Пионери във всяка земя
Вики Тадич
Ранен член в Босна и Херцеговина
„Това Светият Дух ли беше?“ – попита Вики.
„Хайде! – извика по-малкият брат на Вики. – Нека да играем с децата на семейство Роу!“
Семейство Роу бяха техните нови съседи. Преместили се в Босна и Херцеговина от Съединените щати. Те имаха деца, които са на същата възраст като Вики и нейните братя и сестри. Но те не говореха босненски. Вики беше единствената в семейството, която говореше английски. Тя превеждаше, така че да могат да играят заедно.
Вики седна с госпожа Роу на верандата, докато другите деца играеха.
„Вашето семейство изглежда различно от другите – каза Вики. – В добър смисъл“.
Госпожа Роу се усмихна. „Искаш ли да дойдеш с нас на църква? Това може да ти помогне да разбереш защо сме различни. Църквата ни няма сграда тук в Босна, така че провеждаме църковно събрание със семейството си вкъщи“.
Вики беше любопитна, когато пристигна в неделя в дома на семейство Роу. Те първо изпяха песен. Едно от децата каза молитва. След това господин Роу се моли и раздаде хляб и вода на всеки. Те казаха, че това се нарича причастие. След това дъщеря им Джеси изнесе реч.
„Небесният Отец ни обича. Той ни говори чрез Светия Дух – каза Джеси. – Понякога Светият Дух ни дава чувство на мир. Или понякога Той ни дава мисъл“.
На следващия ден, Вики вървеше към магазина, за да купи хляб. На път за вкъщи, тъкмо когато щеше да мине покрай едни кофи за боклук, един глас в ума ѝ я спря. Отдръпни се – каза той.
Вики се спря. Изведнъж зад ъгъла се завъртя една кола . КАТАСТРОФА! Тя се блъсна в кофите за боклук.
Вики пое дълбоко въздух. Тя беше толкова благодарна, че се вслуша в гласа!
По-късно Вики разказа за случилото се на госпожа Роу. „Това Светият Дух ли беше?“
„Така изглежда. Понякога Светият Дух ни предупреждава за опасности“.
„Бог ме защити – каза Вики. – Винаги ще се вслушвам в Светия Дух“.
Вики продължи да ходи всяка неделя на църковно събрание в дома на семейство Роу. А след това сподели Книгата на Мормон с майка си. Скоро цялото ѝ семейство учеше относно Евангелието от семейство Роу. Вики превеждаше за всички.
Един ден господин Роу отправи въпрос към семейството на Вики. Вики го повтори на босненски. „Ще последвате ли примера на Исус Христос, като се кръстите?“
Вики почака. Тя искаше да бъде кръстена. Но беше притеснена какво ще каже семейството ѝ.
Накрая бащата на Вики проговори. „Да“.
„Да“ – каза нейното семейство.
Сърцето на Вики щеше да изскочи от радост. „Да – каза тя на господин Роу. – Да, ще го направим“.
След една седмица, Вики и семейството ѝ караха пет часа до най-близката сграда на Църквата. Вики се почувства щастлива, когато влезе във водата да бъде кръстена. Тя се почувства дори още по-щастлива, когато беше потвърдена за член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Сега тя винаги ще има със себе си Светия Дух.
В Босна и Херцеговина има 73 членове на Църквата.
Най-близкият храм до Босна и Херцеговина е храмът Рим Италия.
Босна и Херцеговина се намира в Югоизточна Европа.
Вики обича заниманията на открито. Едно от най-любимите ѝ неща е катеренето.
Вики била кръстена на 16-годишна възраст.
Когато Вики пораснала, тя се омъжила в храма. Сега тя има две деца.
Илюстрации от Жен Лиу