Църквата, в семинара и института, ще ги вдъхновява да използват сърцата и ръцете си, за да помагат и да обичат другите и да служат на онези, с които се срещат. Защото това са естествените последици от любовта към Исус Христос и към другите.
Мисля, че всичко се свежда до Исус Христос. Всичко, което правим като учители и хора, които обичат младежите, пълнолетните младежи и децата и общуват с тях, трябва да укрепва свидетелството им за живота, мисията и Единението на Исус Христос. Точно това е целта. Ако правим това, те ще достигнат до знанието, че това е Евангелието на Исус Христос, Неговото Евангелие. Ще разберат колко големи са благословиите да бъдем част от това Евангелие, че всички сме нужни, за да вършим това дело. Наистина, това е Неговото дело.
Брат Уилард: Така добре казано. Благодаря. Брат Уилкинсън, искате ли да добавите нещо?
Брат Чад Уилкинсън: Напълно съгласен съм с това, което каза сестра Крейг. Докато тя говореше, си мислех за един клас в института, който водех и в който повечето ученици бяха завърнали се мисионери. Те споделиха за най-голямата трудност при приспособяването към живота у дома – за 18 или 24 месеца били съсредоточени единствено върху другите, а когато се завърнали у дома, фокусът им се насочил върху тях самите. Можем да отправяме покани, в евангелска среда или в нашите класни стаи, които дават повод за размишления или подтикват към откриване на нови начини, по които да служат.
Брат Уилард: Сестра Джонсън, искате ли да добавите нещо?
Сестра Джил Джонсън: Докато размишлявах над това, друга мисъл ми дойде – за силата на заветите, които можем да сключим само в църква, която притежава властта и силата Божии. В днешния свят, в който толкова много неща притискат младите хора и ги отдалечават от Църквата, е нужно да възобновят връзката със силата от спазването на завети. Може да чувстваме, че сме сами и безсилни да преодоляваме връхлитащите ни изпитания и изкушения. Но заветите, които откриваме единствено в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и на свети места, имат много по-голяма сила от всички други влияния. И това е нещо, което Църквата може да дава. Можем да уверяваме учениците си в това и да им свидетелстваме, да им показваме чрез личния си живот, че Църквата е повече от това да правим добро. Има сила в заветите.
Брат Уимпи: Сестра Джонсън, благодаря за коментара. Имал съм разговори с несемейни младежи, които са ми казвали: „Мога да бъда близо до Небесния Отец и без да посещавам събранията“. А аз съм отговарял: „Съгласен съм. Но моята цел не е само да бъда близо до Небесния Отец, а да стана като Него. Целта ми е възвисяване“. И трябва да помагаме на всички младежи и пълнолетни младежи да помнят, че целта на земния живот е да станат като своя Небесен Отец. Църквата е мястото, където те намират ключовете на свещеничеството и обредите и заветите, за които сестра Джонсън спомена. Това е царството Божие на земята и тук за тях има нещо, с което ще могат да станат като Небесния Отец, и което го няма на никое друго място и не се получава по друг начин.
Брат Уилард: Това наистина е вярно. Не само да имаме кауза, но както ни казаха на общата конференция, да участваме в „каузата на Христос“. Точно това ни дават тези завети. Много ви благодаря за това. Кои са някои от малките и прости неща, които да правим, за да увеличаваме силата да благославяме учениците и да преподаваме с повече сила и въздействие?
Брат Уилкинсън: Страхотен въпрос. Говорили сме, обучавали сме по въпроса за уменията, методите и много други неща, и всички те са важни. Но когато избираме някого за учител – имайки предвид, че Светият Дух е учителят – когато назначаваме Светият Дух да бъде наш учител и го каним в класните стаи, тогава се наблюдават тази сила и въздействащо преподаване.
Старейшина Джонсън, веднъж сподели, че Сатана може и да не успее да измами мнозина от Семинар и Институт да извършат прелюбодеяние, да нарушат словото на мъдростта или да извършат много тежък или сериозен грях. Но той може да направи малки неща, които да отнемат от силата ни. Може да ни подтиква да се оплакваме или да говорим зло срещу някого, да се подиграваме на ученик или да се присмиваме, и така, като им се поддаваме, губим Светия Дух, тоест Светият Дух да не може да бъде с нас в степента, в която е можело или трябвало.
Сетих се за Ахан в Стария завет, когато получават заповед в битката с Йерихон да не взимат нищо от обреченото, никакви стоки и богатства от града. Но Ахан взел нещо и никой друг не знаел за това. При следващата битка, в която изглеждало, че със сигурност щели да превземат град Гай, те загубили битката и 36 мъже загинали.
Тук виждаме, че нашите дела са от значение. Можем да кажем само, че оплакването, роптаенето и всяко друго нещо, което може да пречи на силата на Светия Дух да идва с по-голяма сила в живота ни, са от значение. И така цялата система губи сила. Това има значение. Нека правим тези малки неща. Обръщайте внимание на малките и прости неща, които канят Светия Дух и ни помагат да имаме, във възможно най-голяма степен, влиянието на Учителя.
Брат Уилард: Брат Уимпи, искате ли да коментирате?
Брат Уимпи: Ако наистина сме съсредоточени върху Спасителя, при мен това се случва, когато мисля за моите ученици и уроци – така се съсредоточавам върху Христос. Искам учениците ми да познават Неговите качества и черти на характера. Така започвам да се съсредоточавам върху Спасителя.
На второ място е да съм съсредоточен върху учениците. Наистина съм благодарен на старейшина Беднар. Ако си спомняте, по време на обучение на ръководителите, той сподели как синът му поискал помощ при планиране на дейност за младите мъже и жени. Старейшина Беднар споделил с него Яков 1:5: „Защото поради вярата и голямата загриженост, наистина ни бяха изявени неща относно нашия народ, които неща трябваше да им се случат“. Ако си спомняте историята, трябвало известно време синът на старейшина Беднар да осъзнае какво иска да каже той: „Какво трябва да се случи? Преди да планирате дадена дейност, помислете от какво се нуждаят нашите ученици“. Подходете с въпроса: „Какъв опит трябва да придобие ученикът?“.
И третото нещо, което брат Уилкинсън спомена, е съзнателно да позволяваме на Светия Дух да изпълнява ролята и функциите Си в класната стая. Това е много важно. Ръководството „Преподаване и изучаване на Евангелието“, раздел 2.1, е прекрасен източник, чрез който да обмисляме ролята и функциите на Светия Дух. Просто да разбираме това и да позволяваме на Светия Дух да изпълнява ролята и функциите си в класната стая е много, много важно.
Сестра Крейг: Забелязала съм, че ако когато преподавам и чувствам, че Духът не присъства, аз споделям искрено свидетелство за Исус Христос и Небесния Отец, тогава Светият Дух се завръща. Мисията на Светия Дух е да свидетелства за божествеността на Исус Христос и Небесния Отец. Затова, когато споделям просто свидетелство, Духът идва.
Брат Уилард: Говорихме как да преподаваме с по-голяма сила и да се съсредоточаваме върху Христос. Но в стремежа си да се съсредоточават върху учащите, какво могат да правят учителите, за да може подготовката им да бъде по-приложима към тях?
Сестра Джонсън: Когато за първи път прочетох този въпрос, се замислих: „Какво означава да служим на учениците един по един?“. Означава ли да ги опознаваме индивидуално? Доколко да ги опознаваме? Да прекарваме ли време с тях, за да ги опознаваме по-добре? После се сетих, че този въпрос ще бъде различен за учител в Орем, който преподава на над 100 ученици. Личното участие в живота на всички тези ученици би било непосилна задача, сравнена с учител във Франкфурт, Германия, който има шестима ученици, с които заедно посещава църква и с чиито семейства е много близък. Затова би било обезсърчително да чувствате, че като учители е ваше задължение да участвате лично в живота на всеки ученик, да посещавате семействата им и събитията, в които участват. Те участват в толкова много неща и вие само ще се претоварите.
Имам няколко идеи за това как да определяме тези нужди. Мисля, че трябва да питаме. Трябва да питаме самите ученици от какво се нуждаят. Трябва да питаме други учители какво са наблюдавали при ученици от същата възрастова група и култура, тъй като това е световна Църква и има много културни различия. Но най-важното е да питаме Небесния Отец и да разчитаме на Неговия Дух и на дадените ни обещания, че ако правим всичко по силите си, ще бъдем благославяни с нужното вдъхновение, ще опознаваме учениците и ще знаем какво да им преподаваме. В този объркван свят, пълен със всякакви нови трудности за младежите, е още по-важно да имаме напътствието на нашия Небесен Отец, когато им преподаваме.
Сестра Абурто: Смятам, че ако се съветваме с тях и се интересуваме от тях, ще ги опознаваме. Важно е също така да ги наблюдаваме и да се оглеждаме и ослушваме за знаците, които те ни дават. Коментарите, които правят, липсата на коментари или въпросите, които задават, ще ни позволяват да ги опознаваме. Вероятно биха могли да задават въпроси и анонимно. Понякога ще им е по-лесно да изразят чувствата си анонимно. Също така е важно да бъдем сигурни, че правим връзка между изучаваните принципи и учения и случващото се в живота им – не това, което би могло да се случи, а случващото се в момента – за да откриват себе си в Писанията, за да се виждат като участници в събирането на Израил и в делото по спасението и възвисяването. Също да могат да си спомнят моменти от живота си, когато Господ ги е благославял, и така да си спомнят кои са, и че Той винаги е готов да ги благославя. Помагайте им да намират тези спомени. За да го направите, трябва да знаете какво се случва в живота им.
Брат Уилкинсън: Мисля, че и двата коментара бяха просто невероятни. Според мен е добра идея да каня учениците да ми напишат писмо на първия учебен ден. Не за да ги карам да ми изповядват греховете си или нещо такова, а просто да ми разкажат за себе си. Какво трябва да знам за вас, което ще ми помогне да ви служа по най-добре като учител през този семестър или тази година? Разкажете ми за семейството си, за работата си, кажете ми в какви дейности участвате. Какви са очакванията ви от часовете? Споделете ми: „Имам проблеми с вярата си“ или „Трудно ми е с това и това“. После снимам всеки от учениците и слагам снимката им на листа хартия. И като чета писмото, опознавам ученика, докато подготвям уроците си, вземам тези неща предвид. Ето някои практически начини да прилагаме това, на което сестра Джонсън и сестра Абурто ни учат.
Брат Уилард: Следващият ни въпрос е как учителите да помагат. Как да намираме баланса между отговорността да преподаваме учението ясно и достоверно, и да насърчаваме учениците в различни обстоятелства с различна култура да споделят мислите и чувствата си по подходящ начин? Какво бихте казали на учител, който полага усилия учениците да усещат, че тяхното мнение е от значение, че могат да се изказват, да споделят мисли и чувства, различни от тези на другите в класа, и в същото време да преподава учението?
Брат Уимпи: Понякога е трудно да се намери този баланс в класната стая. Трябва да помним, че наша отговорност е да преподаваме истината, а не мнение. Учениците ни трябва да знаят, че като идват в клас ще чуват истината. Затова трябва да бъдем съсредоточени върху Писанията и словата на пророците, за да може, когато учениците идват, да знаят, че ще бъдем на разположение и там заедно ще намираме отговори. Помнете целта – да помагаме на младежите и пълнолетните младежи да разбират ученията и Единението на Исус Христос и да разчитат на тях. Трябва да помагам на учениците да разбират.
Но също така трябва да помним, че учениците също имат отговорност. Спомнете си как в Учение и завети 50 учим, че ще поучаваме на словата на истината, но след това нашите ученици трябва да ги приемат. Трябва да имат вяра, когато идват в час. Ако нашите уроци могат да се превърнат в един вид лаборатория, където учениците идват и усещат средата, в която се преподава истината, тогава ще са уверени да споделят въпросите, преживяванията и притесненията си. Като учители, ние сме там, за да помагаме на учениците да се учат – да се учат как да чувстват Духа, как да научават сами за себе си и как в такава среда да споделят мислите си. И това ни отвежда до следващата ни дискусия относно Писанията и словата на пророците, които да ни помагат да разпознаваме истината, а не само да слушаме мненията в света днес.
Нека видим какво представлява истината. Помислете какъв е моделът на придобиване на духовно знание. Ако наистина се съсредоточаваме върху този модел и помагаме на учениците да действат с вяра, да имат вечна перспектива и да търсят отговори в божествено постановени източници, тогава, когато идват в час, това ще бъде причината да са там – да учат истина, за да стават като техния Небесен Отец.
Един от областните директори сподели преживяване. По време на урок, един пълнолетен младеж споделил мнение, което не било изцяло в хармония с ученията на Църквата. Тогава учителят отговорил. Казал: „Как мнението ти се подкрепя от личното ти свидетелство и разбиране за плана на спасение? Започвайки от място на вяра, от това, което знаете и сте почувствали, нека да поговорим за това от тази гледна точка“. Той сподели, че наблюдавал как този пълнолетен младеж получил откровение на момента, докато заедно действали с вяра и разглеждали въпроса от вечна перспектива. Говорели за това, което знаели, за това, което все още не знаели, и защо искали да получат по-пълно разбиране. Нямали всички отговори, но в такава среда заедно опознавали истината, действали с вяра и били вярващи, започвайки с това, което вече знаели.
Сега, как мога да ви помогна да научите как да учите и да намирате отговори? Мисля, че трябва да бъдем внимателни, защото ако понякога не позволяваме на принципите и на ученията на Евангелието да ни променят, се опитваме ние да ги променим, за да паснат на обстоятелствата и ситуацията ни. Ако наистина можем да кажем, „Небесни Отче, искам да стана като теб. Помогни ми да науча по какъв начин ученията и принципите на Евангелието ще ми помагат“ и в съшия дух кажем: „Все още имам въпроси и опасения, но наистина искам да узная каква е истината“. Смятам, че като учители наистина можем да създаваме такава среда чрез начина, по който отговаряме. Нека помагаме на учениците да се обръщат към Писанията и към пророците, за да научават истини, и да им помагаме, когато им е наистина трудно да открият какво е истинно. Също така не трябва да подценяваме силата на свидетелството и на това да бъдем свидетели. „От устата на двама или трима свидетели ще бъде установена всяка истина“3. В Писанията, словата на пророците и собственото им свидетелство за истината. И когато този Дух свидетелства, младежите ни ще могат да се справят и ще научават как да учат сами за себе си и да стигат до знанието за истината.
Брат Уилард: Много ми харесва как Нефи казва: „Аз зная, че Той обича чедата Си; при все това аз не разбирам значението на всички неща“4. Нефи свидетелства за това, което вече знае, и каква благословия е това за всички нас.
Брат Уилкинсън: Сетих се за жената, хваната в прелюбодеяние, и примера на Спасителя. Той не бяга от възможността да поучава на истината. Той я научи, че не е постъпила добре. Но го направи по начин, който я защитава, създавайки безопасно място, където ѝ дава опит.
Сестра Джонсън: Мислех си нещо подобно: ако учениците могат по-силно да усещат любовта на Спасителя и силата на Единението, това ще е по-въздействащо от преподаването на заповеди и последствията от това да не им се подчиняваме. Ако когато си тръгват от часа и урока, знаят, че има някой, който ги обича толкова много и че имат достъп до силата на Единението, и да знаят, че когато допускаме грешки (и всички допускат и ще допускат грешки), има неща, за които просто се нуждаем от Единението. Позитивната част на всичко е това, с което ученикът си тръгва от урока. Чувстват, че има надежда. Те наистина имат нужда от това в този свят.
Брат Уилард: Благодаря за тези коментари. Последеният въпрос е свързан с това: Как да помагаме на младежите да усещат, че наистина им обръщаме внимание и че въпросите им са важни? Сестра Крейг, какво бихте добавили?
Сестра Крейг: Сетих се за един стих в Марк, който всички знаем. Един млад управител дошъл при Спасителя, с въпроса какво да стори, за да наследи вечен живот. Спасителят изброява няколко заповеди, които той вече спазва. И точно преди да покани младия мъж да направи нещо трудно, наистина трудно – и за всеки има трудни неща – страхотно е казано в стих 21: „А Исус, като го погледна, възлюби го“5. Наистина най-важното, което можем да правим при всеки контакт с нашите младежи, е да им помагаме да се чувстват обичани. Не винаги е лесно и понякога ще са нужни големи усилия и много молитви от наша страна, за да виждаме хората така, както Спасителят ги вижда.
Още нещо ми идва наум, когато мисля за това: трябва да използваме силата на въпросите. Днес вече обсъждахме това: трябва да се научим наистина да слушаме нашите ученици и да задаваме добри въпроси – въпроси, които ни позволяват да преценяваме как се чувстват учениците, къде се намират духовно и как да ги насърчаваме да задават истинските си въпроси, а не само въпросите, които усещат, че очакваме от тях. Това са въпроси, които понякога са неудобни и нямат лесни отговори, това е нормално. Не бива да бъдат отхвърляни, защото дори фактът, че си задават трудни въпроси, показва, че имат интерес. А ние със сигурност не искаме да бъдат пасивни участници. Искаме да задават въпроси. Нашата работа е също да ги насочваме към подходящи източници и най-вече към Господ, за да получават лично откровение и да действат според него. Трябва да правим същото, създавайки среда на доверие, където те чувстват, че свободно могат да споделят вярванията си и понякога съмненията си. Когато създаваме тази среда и когато истински уважаваме учениците, техния интелект, способности, и това, на което те могат да ни научат и да ни предложат, когато им даваме възможности да откликват на поканата на пророк и на Исус Христос и да бъдат участници в делото на спасението и възвисяването, естествено е да усещат, че ги виждаме, чуваме и има нужда от тях.
Сестра Абурто: Също трябва да бъдем чувствителни към учениците в различни житейски и семейни обстоятелства. Трябва да се грижим те да усещат, че са толкова част от тази Църква и от това тяло на Христос, колкото сме всички ние. Също трябва да внимаваме с думите, които използваме. Например на ученици, които не живеят с родителите си, можем да кажем: „твоето семейство“ или „хората, които обичаш“, вместо „родители“. Също така нашата уязвимост им помага да видят, че всички се борим с нещо и всички имаме слабости. Затова мисля, че като помагаме на учениците да чувстват, че всички сме заедно на това пътуване и че никой не е съвършен, те ще чувстват, че имат значение. И разбира се, когато изслушваме коментарите и въпросите, които задават. Ако зададат въпрос, просто трябва да оставим всичко друго и да се опитаме да им помогнем сами да намерят отговора – не винаги да им го даваме, но да им помагаме чрез молитва да го намерят сами в Писанията и словата на живите пророци.
Сестра Джонсън: Просто искам да кажа, че чрез тези въпроси се замислих за учителите, които съм имала в моя живот и за голямото влияние, което са оказвали върху живота ми. Просто невероятно! През изминалите няколко дни, докато се подготвях за това, изпитвах голяма благодарност за моите учители, за тяхната любов и отдаденост към Спасителя и влиянието им. И благодарение на тях и любовта им към Спасителя и към мен, чувствах, че имам значение. Ще бъда вечно благодарна за всички добри учители, които имаме в Църквата. Беше прекрасно преживяване да преосмисля добрината.
Брат Уилард: Да, примерът на един добър учител има огромно влияние. Този пример влияе повече от това обсъждане и всякакви речи. Трябва само да се сетите за учител, който е благословил живота ви, за някой, който ви е помогнал и служил по начин, благословил живота ви. Знам, че това ще бъде нещо много по-въздействащо от всичко, което казахме днес. Затова благодаря за напомнянето.
В края на това обсъждане, позволете ми да благодаря на всеки от вас в този форум, че ни поучихте с думите си, но още по-важно, за примера ви на живот, подобен на Христовия. Вие сте ученици на Исус Христос и за мен беше привилегия да бъда с всеки един от вас и да уча от вас. Изказвам обич от името на всеки от нас в този форум към всички, които ни слушат по света. Благодарим ви за многото начини, по които се стремите да благославяте чедата на Бог. Свидетелствам, че Той е жив. Това е Неговото дело. Моля се най-големите Му благословии да се изливат в живота на всеки от вас, където и да се намирате, в името на Исус Христос, амин.