Преподаване на истини на езика на любовта
Излъчване на годишното обучение към Семинар и Институт, 2021 г.
Вторник, 19 януари 2021 г.
Сестри и братя, това е една прекрасна възможност да слушаме и да се учим! Не знам колко от вас са се присъединили към това събрание, но бих желала да изразя дълбоката си благодарност към всички почти 56 000 призовани учители в Семинара и Института и към вас – повече от 2 200 учители, назначени от ОСЦ да преподавате на тази изключително значима група – подрастващото поколение! Благодарение на отдадената ви служба и героични усилия, много от нашите безценни младежи и пълнолетни младежи избират да бъдат верни и да останат на заветната пътека. Духовните напътствия и преживявания, които вие осигурявате, са изключително важни за изграждането на техните свидетелства. Отдавам и специално признание и овации на вас „невъзпети“ герои – брачните партньори на тези учители. Без вашата солидна подкрепа в емоционално и духовно отношение, както и в домакинството, това дело не би имало успех. Така че, от цялото ми сърце и душа благодаря на всеки един от вас!
В началото на съвсем нова година, която всички се надяваме да донесе полъх на оптимизъм или може би поне облекчение от изминалата, е хубаво отново да се вгледаме в това, което правим. Разбира се, всички искаме да сме професионалисти в работата си, но най-вече копнеем да внасяме положителна промяна в живота на учениците си.
Когато работите с подрастващото поколение, вие искате да помагате на учениците си да получават разбиране за божествения си произход, своята цел в земния живот и това какви могат да станат. Най-съкровеното ви желание е да им помагате да достигнат божествения си потенциал. Официално обявената цел на Семинара и Института включва както подпомагането на учениците в това да учат относно ученията и Единението на Исус Христос и да се уповават на тях, така и подготвянето им за свещеническите обреди на храма и за вечен живот. В стремежа си да осъществите тези цели, вие ги въоръжавате против „огнените стрели на противника“1 и също така им давате сили да бъдат верни светии от последните дни, които очакват с нетърпение идването на Спасителя. Помагате им да се подготвят за бъдещите си роли в семейството, Църквата и общността като праведни ръководители и примери за добри дела.
Докато обмислях кои теми биха били полезни, се сетих за огромната благословия да имаме програма в Семинара, която е обвързана със Следвайте Ме, елате с Мен, и за силата, която тя може да дава на младежите и техните семейства. Замислих се за пълнолетните младежи, които живеят далеч от дома си, и как съсредоточеният върху дома подход към изучаването на Евангелието в Института може да се приложи за тях. Размишлявах и върху начини, по които можем да направим обучението целесъобразно за младежите и пълнолетните младежи. След направената преценка стигнах до извода, че посредством търсене на лично откровение и съветване с други учители, можете да намирате отговори за осъществяването на тези цели.
Вместо това бих искала да се съсредоточа върху няколко принципа. Принципите, които искам да коментирам, са в категорията „Какво ми се иска да знаех, когато бях учителка в Семинара“. Това да служа като учителка в ранния сутрешен семинар за шест години беше невероятна възможност и благословия. Районът, в който преподавах, включваше голяма група ученици, които посещаваха 10 различни гимназии. Те бяха разпръснати по местоживеене, но обединени от приятелство. Ще ми се да можех да кажа, че бях невероятна учителка, но мога само да отбележа, че научих някои неща през тези години и сега бих искала да споделя две от тях с вас.
Първият принцип, който научих, е да давам на учениците духовна храна. Младежите и пълнолетните младежи от тези последни дни се нуждаят от духовната храна на Евангелието, за да отговаря на трудните въпроси, които възникват, и да им помага да устояват на натиска, който би могъл да ги отклони от заветната пътека. Те могат да се справят с нея. Те се нуждаят от тази духовна храна. Трябва да отделяме време да се молим и да се подготвяме – не само по отношение на материалите за урока, но и да отделяме време да опознаваме учениците, за да можем да разбираме от какво се нуждаят и да знаем какво от подготвения от нас материал да използваме. Можем да откликнем на призива: „Огладнях и Ме нахранихте“2. Нека посоча няколко примера.
Когато посещавах Семинара като тийнейджърка на източния бряг на Съединените щати, членовете на района бяха разпръснати на голяма географска територия. Освен сестрите ми, имаше само още двама други ученици в моята голяма гимназия, които бяха членове на Църквата. Отрицателните влияния в обществото бяха значителни. Бяха времена на бурни събития, внасящи разединение, включително размирици, изостряни от конфликти с лица на ръководни позиции, чести бунтове на расова основа, войни на другия край на света и антивоенни протести в родината. Културата на „свободната любов“, широката употреба на марихуана и психоактивни вещества създаваха среда, в която се възхваляваха индивидуализмът и презрителното изоставяне на всякакви морални норми. Политическите убийства и дълбоките различия в мненията по отношение начина на управление разделяха хората на ожесточено борещи се помежду си групи. Това размирно десетилетие най-накрая завърши щастливо, когато първият човек стъпи на Луната3. Това не описва ли социалната среда, с която се сблъскват днес нашите младежи и пълнолетни младежи?
За мен гимназията даде начало на период на открития и вземане на решения в един надхвърлящ пределите на дома и семейството ми свят. Бях изложена на множество светски философии и започнах да поставям под въпрос истинността на всичко, на което ме бяха учили моите верни родители и учители в Църквата през детството ми. Първата ми учителка в Семинара беше сестра Томандър – сериозна жена с побеляла коса, с много голям опит в Църквата и дълбоко свидетелство за Евангелието. Тя ни възложи за задача да прочетем цялата Книга на Мормон през онази година и да идваме всеки ден подготвени да обсъждаме това, което сме прочели.
Съдържателното и вдъхновено преподаване на ученията от сестра Томандър имаше изключително въздействие върху моето свидетелство. Знаех без съмнение, че тя знае, че Църквата е истинна, защото идваше добре подготвена да разяснява по ясен начин стиховете, които четяхме, и свидетелстваше за тези истини. Беше очевидно, че отделяше време за подготовка, за да споделя това, което според нея щеше да бъде най-въздействащо. Не си спомням никакви игри, партита или почерпки, но си спомням, че всеки ден бях духовно пробудена, вдъхновена и нахранена. Не всеки урок беше невъобразимо вълнуващ, но всеки ден получавахме подкрепа и увереност, докато тя отговаряше търпеливо и насърчаващо на искрените ни въпроси. Нейната ясна покана и високите ѝ очаквания оказаха неизмеримо влияние върху живота ми. Сестра Томандър е един от хората, които искам да видя и на които да благодаря, когато премина от другата страна на завесата!
Ще сравня тази година с една друга, когато бях в по-горен клас. Учителят в Семинара беше забавен и дружелюбен, но незнайно защо не се чувствах заинтригувана. Седмиците се изнизваха, докато той преподаваше материала с много непринуден подход. Видимо беше, че учениците не го вземаха насериозно: по-големите момичета седяха на последния ред и си лакираха ноктите, момчетата си правеха номера, а ние, останалите, си подавахме бележки един на друг за забавление. Макар да бяхме убедени, че той имаше свидетелство за Евангелието, защото беше завърнал се мисионер, спряхме да му задаваме въпроси върху ученията, защото отговорите му често пъти бяха повърхностни или неясни и ние не бяхме сигурни, че той може или че иска да им отговаря. Семинарът имаше важна социална функция, но не беше духовно преживяване.
Чували сте въпроса на Павел в 1 Коринтяни: „ Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?“4. Като учители, които преподават Евангелието на подрастващото поколение, ние трябва да „издаваме сигурен зов“. В старозаветни времена тръбата се е наричала шофар – рог от овен, издаващ изчистен звук, който не може да бъде сбъркан. Използвал се е, за да призовава Господния народ да се събира на поклонение, да предупреждава за задаваща се опасност и да дава инструкции по време на война. При битките в древността, шумът и врявата от войната създавали хаос. Ако ръководителят не можел да дава ясни нареждания на войските, армията претърпявала сигурна загуба. Така била създадена „сигурната тръба“. Всеки войник бил обучен да разпознава звука ѝ, така че дори в моменти на объркване да знае дали да настъпва или да отстъпва, да напада по левия фланг или по десния5.
Сестра Томандър беше тази тръба за мен. Ние трябва да бъдем тази тръба, този доверен глас на увереност във вечната истина в контекста на преходни, бързо променящи се светски ценности. Ние трябва да споделяме с нашите ученици истината и да им помагаме да разбират както причините, така и принципите. Можем да го правим „с благост и кротост“6, но сме длъжни да го правим. Както казва един учител в Семинара: „Не бива да надуваме тръбата в ухото на някого, но също и не трябва прекалено тихо да предаваме нейното послание; вместо това призивът трябва да е сладък, уверен и със сигурен звук“7. Като учител на мои собствени класове в Семинара разбрах, че младежите определено харесват забавни дейности за изучаване и се нуждаят от социално общуване с приятелите си, но също така копнеят за „истински“ отговори на евангелски въпроси и практически идеи за начини, по които да прилагат евангелските принципи в живота си.
Вторият принцип, който смятам за особено важен е да изграждаме връзка с искрена загриженост. Как изграждаме връзка с нашите ученици по уместни и съдържателни начини? Езикът със сигурност дава отражение. Например, ако се опитам да говоря на езика кекчи на ученици, които разбират само тагалог, няма да успея да предам посланието. За радост съществуват два международни езика, които всички младежи и пълнолетни младежи разбират: езикът на Духа и езикът на любовта.
Първият език, този на Духа, е познат на всички, които търсят истината. Както учи старейшина Джозеф Б. Уъртлин: „В Църквата няма езикови бариери. Има могъща сила, която превъзхожда предадените единствено чрез думи послания и това е силата на предадените от Духа послания в нашите сърца(,)… независимо от езика и диалекта. Той е универсален посланик за всяко сърце, готово да го приеме“8.
Духът говори чрез сърцето. Както Павел напомня на светиите в Рим: „Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда“9. Като търсим, слушаме и следваме напътствията на Светия Дух, ще получаваме вдъхновение за начини, по които да говорим на учениците си чрез Духа, така че да разбират. Това да се подготвяме добре, използвайки материалите за преподаване, създадени от вдъхновени автори, ни помага да се придържаме към основното учение, за което знаем, че има най-голяма сила да променя сърцето и живота. Най-важното е да търсим лично откровение за това какво да споделяме и как да предаваме нещата, които сме подготвили. Езикът на Духа ще предава много повече, отколкото вие можете да казвате.
Другият език, който може да ви помага да изграждате връзка с учениците, е езикът на любовта. Любовта, понеже също има божествен произход, също говори чрез сърцето. Апостол Йоан, пряк свидетел на Спасителя, споделя тази проста истина: „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“10. Същото важи за междучовешките взаимоотношения. Чували сте поговорката, че хората не ги е грижа колко много знаете, докато не узнаят колко много ви е грижа за тях11. Като учители, дългосрочното ни влияние ще бъде директно зависимо от Христовата любов, която изпитваме към нашите ученици.
Сигурно сте запознати с понятието „езици на любовта“12. Това са начини за изразяване на любов, които ще бъдат разбрани и приети от другите в зависимост от тяхната индивидуалност и влиянието на досегашния им опит. Едни хора може да откликват с повече готовност на даден вид език на любовта в сравнение с други, но всички ученици ще разпознават неподправената ви загриженост, поне по един от трите начина, които ще споделя днес.
Първият вид език на любовта са утвърждаващите думи. Това са изрази, които насърчават и извисяват, като например „Ще се справиш“, „Наистина имаш напредък“ или „Гордея се с теб, че се трудиш усърдно“. Тези думи изпращат послание на учениците, че са ценени и способни. Ласкавото одобрение на Спасителя към Джордж Милър, записано в Учение и завети, е чудесен пример за този вид език на любовта. Описвайки го като човек, който „няма коварство“, Исус Христос продължава, казвайки: „На него може да се вярва заради почтеността на сърцето му; и поради любовта, която има към Моето свидетелство, Аз, Господ, го обичам“13. Повечето от нас не си спомнят името на този човек, който е сред първите обърнати във вярата, но мога само да си представям как тези утвърждаващи думи трябва да са укрепили свидетелството на Джордж за възстановеното Евангелие, както и любовта му към Спасителя.
Една от най-въздействащите думи е „благодаря“, както и други изрази на признателност. Като наблюдател и любящ учител на младежи или пълнолетни младежи, можете да забелязвате малките неща, които учениците правят за вас или за другите в класа, или да обръщате внимание на добрите дела, които чувате, че извършват в училище или общността и да изразявате вашата признателност. Изпращането на бележка на родителите на учениците относно нещо положително, което сте забелязали в техните тийнейджъри, също подсилва чувството за удовлетворение и лично достойнство на учениците. Всички тези видове утвърждаващи коментари изграждат и укрепват взаимоотношения, усилвайки усещането за искрена загриженост между учител и ученик, която от своя страна увеличава влиянието на Духа в живота им.
Друг език на любовта са жестовете на служба. Това да сте подготвени всекидневно с духовно извисяващи и просветляващи материали е огромен жест на служба и любов! Отдаваните от вас време и усилия може би няма винаги да бъдат оценявани от младежите ежедневно, но с течение на времето, тяхната духовна чувствителност ще се увеличава и те ще „(ви) облажават“14, така както е при мен и моята сестра Томандър.
Нека споделя как две учителки изразяват своята любов чрез жестове на служба. Една учителка в Зимбабве била призована точно преди да започне световната пандемия. Учениците с вълнение се срещали всеки ден преди училище и тъкмо били свикнали с графика, когато им било забранено да се срещат лице в лице. Учителката била изправена пред дилема: повечето ученици нямали достъп до Интернет в дома си, така че онлайн обучение не било възможно. За да се увери, че учениците ѝ получават ежедневно духовна храна, тя започнала да създава уроци със стихове от Писанията, въпроси за размисъл, мемета и клипове, които им изпращала всеки ден по WhatsApp – социална платформа, която била леснодостъпна за тях. Нейните ученици биват „хранени с доброто слово Божие“15 дори във време на социално дистанциране16. Те разпознават и оценяват тези жестове на служба като израз на нейната любов. Те отвръщат със свои собствени духовни впечатления и с нетърпение очакват дневната си доза духовно напътствие и вдъхновение, идващо от Писанията.
Една учителка в Норвегия има точно обратното предизвикателство. Нейните уроци са само онлайн, защото учениците ѝ са разпръснати из цялата страна. Но все пак, независимо къде пътува по света и колко е часът там, където се намира, тя е подготвена да преподава на тези ученици рано сутрин с любов и искрена заинтересованост. Въпреки географските разстояния помежду им и въпреки това, че ги вижда рядко лице в лице, тя знае по нещо за личността и интересите на всеки един. Независимо дали вижда лицата им на екрана си или не, тя ги приветства и ги кани да вземат участие. Осигурява приветлива и сигурна среда, където учениците могат да задават въпроси без да се страхуват, че ще се почувстват неадекватно. Тя им предлага богата трапеза с духовна храна, допълнена от чести възможности да чуват нейното свидетелство за принципите на Евангелието, като също така ги подканва да споделят собствените си духовни открития17. Подобно на вас, тези учителки говорят на езика на любовта посредством своите жестове на отдадена служба.
Последният език на любовта, за който ще говоря, е осигуряването на качествено време. Това да направите времето в учебните часове възможно най-ценно, съсредоточавайки се върху духовните преживявания, е дар, който се отплаща щедро. Вместо да прекарвате времето си в игри с чисто социален характер или да изразходвате значителна част от него за изработване на сложни материали за раздаване, които може би ще останат на пода, когато всички си тръгнат, ако насочвате вниманието си към това да учите учениците как да разпознават Духа и да прилагат Евангелието в своя живот, това ще даде най-добрите резултати. Когато давате съдържателни и смислени отговори на въпросите им, вие изразявате любов по безпогрешен начин. Това да оценявате приноса на учениците, като с уважение изслушвате техните коментари и въпроси и откликвате с одобрителни думи, им помага да знаят, че сте загрижени за техните притеснения и нужди, а не сте концентрирани върху това просто да предадете материала, който трябва да минете за деня. Това да сте склонни да се отклоните от темата, за да отговорите на страничен въпрос, или да повторите простичък отговор по различен начин, докато принципът бъде разбран, показва вашия искрен стремеж към техния духовен и личен напредък – с други думи, показва вашата Христова любов.
От друга страна, като учителка в Семинара една от най-големите благословии за мен беше възможността да изучавам и обогатявам познанието си за Евангелието от отличните материали, предоставени ни от Образователната система на Църквата. Все пак целта на това изучаване беше да съм напълно подготвена да давам на учениците това, от което се нуждаят, а не да мога възторжено да разказвам за личните открития, които съм направила. Били сте и ще продължавате да бъдете благославяни от възможността да изучавате и преподавате Евангелието в Семинара и института, но вашите ученици ще бъдат още по-благославяни, когато се съсредоточавате върху тяхното обучение, вместо върху своето собствено.
От една учителка в ранния сутрешен Семинар към всички вас: аз разбирам колко е трудно да жонглираш с нуждите на семейството, работата и обществените задължения. Наясно съм с трудността да намирате достатъчно време за подготовка и достатъчно време за сън, когато имате толкова много ангажименти. Свидетелствам, че Господ ще ви помага, когато питате, търсите и хлопате. Като се молите, изучавате и действате според подтиците, които получавате, ще можете да давате на безценните си ученици храната на Евангелието – духовното препитание, от което се нуждаят, за да станат ръководителите, бащите и майките, които искат и трябва да бъдат в тези последни дни. Ще сте способни да преподавате истини чрез езика на Духа и езика на любовта. Ще можете да изграждате връзка с искрена загриженост, показвайки любовта на Небесния Отец и Исус Христос към учениците чрез вашите насърчителни думи, жестове на служба и качественото време, което отделяте, за да изслушвате и отговаряте на техните проницателни въпроси.
Продължавайте да преподавате истини и да давате любов така, че да изграждате свидетелства за Евангелието на Исус Христос в подрастващото поколение. Моята искрена молитва и покана е да се стремите да ги подготвяте да изпълнят божествения си потенциал, докато събират Израил в тези последни дни.