Обсъждане

Излъчване на годишно обучение към Семинар и Институт, 2021 г.

Вторник, 19 януари 2021 г.

Брат Чад Х. Уеб: Благодаря, че се присъединихте към мен. Представям ви брат Рори Бигълоу. Той е нашият сътрудник администратор, който отговаря за неща като човешки ресурси, финанси и поддръжка на сгради в Централата. Това е Адам Смит, нашият сътрудник администратор по образование, който работи с подотделите, свързани с обучение, учебна програма, студенти и други.

В началото искам да отделя минута, за да ви запозная със сегашното положение и с визията, която имаме за бъдещето. В момента в Семинарите и Институтите извършваме чудесна работа да посрещаме нуждите на много от обучаващите се в момента. Но действителността е, че посещаващите са обикновено активно участващите и отдадени членове на Църквата. Други хора обикновено не се включват и истината е, че в световен мащаб посещаемостта в програмите на Семинара и Института намалява.

Силно се надяваме това да се промени. Надяваме се, че Семинарът и Институтът ще имат по-съществена роля в неотложното дело по „събиране“ на едно цяло поколение младежи и пълнолетни младежи. Спомнете си казаното от президент Нелсън, че събирането на Израил е най-важното дело в света. Разбира се, то включва мисионерска и храмова работа, но президент Нелсън казва, че то включва и изграждане на вяра и свидетелство в сърцата на онези, на които служим. Той казва, че винаги, когато правим нещо, което помага на някого да сключва завети с Бог и да ги спазва, ние събираме Израил.

Тревожим се, че губим някои от нашите младежи. Вместо да говорим за изгубване и намиране, в Писанията това по-често се нарича разпръсване и събиране. Има някои, чиято вяра е отслабена. Въпреки това ние знаем къде са. Те не са изгубени за нас. Но са разпръснати от светските влияния и може да са се отделили от общуването с нас. Имаме забележителна възможност и е неотложно да подпомогнем „събирането“ на тази част от Израил.

Начинът да правим това е, като създаваме преживявания, водещи до обръщане във вярата, удовлетворяване на потребностите и изграждане на принадлежност и като правим тези преживявания достъпни до възможно най-много хора. И ще направим това, оставайки верни на нашата същност. Ние не се стремим към промяна, заради самата промяна. Ще продължаваме да преподаваме Евангелието, както е дадено в Писанията, чрез силата на Светия Дух. Но за създаването на тези преживявания са необходими някои промени.

Трябва да преминем към следните неща:

Вместо да говорим и разказваме – да отправяме покани за участие.
Вместо да казваме на учениците къде да бъдат – да ги срещаме там, където са.
Вместо само да възхваляваме идеала – да отдаваме почит и на полагането на усилия.
Да преминем от социални дейности към съдържателно социално общуване.
От съсредоточаване върху кредитите на класовете и дипломирането – към духовното развитие и изграждане.
От пасивни обучаващи се, на които им се въздейства – към активни участници, които са оръдия на Светия Дух.

Ще се срещаме с програмните администратори, нашите ръководители в Семинара, директорите и координаторите на Института, за да определяме по-ясно процесите и очакванията, свързани с преподаването и изучаването, да предоставяме обучения и наставления, както и да осигуряваме параметри, отчитащи дали имаме успех или не.

Обучението и материалите, които ще получавате и промените, които предстои да бъдат направени ще имат за цел събирането на Израил – чрез създаване на преживявания, посрещащи нуждите на всички младежи и пълнолетни младежи и чрез превръщането на тези преживявания в по-широко достъпни. Ще съсредоточаваме вниманието си върху тази цел в следващите поне три години. Тогава ще оценим напредъка си и ще направим допълнителни промени.

Каня всеки от вас да се присъедини към президент Нелсън в най-великото дело на земята – неотложната нужда и възможност да събираме Израил, да събираме тези, които ще позволят на Бог да надделява в техния живот. Предстоят удивителни неща, дори чудеса. Каква благословия е да бъдем част от това!

Затова, преди да ви попитам относно някои от промените в Семинарите и Институтите, нека ви задам въпроса: „Какво няма никога да се промени?“.

Брат Рори Бигълоу: Едно от нещата, които няма да се променят, е нашата цел. Ние съществуваме, за да помагаме на младежите да разбират ученията и Единението на Исус Христос. Искаме да им помагаме да могат да да се подготвят за очакващите ги благословии и да ги получат. И това никога няма да се промени. Цялостният ни фокус ще бъде върху тях и ние ще ги обичаме. Те имат значение. И искаме да помогнем на всеки един от тях да има правилното преживяване в Семинарите и Институтите.

Брат Адам Смит: Бих искал само да добавя, че винаги ще бъдем съсредоточени върху нуждите на учениците, които спомена – че наистина трябва да разбираме от какво имат нужда изучаващите в класните стаи, че Писанията играят основна роля в усилията ни да посрещаме тези нужди и че Спасителят е в центъра на цялото това преживяване.

Има още две неща, които никога няма да се променят – винаги ще следваме приоритетите и напътствията, които получаваме от пророци и апостоли. И винаги ще се стремим да имаме Светия Дух с нас в личния си живот, когато се подготвяме и особено когато сме в класната стая с учениците.

Брат Уеб: Благодаря за тези думи. Мисля, че тези неща са наистина важни. Най-важното никога няма да се промени. Нашата същност никога няма да се промени.

Като говорим за промени, това излъчване е различно. Вместо Вечер с висш ръководител, тази година преминахме към това световно обучение. Може ли един от вас да каже защо се прави тази промяна?

Брат Бигълоу: Има много причини, но мисля, че е важно да знаем две от тях. Първата е, че за дълго време – откакто през 1912 г. започва Семинара в Гранайт – сме съсредоточавали своето обучение въз основа на американския образователен календар. През 1991 г. това започна да се променя. През 1991 г. записаните извън САЩ ученици станаха повече, отколкото в САЩ.

Затова, с разрастването ни по света, вече нямаше смисъл да действаме според американския образователен календар. Това е една от причините – желанието да преминем към по-скоро годишен календар, отколкото академичен календар за северното полукълбо.

И другото нещо, което искам да добавя, е промяната в нашата философия и подхода ни към обучението. Дълго време той беше почти като щафетно състезание. Централният офис подготвяше обучение и приоритети, след което на конвенцията на областните директори щафетата им се предаваше. След това те от своя страна я предаваха в своите области при обучения в областта.

Сега по-скоро бихме искали на конвенцията или обучението на областните директори те да се съветват заедно и да зададат посоката заедно. И така, като преместихме конвенцията на областните директори от април за октомври, след нея ще можем да се подготвим – до например януари – за световно излъчване за обучение.

Брат Уеб: Това ни отвежда до още една промяна. Сега всъщност броят областни директори е намален наполовина. Те участват в нашите съвети много повече от преди. Което от своя страна позволява на областите по света да бъдат по-добре представлявани на тези съвети и общуването да е по-свободно, както подобава за съвет. Затова мисля, че това е значимо нещо.

Добре, друга промяна, за която много хора питат – и наистина сме благодарни за показаната от всички готовност да се приспособят към нея, е съгласуването на календара на учебната програма с този на Следвайте Ме, елате с Мен. Адам, би ли казал нещо за тази промяна?

Брат Смит: Да, с удоволствие. Беше март 2019 г., когато решихме да започнем съгласуването на учебната програма на Семинарите и Институтите с книгата Писания, изучавана в Следвайте Ме, елате с Мен. Донесох цитат от старейшина Кларк, който искам да прочета дословно, защото го намирам за наистина въздействащ.

Когато научихме за тази промяна, старейшина Кларк каза: „Господният пророк се изправи на общата конференция и каза: „Имаме нужда от съсредоточено върху дома и подкрепяно от Църквата преподаване на Евангелието“¹. И казаното от него промени всичко“.

Затова решихме през есента на 2019 г., ако си спомняте, да започнем Новия завет, а през януари 2020 г. – Книгата на Мормон. През есента на 2019 г. от няколко места на Семинара, провеждащ се като част от учебните часове, ни помолиха да изпробват нещо ново. Искаха да опитат да преподават програма на Семинара в по-голяма степен съгласувана с програмата за четене на Следвайте Ме, елате с Мен. Решихме, че може да научим някои много интересни неща, затова ги поканихме да го направят.

След това изпратихме екип изследователи да говорят с учениците, родителите, учителите и администраторите и да сравнят резултатите и преживяванията им с програмите, които следваха по-традиционната 9-месечна програма – преподавайки по съответната книга с Писания, но все пак следвайки 9-месечния ни календар.

И така, наученото от тези изследвания беше наистина вдъхновяващо. И малко изненадващо. Научихме, че учениците не възразяваха особено срещу повторението. Също така открихме, че разбирането на книгата с Писания е еднакво при двете програми.

Основната тревога беше, че със Следвайте Ме, елате с Мен щеше да има пропуснат материал в класната стая на Семинара, поради пролетна, лятна или есенна ваканция. Но разбирането на книгата с Писания се оказа същото.

Въпреки това вниманието ни наистина беше привлечено от разликите. Имаше значителен – статистически погледнато наистина значителен – ръст в броя на учениците, които идваха в час подготвени да се учат от съответния урок за деня – значителен ръст в броя на учениците, правещи съдържателни коментари и имащи съдържателен принос в клас.

И най-вълнуващото според мен беше значителният ръст в броя на учениците, прочели откъсите у дома, извън уроците на Семинара. Затова, когато видяхме тези данни и ги сравнихме, наистина разбрахме, че чрез тази промяна ще благословим и учениците, и семействата. Те подчертаха и още нещо, на което старейшина Кларк ни учеше често, докато беше наш комисар.

Той ни учеше да помагаме на учениците да придобиват задълбочено разбиране и да имат водещи до обръщане преживявания, докато са с нас. Освен това съгласуването със Следвайте Ме, елате с Мен ни помага да се освободим от това какъв материал трябва да покрием. Винаги ще следваме Писанията, те винаги ще бъдат в центъра. И Следвайте Ме, елате с Мен ни позволява да прегледаме дадена книга с Писания от начало до край. Макар да знаем, че не можем да покрием всичко, можем да се съсредоточаваме върху нуждите на изучаващите, да ги насочваме към Спасителя, чрез Писанията и Светия Дух.

Но не искахме да пренебрегваме проблема, че при всяка училищна програма, навсякъде по света, ще има ваканции, между два и три месеца. Материалът от тези два-три месеца ще бъде пропуснат от учениците в Семинара. И като преподаващи Писанията, това ни тревожи.

Овладяване на ученията е важен елемент от момента на въвеждането си, и сега според мен става още по-важен. Ако учителите всяка седмица съсредоточено преподават урока за Овладяване на ученията, независимо от училищните програми по света, учениците ще овладяват най-ценните и важни учения. Мисля как понякога учителите са така старателни и желаят да покрият откъсите от Писанията, че Овладяване на ученията може да бъде оставено за накрая, когато остане време, а времето никога не стига. Има толкова много за преподаване.

И понякога Овладяване на ученията може да се счете за не особено важен аспект в работата на Семинарите. Но в действителност, Овладяване на ученията е основополагащо в нашата работа. То наистина ни помага да постигаме нашата цел и да вършим това, което пророците са поискали от нас. Затова, чрез Овладяване на ученията, ние реално можем да компенсираме материала, който се изпуска заради ваканциите в училище, и можем да следваме Следвайте Ме, елате с Мен, така че да благославяме учениците и семействата.

Брат Уеб: Помня, когато показахме проучванията на старейшина Джонсън и обсъждахме тази възможност. Още от началото предпочитахме да съгласуваме със Следвайте Ме, елате с Мен, поради начина, по който това благославя семействата и се допълва с тяхното изучаване у дома. Но също така бяхме много разтревожени, поради пропускането на материал в някои части на света, заради ваканциите. Последната седмица от живота на Спасителя можеше да бъде изпусната в Семинара, или Първото видение и някои много важни събития и принципи на Евангелието.

Както казахте, когато обсъдихме възможността за съсредоточаване върху уроците за Овладяване на ученията и тяхното включване, дори когато са пропуснати по време на ваканциите – и дори създаване на няколко обобщаващи урока, за да има един вид преговор на пропуснатия през ваканцията материал и плавно наваксване, а не просто учениците да се връщат към Следвайте Ме, елате с Мен – ще можем да имаме ползите от съгласуването със Следвайте Ме, елате с Мен, които описахте, като също така компенсираме за пропуските през ваканциите. Също така трябва да бъдем уверени, че семействата и отделните членове ще изучават пропуснатите откъси и чрез Светия Дух ще научават това, което трябва да научават. Получи се наистина добро обяснение. Благодаря.

Друго нещо, от което хората се интересуват, е промяната в изискванията за четене – от изискване да се прочита текста за курса към ежедневен навик за изучаване на Писанията. Какво ще ни кажете за това решение?

Брат Смит: Всички знаем за изискванията за завършване на Семинар и получаване на диплома – посещаемостта и поканата за прочит на текста към курса. След това имаме и оценяване на знанията. Правим малка промяна в изискванията за четене – от прочитане на текста на четирите стандартни произведения преминаваме към покана за превръщане на четенето на Писанията във всекидневен навик.

Прекарахме много време с нашите областни директори – и с голям брой регионални директори по света – в обсъждане какво наистина желаем да се случва в живота, умовете и сърцата на учениците в следствие на случващото се в Семинара и Института.

И докато обсъждахме преживяванията в Семинара и какво се надяваме да се случи в живота на учениците, говорихме за връщане на изискванията за четене в Семинара. Но осъзнахме, че наистина искахме да се съсредоточим върху най-важното нещо – да подпомагаме учениците в изграждане на всекидневен навик, който да остане с тях през целия им живот.

Имам още един цитат. Това е от нашия наръчник Преподаване и изучаване на Евангелието, където всичко е обобщено така добре. Там пише: „Малко са нещата, които учителите могат да направят, за да имат по-силно и дълготрайно положително влияние в живота на техните ученици от това да им помогнат да се научат да обичат Писанията и да ги изучават всекидневно“³. Затова, ако искаме дипломата от Семинара да е израз на четиригодишно съдържателно, дълбоко и обръщащо във вярата преживяване, трябва да включим изучаването на Писанията.

Има много начини за измерване до каква степен учениците изучават Писанията, но ние искахме да измерваме фактора с най-голямо значение и това е подпомагането на учениците в изграждането на личен навик за всекидневно изучаване. Затова комбинирахме това с някои добри ресурси, които се надяваме учителите и ръководителите да използват. Те наистина допълват това изискване, като помагат на учениците в придобиването на умения, поставянето на цели за изучаване и създаването на истинска връзка с техния Небесен Отец и Спасителя, чрез Светия Дух и Писанията. Наистина смятаме, че това изискване ще допринася за най-важното и за реалните постижения, които дипломата символизира.

Брат Уеб: Все още насърчаваме прочитането на текста към курса. Всъщност всекидневното четене трябва да е от курса на обучение.

Затова се надяваме всички ученици в Семинара да прочетат целия текст към курса. Надяваме се да си поставят цели то да бъде съдържателно, както спомена. Но изискването за кредит е 75 процента от дните на съответния семестър. Няма да дефинираме какво означава всекидневно четене. Но когато изучават Писанията към курса всеки ден по някакъв начин, 75 процента от времето, така ще бъдат вдъхновени това да е основна част от преживяването им в Семинара.

Брат Бигълоу: Наистина се радвам, че спомена как целта може да е различна и желаният резултат е учениците да се потапят в Писанията всеки един ден. В някои части на света, където имаме Семинар, те дори не разполагат с печатно издание на Писанията, което могат да четат. Затова така можем да създадем стандарт, който да е приложим в целия свят. Можем да кажем: „Искаме да подобрите връзката си с Небесния Отец чрез Словото“. И това ще се случи чрез всекидневен навик за изучаване на словото Божие.

Брат Уеб: Възползвайте се от възможността всеки ден да чувате гласа Му.

Брат Бигълоу: Точно така.

Брат Уеб: И затова трябва да се доверим на учителите, нали? Да работят индивидуално с учениците, да се приспособят към техните нужди и способности. Имаме ви доверие. И затова сме свели даването на определения до минимум.

Брат Бигълоу: Точно така.

Брат Уеб: Благодарим ви. И така, тези промени вече са обявени и се прилагат, и ние сме благодарни за всичките ви усилия да ги прилагате и по най-добрия начин да благославяте учениците. Друга промяна – нещото, което не можем да подминем с лека ръка – е пандемията и това какво се случва през последните месеци в нашите класни стаи с толкова много прекъсвания и промени, преподаване онлайн и други промени в резултат на пандемията. Рори, какво според теб научихме от пандемията и какво ще се промени занапред като резултат от нея?

Брат Бигълоу: Мисля, че най-важното – и ти вече спомена това в началото – е, че знаем, че имаме прекрасни хора, които работят и служат с нас. И ако добавиш църковните учебни заведения и всички мисионери, призовани учители и платени служители, на пълен и непълен работен ден, имаме над 60 хиляди души по света. И те са наистина прекрасни хора. Но мисля, че случилото се с пандемията ни хвана неподготвени; осъзнахме, че може би ни липсват някои умения.

Нека споделя едно лично преживяване – преди седем години със съпругата ми бяхме помолени да служим като ръководители на мисионерската работа в една бразилска мисия. И ние заминахме, имайки известна подготовка по португалски – като млад мъж отслужих мисия на испански, за нас това беше нов език, но все пак смятахме, че имаме известни езикови умения на португалски.

И си спомням първия ден, когато пристигнахме в мисията и заминаващият си президент на мисия ни заведе в дома на мисията. Фасилити мениджърът беше там и когато влязохме в кухнята каза: „Вижте, ще ви се наложи да си поръчате вода“. Той си сложи ръката на каната с вода и каза: „Тук ще трябва да се снабдите с ново шише вода“. Напълно се паникьосах, защото осъзнах, че не знам как да кажа шише с вода на португалски. Бях учил други неща. Бяхме учили и мислехме, че сме подготвени. И му казах: „Бихте ли ни помогнали с това? Ще го направите ли за нас?“ И той отговори: „Добре“.

Докато говореше по телефона, той не видя как се обърнах, извадих картонче за водене на бележки и написах дума по дума как да поръчам вода. И си мислех как щяхме да умрем след две седмици, защото нямаше да можем да си набавим вода.

Това преживяване ми даде разбирането, че не знам това, което мислех, че знам. И мисля, че пандемията ни подейства точно така. Нивото на нашите умения – способностите ни с онлайн обучението по религия не са на нужната висота. Някои се адаптираха бързо и се справиха; оказа се, че имат вродени умения за това. Други не успяха така добре.

Затова мисля, че едно от нещата, които научихме и с което трябва да продължаваме напред, е да подобряваме уменията си в тази насока. Трябва да откриваме начини да усъвършенстваме способностите си.

Спомена нещо в началото. Продължавам да се връщам към него, защото мисля, че е важно. От старейшина Кларк, когато казва: „Каквато и степен на подчинение, надежда или милосърдие да имаме; каквото и професионално ниво и способности да сме получили, те не са достатъчни за работата, която предстои“⁴.

И една от последиците от пандемията лично за мен е дълбокото желание да се усъвършенствам, да се погрижа да отговоря на изискванията, завишаващите се изисквания, които Господ има в този вече много различен свят. И така, какво ще се случва онлайн? Не знам. Адам, какво ще се случи с нашето онлайн преподаване? Вероятно ти по-добре ще можеш да отговориш на този въпрос.

Брат Смит: Първо ще повторя казаното от теб. Мисля, че научихме две много важни неща от пандемията, които ще използваме и след нея. Както спомена, ние наистина работим със страхотни хора. Нашите учители на пълен работен ден, нашите доброволци – те имат такова желание и отдаденост, прекрасни са. Наистина се оказаха в трудна ситуация и се справиха блестящо.

Също така научихме в какво можем да бъдем по-добри. Научихме и как по-добре да задаваме въпросите, които водят до отговорите, които трябва да научим.

В Централата създадохме отдел „Управление на дигиталното изучаване“. Това са хора, които знаят какво да се направи, за да подобрим онлайн преподаването в Семинарите и Институтите. Причината да го наречем „Управление на дигиталното изучаване“ е следната: онлайн може да означава много различни неща. И имаме предвид всяко едно предаване на информация от разстояние чрез технологиите – хибридно, видеоконферентно или асинхронно – има толкова различни начини да подходим към това.

Но мисля, че научихме кои въпроси трябва да задаваме. И започнахме да задаваме тези въпроси, така че да можем да изграждаме ресурси, инфраструктура и програми, с които да разширим дигиталните възможности в Семинарите и Институтите.

И когато COVID премине, надяваме се скоро, нуждата вече няма да е толкова голяма, но ще е по-голяма отпреди, защото успяхме да достигнем ученици, които преди не достигахме. Успяхме да благословим живота на много хора и семейства, които преди не успявахме, защото бяхме принудени да подходим така и сега виждаме ползите. И знаем кои въпроси да задаваме, за да ставаме по-добри и полагаме неимоверни усилия да открием отговорите. И затова мисля, че предстоят вълнуващи времена.

Брат Уеб: Знаете, питат ни: „Ще дойде ли момент, в който ще имаме хора, които ще работят само онлайн?“. И ще ви кажа, че все още търсим отговорите на тези въпроси. Съвсем възможно е да дойде ден, в който ще има учители на пълен работен ден, които ще работят само онлайн. Но също така трябва да се погрижим всички ние да усвоим основните умения за ефективно преподаване онлайн. Възможно е всеки от нас в един момент да се наложи да прави това. И тогава, разбира се, ще искаме да се справим възможно най-добре. Имаме учители, които са се справили забележително. Имаме учители, които четири пъти са увеличили посещаемостта в часовете си, защото преподават ефективно онлайн. Затова по-важно от организацията е: можем ли да усвоим уменията, необходими за ефективното онлайн преподаване и чрез него наистина да благославяме хората?

И като учим повече за това, ще споделяме повече в обучения, така че хората да могат по най-добрия начин да преподават религия. Според мен това са страхотни коментари. Благодаря ви.

Брат Бигълоу: Не мисля, че с тази промяна в онлайн преподаването напълно ще изоставим миналите си постижения. Но се налага да се приспособим, може да наемем повече учители на непълен работен ден в Семинара и Института. Онлайн средата дава възможности за преподаване на непълен работен ден.

Брат Уеб: Но никой няма да бъде принуждаван при тези промени. Просто ще ги въвеждаме, докато продължаваме напред и ни се дават нови възможности. Накратко ще спомена още една причина за това. Имаме все повече жени преподаватели. И сме много благодарни за техния принос. Поради семейни обстоятелства, някои от тях избират непълното работно време или преподаването онлайн, имат си причини.

Също така е вярно, че след като при нас работят все повече жени, то и възможностите за ръководни отговорности при тях се увеличават. Само ще спомена, че имаме 10 директори на направления в Централата и трима от тях са жени. Те не бяха назначени на тези позиции, защото са жени, а защото бяха най-квалифицираните кандидати за тези позиции и имат страхотен принос в работата ни.

Това е само един пример за разрастването на нашата организация; случва се и с регионалните директори, преподавателите и програмните администратори. Споменавам това, защото това е една промяна, за която трябва да знаем. Програмните администратори трябва да са наясно с различните гледни точки и да се съветват заедно, да черпят от опита на другите и да имат полза от техните гледни точки.

Просто мисля, че трябва да имаме предвид това и съзнателно да се възползваме от разнообразието. Знам, че това е конкретно за назначените на работа, но също така е вярно, че с толкова много учители по света, мъже и жени, с най-различен опит, призовани като учители, които могат да предложат толкова много – трябва да ги слушаме и да разбираме тяхната гледна точка и опита им, за да можем да благославяме учениците в нашата организация.

Брат Бигълоу: Мнозина може още да не знаят, но започваме да организираме екипи по места. Така програмата ще може да се пише от хора от целия свят и обученията да се водят от отделни членове или екипи от различни части на света. Така много по-добре ще можем да виждаме какво се случва по света, вместо да имаме един ограничен поглед.

Брат Уеб: Благодаря. Адам, нека се върнем при теб. Много неща се случват с инициативата „Подновен институт“, мнозина се интересуват от нея и са дали своя принос. Можеш ли да ни информираш относно „Подновен институт“?

Брат Смит: Да, наистина отделихме много време и ресурси за това, мнозина прекрасни директори и учители дадоха своя принос, търсейки начини да се промени средата, да се създадат нови курсове и дори да се променят заглавията им. Това е прекрасно. Мисля, че най-важното е, че се вслушваме в учениците от Института, особено в тези, които имат възможност да бъдат с нас, но не са. Може да са идвали веднъж, след което не са се върнали, или изобщо да не са идвали на институт все още. Наистина се опитваме да ги чуем.

Мисля, че най-важната промяна, която можем да направим, е малко да променим начина на преподаване. Както ти каза, Рори, да не бъде цялостна революция, а малки промени в нещата, които често правим. И си спомням, брат Уеб, обръщението ви през миналия юни, описахте класни стаи, където има обръщане във вярата, удовлетворяване на потребности и чувство на принадлежност – така ще можем да обновим Института.

Исках да споделя нещо, което ми разказа един областен директор за учител в Института. Той се подготвял да преподава – за пръв път по Zoom – курса „Вечното семейство“. Като подготовка той поканил всеки от учениците да се представи чрез видео.

И един от учениците му решил да сподели с класа, че е гей и че има проблем с позицията на Църквата относно семейството и брака. Този учител знаел, че щял да започне да преподава принципите на семейството. Затова решил да помисли, да подходи много внимателно и да се моли за това. Провел много искрен разговор с този млад мъж и му казал, че иска класната стая в Института да бъде място, където не само ясно да се преподават ученията и словата на пророците и апостолите, но и място, където учениците да се чувстват в безопасност, да не бъдат съдени, когато споделят своите тревоги, проблеми и въпроси.

В разговора този млад мъж споделил с учителя, че плановете му за урока били да си мълчи през цялото време – той по принцип това правел. Когато някой в Църквата започвал да преподава за семейството, той просто се изключвал и мълчал. Но благодарение на това, че този учител говорил с него по този начин, ученикът решил да участва в урока и да има принос. Всички ученици имали едно прекрасно преживяване, обогатено от участието на този млад мъж, а неговите тревоги и въпроси подпомогнали провеждането на съдържателно обсъждане, тъй като се създала среда, изпълнена с вяра, в която се преподавали истини и се задавали искрени въпроси.

След урока ученикът написал следното съобщение на учителя, което той сподели с мен. И според мен в него наистина си личи какво искаме да променим в Института. Той пише следното:

„Искам просто да ви благодаря за подхода ви към урока. Малко се притеснявах и не исках да казвам нищо, но към края почти извиках „благодаря ви“. Урокът беше страхотен. Мога да го сравня с урок, при който в гимназията споделих с учител в Семинара, че съм гей и той подходи разбиращо, след като споделих какво ми се беше случило в един друг урок. Неговият урок и вашият урок бяха изпълнени с обич и подкрепа и успяха да променят целия ми живот. Чувствам подновено желание да остана верен на Евангелието и нова отдаденост да живея според него. Животът ми се промени. Благодаря ви. И ви благодаря, че отговорихте на въпросите ми и за желанието ви да ме опознаете и да ме подкрепите. Водих си записки за всичко, защото чувствах Духа… при това много. В дневника си описах своята благодарност и радост. Сега съм просълзен от щастие. Благодаря ви, ваш брат и син Божий“.

Виждаме как този учител създал съдържателна връзка с ученика, като му вдъхнал надежда и смелост да дойде при Спасителя и да продължи по заветната пътека. И това е така, защото в класната стая на този учител има обръщане във вярата, удовлетворяване на потребности и чувство на принадлежност.

Брат Уеб: Страхотно отговори на този въпрос. Ще работим върху промени в средата, програмите за курсовете и всякакви неща. Ще работим върху нови практични начини да подновим Института с цел да каним повече ученици, които сега не участват. И когато дойдат, да имат преживяване, което да ги задържи и да ги свърже с Небесния Отец, точно това е целта на тази инициатива, благодаря ти.

Сега нека ви задам един последен въпрос, на който и двамата да отговорите. Говорихме за много неща, които вече са известни, но може да не се знае много за някои промени в наръчника Преподаване и изучаване – и относно обучението, което ще се провежда по новите ни наръчници. Ще разкажете ли за новостите, които ще бъдат въведени в нашето обучение?

Брат Смит: Наистина увеличаваме усилията си в съсредоточаването, опростяването и обединяването. И наистина се радваме за възможността да работим заедно с общото президентство на Неделното училище в отдел „Свещеничество и семейство“ за създаването на един наръчник за учителите в Църквата. Да преподаваме като Спасителя и Преподаване и изучаване на Евангелието ще бъдат слети, опростени, изяснени и обединени, за да ни дадат ясна насока в преподаването, какво да се случва в класната стая, какво трябва да се случва с изучаващите, докато са с нас. Това ще бъде основно за призовани учители и учители в Семинарите и Институтите.

В негова подкрепа започваме създаването на Библиотека с източници за квалификация, така че когато учител има нужда от определение за дадено умение, ще знае, че има място, където може да отиде и където това умение е показано и обяснено, където може да се обучи и да бъде поканен да го използва. Надяваме се да помагаме на учителите в откриването на умения, които искат да подобряват, и да им предоставяме начини да правят това. А и наистина искаме да открием начини да измерваме това, което се надяваме да постигнем. Успяваме ли в нашите цели за живота на младите хора?

Търсим ефективни и съдържателни начини учителите да измерват напредъка и да оценяват себе си, да подобрим начините, по които учителите се подпомагат от ръководителите им, за да може да им се оказва помощ да израстват, да се развиват, както и да питаме учениците за преживяването им и какво реално се случва в живота им. Надяваме се всичко това да се прави в дух на насърчение, развитие и израстване, просто да бъде възможност да ставаме по-добри учители чрез дадените ни ресурси.

Всички знаем, че живеем в дните, предшестващи Второто пришествие на Спасителя и младите хора, които идват в класните ни стаи са сред най-добрите хора на света. И затова трябва да бъдем добри, защото те са толкова добри. Просто желаем да се усъвършенстваме.

Брат Бигълоу: Мисля, че казаното от Адам е много интересно – идеята да определим какво се надяваме да се случи. Можем ли да се обучаваме, за да реализираме това очакване? Затова измерването е много важно. Дори обсъждахме начини да се опитаме да онагледим това измерване и след това да си поставяме цели според положението и това, което искаме да постигнем.

Брат Уеб: Знаете, че когато говорим за измерване на резултати и говорим за това професионално, хората си мислят: „Но аз преподавам Евангелието и се притеснявам от измервания“. Всички вие обичате учениците си, всичките желаете да ги благославяте. Затова е добре да има някой до вас да ви помага в това развитие, в желанието да благославяте учениците, да бъде отражение на случващото се в класната стая и да ви помага в желанието ви да се развивате и да благославяте учениците – не заради стремежа ви да бъдете съвършени учители, а заради желанието ви да осигурявате най-доброто за учениците си.

Затова наистина се вълнуваме, и според мен вие го виждате – когато видите какво предстои с наръчника, с Библиотеката с източници за квалификация и с начините за измерване – всичко това е нещо положително и полезно, ще бъде интересно. Или поне така са надяваме, нали?

Брат Смит: Да.

Брат Уеб: Какво искаше да кажеш преди да приключим –

Брат Бигълоу: Има един много важен аспект и той е следният: Често се съсредоточаваме върху преподаването и подобряването му и не обръщаме внимание на ръководството или администрацията – на директора в Семинара, координатора, регионалния или областния директор, няма значение позицията. И сега се опитваме да поправим този пропуск. Опитваме се съвсем точно да представим идеята за дефиниране ролята на директора и какво се очаква него. Затова, когато говорим за измерване, няма да измерваме само преподаването, ще измерваме и ръководството. Когато бях директор преди няколко години, щях да се радвам на това нововъведение.

Щях да го използвам с учителите и хората, за които отговарям, административните помощници, да кажа: „Помогнете ми да знам как се справям – въз основа на стандарт – помогнете ми да знам как да стана по-добър“. Искам да бъда възможно най-добър ръководител и единственият начин да направя това е да знам докъде съм стигнал, къде трябва да бъда и как да стигна там. Всичко, което казахме е в този контекст – да помагаме на повече младежи и пълнолетни младежи да имат прекрасни преживявания, като това важи и за моето ръководство.

Брат Уеб: Да отбележим, че някои от тези промени ще се случат доста бързо – в близките месеци – а за други ще е нужно повече време.

Благодаря. Преди да приключим с тази част от излъчването, бих искал да кажа още нещо за промяната по принцип. Можем да създаваме всякакви програми и източници, но те ще имат значение и ще постигнат успех, само ако сме единни и постигнем хармония с волята на Небесния Отец. Ще са нужни най-добрите ни усилия. Ще е нужно да позволяваме на Бог да надделява в живота ни. Ще е нужно желание да приемаме и с радост да откликваме на промяната. За да имаме силата да променяме живота на хората, трябва да преподаваме и свидетелстваме с променени сърца.

Нека обединим сърцата си и напълно да се включим в делото на Христос. И нека по-пълно разчитаме на Него. Като правим това, ще можем да се приспособяваме към всяка промяна. Светият Дух ще ни помага да виждаме и променяме нещата, които трябва да променим в личния си живот и преподаването си. И от личен опит ще разберем, че Бог е Бог на чудеса. В името на Исус Христос, амин.