Пиано за Профет
Историята се случва в метрополитен район Акра, Гана.
Едно момче на име Профет имало две важни цели.
„Музиката е език, който всеки може да разбере“ (Сборник детски песни, iii).
Профет обичал музиката. По-специално обичал песните от Неделното училище за деца и църковните химни. Той си тананикал мелодиите през целия ден. Представял си се как седи на пиано и свири любимите си песни. Той също така си представял как учи другите хора да свирят.
Имало само един проблем. Той нямал пиано.
Един ден епископът на Профет провеждал интервю с него.
„Постави ли си някакви цели за програмата Деца и младежи?“ – попитал епископът.
„Да – казал Профет. – Искам да се науча да свиря на пиано“.
„Това е добра цел“ – казал епископът.
„И когато постигна тази цел – казал Профет, – след това имам още една цел. Искам да науча други 20 души да свирят“.
„Ти имаш две добри цели“ – казал епископът.
„Но имам един проблем – казал Профет. – Нямам пиано“.
„Нека да видим какво можем да направим“.
На следващата неделя на църква, епископът казал на Профет, че е намерил мисионерска двойка, която може да го учи. Те щели да донесат синтезатор за него и другите, на който да се упражняват. Те искали да научат много хора да свирят на пиано.
Епископът говорил с хора. Профет говорил с хора. Семейството на Профет говорили с хора. Скоро целият район говорил за уроците по пиано. Така било и с другите извън района.
„Много от приятелите ми, които не са членове, също искат да се научат“ – казал Профет на епископа.
„Добре дошли са, разбира се – казал епископът. – Мисионерите ще ти дадат книга и ще ти помагат да учиш уроците. А след като се научиш, можеш да им помагаш да учат всички останали“.
„Това е втората ми цел!“ – казал Профет.
Скоро Профет вече се упражнявал с мисионерите. Той обичал да учи какво означава всяка една нота и да ги слуша как заедно създават мелодия. Двама от приятелите му в църквата, Келвин и Алекзандър, също се учили да свирят. След месец и трите момчета започнали да преподават.
Всеки ден момчетата преподавали уроци по пиано в сградата на Църквата. В началото идвали около 10 ученици, после 20, после 50!
„Това е забавно! – казал един ден Келвин, когато курсът свършил.
– Мисля, че Небесният Отец е щастлив, защото помагаме на другите да се учат“.
Профет кимнал. Неговата цел вече помагала на толкова много хора.
Но имало и нещо друго, което правело Профет щастлив. Докато другите ученици упражнявали песните от Неделното училище за деца, те научавали за Небесния Отец. Някои от тях попитали Профет дали биха могли да научат повече за Църквата.
И всъщност някои от хората, които научили за Църквата първо благодарение на уроците по пиано, накрая се кръстили.
„Сега на събранията – казва Профет, – всички се събираме заедно и пеем песните, които обичаме“.