Съпричастност
Излъчване на годишното обучение към Семинар и Институт, 2021 г.
26 януари 2021 г.
Оценявам казаното от брат Уилкинсън относно хората, загубили близки или страдащи по някакъв друг начин в този момент, и искам да знаете, че ние наистина ви съчувстваме.
Също бих желал да започна, като ви благодаря за вашите усилия във време на големи промени. Вашата усърдна работа да преподавате ефективно онлайн е забележителна. Знам, че понякога може да е обезсърчаващо да се опитвате да помагате на своите ученици да участват, предвид многото разсейващи фактори наоколо. Благодаря ви за вашите постоянни усилия. Оценяваме и желанието ви да се приспособявате към други важни промени, като нов календар, свързан с учебната програма и нови изисквания за четене. Безкрайно съм благодарен за вашия огромен потенциал и желание да се справяте с всичко това чрез своята силна вяра.
Във времена на промени има едно умение, може би дори дар на Духа, което според мен е важно всеки от нас да притежава. То се развива чрез вяра в Исус Христос. Това е умението да черпим увереност от успехите в миналото, докато очакваме с нетърпение допълнителната светлина, която Господ желае да ни дава. Старейшина Джефри Р. Холанд обяснява това така:
„Миналото е, за да се учим от него, а не да живеем в него. … Когато научим каквото ни е необходимо и вземем най-доброто от преживяното, тогава поглеждаме напред и не забравяме, че вярата винаги гледа към бъдещето. …
Вярата гради върху миналото, но никога не желае да остане в него. Вярата се уповава, че Бог е приготвил велики неща“1.
Когато се придържаме към доброто от миналото, трябва да се стремим да градим върху тези усилия, като се опитваме да разберем какъв е следващият ход, който Господ иска да предприемем. Трябва да искаме да си задаваме въпроса: „Какво не ми достига?”2, и да се стремим да усъвършенстваме познанието, отношението, характера и действията ни. Това също е израз на вяра.
Може би си спомняте, че преди повече от пет години старейшина Ким Б. Кларк ни каза:
„Каквото и ниво на духовност да имаме в живота си; каквато и степен на вяра да имаме в Исус Христос; каквато и сила на отдаденост и посвещаване, каквато и степен на подчинение, надежда или милосърдие да имаме; каквото и професионално ниво и способности да сме получили, те не са достатъчни за работата, която предстои. …
Господ Исус Христос има велика работа за нас, която трябва да свършим за подрастващото поколение. Работата е по-велика от която и да е друга работа, която сме вършили преди“3.
Благодарен съм за начина, по който откликвате на неговата покана. Виждал съм как много от вас развиват своята духовност и отдаденост, а също и своите умения и способности. Знаем както много причини, поради които това е било толкова важно, така и защо ще продължава да бъде необходимо да усъвършенстваме тези качества в бъдеще.
Може ли да споделя с вас един пример? Напоследък говорим за нуждата да се съсредоточаваме повече върху Христос и върху изучаващите. Това не е просто една крилата фраза или техника за преподаване. Да се съсредоточваме върху Христос и изучаващите е начин да прилагаме двете големи заповеди4. Това трябва да е в основата на усилията ни да каним повече младежи и пълнолетни млади хора да участват. Трябва да е ключът в усилията ни да преподаваме все по-въздействащо.
Когато искрено се стремим да прилагаме първите две големи заповеди в нашето преподаване, не свързваме преподавания материал със Спасителя само в края на урока. Използваме всяка възможност да свидетелстваме за Него и да изразяваме благодарността си за Него. Вместо просто да говорим за Него, говорим за Него като за нашия личен Изкупител, Когото опознаваме, обичаме и на Когото се уповаваме.
Когато искрено се опитваме да прилагаме втората голяма заповед в нашето преподаване, не покриваме просто някакъв материал или прилагаме определени методи на преподаване с цел участие на учениците. Съсредоточаваме се върху отделните личности и техните нужди, и копнеем да им помагаме да напредват към вечен живот. Вместо да виждаме просто един клас от ученици, ние виждаме всеки изучаващ като възлюбено чедо на Бог с божествен потенциал.
Това не са нови идеи. Винаги сме искали да вършим това. Така че въпросът ми е: „Как можем да надграждаме върху успехите от миналото, за да работим още по-ефективно в бъдеще?“.
Въпреки че съм говорил относно тези въпроси преди, с надеждата, че ще продължа да градя върху доброто, свършено в миналото, бих искал да добавя само едно нещо по отношение на всяка една от двете части на твърдението, като започна с това да се съсредоточаваме върху Христос. Опитвах се да разбера по-добре какво означава това и как би могло да изглежда в нашите домове и класни стаи. Без съмнение трябва да продължаваме с нашите усилия да помагаме на учениците да се съсредоточават върху званията, качествата и примера на Исус Христос5. Може ли да ви предложа един допълнителен начин да правим това? Заедно с вас, аз бях подсетен от Господния пророк, президент Ръсел М. Нелсън, че „да броим благословиите си е много по-добре, отколкото да преброяваме проблемите си“6. Научих от него за благословиите, които са на разположение на заветния Израил, и че когато позволяваме на Бог да надделява в живота ни, ние получаваме изцеление, намираме отговори, добиваме смелост да устояваме на изкушенията и сила да водим нашите битки. И както сподели президент Нелсън: „Ще се убедите лично, че нашият Бог е „Бог на чудеса“(Мормон 9:11)“7. Така че друг начин да се съсредоточаваме върху Спасителя е да помагаме на учениците ни да разпознават начина, по който Той протяга ръце на обич и милост към всички чеда на Небесния Отец.
Наскоро участвах в един виртуален урок. Като подготовка за урока, учениците прочетоха Етер 2:25: „И ето, Аз те подготвям за всичко това; защото ти не можеш да пресечеш тази голяма бездна без Аз да те подготвя срещу морските вълни“8. Членовете на класа обсъдиха този стих и как Господ подготвил яредитите за пътуването им. Една ученичка сподели за свое изпитание, което описа като най-съкрушителното нещо, което някога е преживявала.
Тогава бяха зададени въпроси, които според мен бяха вдъхновени от Светия Дух. Какво Господ вече е направил, за да те подготви за това изпитание – дори преди то да се случи? На какви изпитания Той вече те е подлагал и на какви уроци вече те е научил, за да използваш опита си от тях сега? Какви страхотни въпроси, които да ни накарат да се замислим как Спасителят ни обгръща с любовта Си, дори когато това означава да предвижда нашите нужди. Ученичката, която преминаваше през изпитание, разказа за много начини, по които Господ я е подготвял. Тя осъзна, че е имала преживявания, от които да почерпи дълбоко разбиране и свидетелство за принципите, които са ѝ необходими, за да посрещне това изпитание с голяма вяра. Редица други членове на класа споделиха как са били подкрепяни от Господ в своите изпитания и как са стигнали до знанието, че Той ги обича и желае да ги благославя.
Докато вие и вашите ученици разпознавате как Господ е благославял хората, познати ни от Писанията, ще можете също така да помагате на изучаващите да разбират ролята, която Господ понастоящем изпълнява в техния живот. Както сме увещавани в Книгата на Мормон, ние можем да им помагаме да „си спомн(ят) колко милостив е бил Господ към чедата човешки“9.
Сега една допълнителна мисъл за втората половина на това твърдение: необходимостта да се съсредоточаваме върху нашите ученици. Живеем във време, когато много младежи и пълнолетни младежи се борят с неразрешени проблеми и се чувстват объркани от многото гласове в света. За да отстранят шума, те трябва да добият разбиране за истинското учение. Както винаги е било, те очакват от нас да имаме нравствената смелост да преподаваме и свидетелстваме за вечните истини. И така, как бихме могли да се придържаме към това и да надграждаме върху него, за да посрещаме нуждите на учениците да напредват? Как бихме могли по-добре да се съсредоточаваме върху това не само да преподаваме истината, но и да помагаме на нашите ученици да я научават?
Един начин да вършим това е чрез Христовото качество на съпричастност. Съпричастността е умението да разбираш и споделяш чувствата на друг човек. Искрената съпричастност сближава, създава приятелства и помага на хората да чувстват, че не са сами. Тя играе основна роля за създаването на чувство на принадлежност. Това качество е ключът за ефективното намиране на отговори на въпросите на учениците и за ефективното водене на групово обсъждане, където много ученици с неизказани въпроси слушат внимателно.
Проучванията сочат, че хората, които имат колебания във вярата си, обикновено не се отдръпват заради учението. Те се отдръпват, защото задават въпросите си в контекста на своите лични преживявания, които ги карат да виждат проблемите през определена призма – често през призмата, че не се вписват или през тази на душевно страдание или неудовлетворени очаквания. Ако отговаряме на въпросите на учениците без съпричастие, без разбиране на контекста, може да не им осигурим помощта, от която се нуждаят. Дори още по-лошо, ако сме пренебрежителни, осъдителни или отбраняващи се, ще загубим доверието им и възможността да имаме положително влияние в техния живот.
Спасителят е съвършеният пример за изричане на истината с любов10. Неговото отношение е изпълнено със съпричастност, винаги съобразено с индивидуалните нужди и разбирания. В резултат на това хората, които смятат, че не се вписват или не отговарят на модела за идеалния ученик, успяват да чувстват Неговата любов и биват привличани към Него. Те осъзнават, че се нуждаят от Него.
Друг чудесен пример се съдържа в тазгодишното изучаване на Учение и завети. Раздел 88 съдържа Господните указания за Училището за пророци. Учителят е трябвало да пристига преди учениците и да подготви себе си и стаята. Било му е указано да поздравява учениците със следните думи:
„Аз ви поздравявам в името на Господа Исуса Христа в знак или във възпоменание на вечния завет, в който завет аз ви приемам за общение, с решителност, която е постоянна, непоклатима и неизменна, да бъда ваш приятел и брат чрез благодатта Божия, обвързан с любов“11.
Въпреки че не би било подходящо всеки час на Семинара или Института да започва така, този поздрав е изключително поучителен и изпълнен със смисъл. Както се изразява сестра Вирджиния Пиърс: „Можете ли да си представите учебна среда, създадена на основата на такава любов и преданост между вас и вашите ученици? Можете ли да си представите чувството на безопасност, което те навярно са изпитвали, и енергията, която вместо за емоционална защита са можели да използват за учене, израстване и промяна? Можете ли да си представите силата на Светия Дух в стая, където всеки участник се е посветил на това да бъде приятел и брат чрез благодатта Божия, споена с любов?“12.
Само се замислете как това би променило нашите класове и как би благославяло отделните ученици. Представете си например един млад мъж на име Алекс, който пита: „Какво да правя, ако не съм съгласен с всяко правило на Църквата?“. Как бихте могли да отговорите по начин, изразяващ вашата любов и съпричастие? Разбира се, ученикът ще трябва да разбере ролята на пророците и важността на подчинението. Но това може да не е най-ценният и непосредствен отговор, и може да не е достатъчен за човек, който преминава през истинско премеждие. Преди да отговорим на даден въпрос или да проведем обсъждане, може да е уместно да се опитаме първо да разберем човека, който пита, или групата, участваща в обсъждането. И така, ако имате възможността наистина да разговаряте с Алекс, какво още ще ви е нужно да знаете и какво още на него ще му е нужно от вас?
Можем да започнем от това да се вслушваме, да се молим за способността да се поставим на негово място и да се опитваме да си представим какво чувства той. Алекс вероятно не задава този въпрос, само за да упражнява ума си или просто, за да разбере учението. Алекс има история. Той има преживявания и взаимоотношения, някои от които са били положителни, а други не. Всъщност, в този случай, Алекс се чувства малко пренебрегнат, когато посещава църковните събрания или Института. По време на евангелските обсъждания той се чувства по-различно от повечето хора, които говорят. Той се чуди дали някой друг не изпитва същото, но изглежда, че никой никога не задава неговия тип въпроси. Тези преживявания са го накарали да се чувства самотен в Църквата. Когато се е опитвал да споделя своето виждане, е имал чувството, че не бива чуван или разбиран. При друг случай, един учител е направил коментар за брадата на Алекс. По-късно съученик е омаловажил проблем, който Алекс е смятал за значим. Алекс е започнал да се чувства съден и на моменти дори гневен.
Има още нещо, което трябва да знаете и да запомните за Алекс. Той все още е тук. Той посещава класа. Той идва, защото обича Евангелието и Църквата. Алекс се опитва да се държи за своята вяра и да постъпва правилно. Той също така се опитва да отсява всичко чуто или преживяно в Църквата – кои неща са истинско учение и кои са културни норми или дори неточности, предадени от добронамерени членове. Той изпада в състояние на душевна борба и се стреми да узнае Господната воля. Как бихте могли да знаете всичко това за Алекс, ако не сте слушали и не сте се молили за съпричастност? Сега, след като познавате Алекс малко по-добре, осъзнавате, че той не пита само за правилата на Църквата. Неговият въпрос не е само: „Църквата истинна ли е?“. Той желае да разбере: „Църквата подходяща ли е?“, „Има ли място за мен там?“ и „Как бих могъл да се впиша в нея, когато изглежда съм единственият със съмнения и въпроси?“.
Можете да помогнете на Алекс да помисли за своите въпроси и да ги разгледа от вечна перспектива. Понякога задаването на точния въпрос е от съществено значение за получаването на отговори от нашия Небесен Отец. Това да имате достатъчно любов и съпричастие, за да разберете Алекс и контекста на неговия въпрос, ще ви помогне да му осигурите подкрепата и напътствието, от които се нуждае. Задачата не е лесна и дори може да изглежда малко плашеща. Но аз не ви моля да водите всяко обсъждане или да отговаряте на всеки въпрос съвършено. Моля ви да изслушвате, да проявявате съпричастност и да помагате на учениците да чувстват любовта на Небесния Отец към тях. Можете ли да си представите чувството на безопасност, което Алекс и неговите съученици биха изпитвали, и енергията, която вместо за емоционална защита сега могат да използват за учене, израстване и промяна? Можете ли да си представите силата на Светия Дух в класна стая, изпълнена с дружелюбност и любов?
Спомняте ли си съвета на старейшина Дейл Г. Ренлънд от последната обща конференция? Той разказва за един пациент, който бил многократно хоспитализиран за лечение на болест, причинена от употребата на алкохол. Една лекарка на специализация споменала, че смята за несправедливо да отделя толкова много часове в грижи за този пациент, тъй като той сам си е причинил тежкото състояние.
Старейшина Ренлънд чул друг лекар в отговор да казва: „Вие сте станали лекар, за да се грижите за хората и да ги лекувате. Не сте станали лекар, за да ги съдите. Ако не разбирате разликата, нямате право да се обучавате в тази институция“13.
Ние с вас не сме станали учители на Евангелието на Исус Христос, за да съдим нашите ученици. Станали сме учители, защото желаем да ги насочваме към Великия Лечител. Само Исус Христос има правото да съди и само Той може да изцелява. Само чрез ежедневно съсредоточаване върху Него – върху Неговия пример, Неговите учения и Неговите обещания – можем да помагаме на учениците да откриват изцелението и насоката, от които се нуждаят. Без значение от промените в подхода ни за преподаване и сближаване с нашите ученици, едно нещо никога няма да се промени. Единственият най-важен начин, по който можем да помагаме за увеличаването на вярата в подрастващото поколение, е да поставим изцяло Исус Христос в центъра на нашето преподаване и изучаване, като помагаме на учениците да започнат да Го опознават, да се учат от Него и съзнателно да се стремят да станат като Него. Когато огънят на вашето свидетелство е съчетан с дълбока любов към вашите ученици, вие ще бъдете в най-доброто възможно състояние да им помагате да разбират и да разчитат на Неговите учения и Неговото Единение, и да станат достойни за обещаните от Него благословии. В името на Исус Христос, амин.
Сега бих желал да отида и да се присъединя към брат Бигълоу и брат Смит.