Подготовка за Великден
„И се поклонят на Отца в Неговото име, с непорочни сърца и чисти ръце“ (2 Нефи 25:16).
„Събуди се, Лидия – каза мама. – Четвъртък е, ден за почистване!“ В Русия, където живее Лидия, четвъртъкът преди Великден е специален ден за подготовка за празника.
Лидия се претърколи и погледна през прозореца си. Навън все още беше тъмно.
„Мамо, много съм уморена – каза Лидия. – Не може ли да поспя още малко и после да чистим?“
Мама се усмихна и седна на леглото. „За да се събудим толкова рано днес, има причина. Знаеш ли каква е тя?“
Лидия се замисли сериозно, но не знаеше.
„Старателното чистене на домовете ни през този ден ни напомня как Исус е измил краката на Своите ученици. Той е обичал и е служил на другите, а ние искаме да служим в нашия дом точно като Него. Днес е ден, в който да си спомним за Исус!“ – каза мама.
Лидия искаше да служи като Исус, така че бързо стана от леглото. През останалата част от деня тя работеше усърдно. Почисти пода, изпра дрехите и помогна с приготвянето на храната. Тя се почувства горда в края на деня. Всичко беше искрящо чисто.
На следващия ден беше Разпети петък. Лидия, мама и татко боядисаха великденските яйца. Те пробиха малки дупчици в черупките на яйцата и ги изпразниха от съдържанието. Направиха рисунки на яйцата и ги покриха с восък. След това потопиха яйцата в ярко червено, лилаво и зелено багрило. На Лидия ѝ хареса колко хубаво изглеждат всички усукани шарки.
Когато яйцата изсъхнаха, Лидия нави малки снимки на семейството си и сложи по една във всяко яйце. Този петък бе ден, в който семейството да бъде заедно и да си спомни за жертвата на Исус. Това беше денят от седмицата, в който Исус е умрял. Яйцата напомниха на Лидия за гробницата, където е бил положен Исус. Семейството на Лидия дадоха най-доброто от себе си, за да си спомнят за Него.
На Велика събота мама приготви кулич (козунак по руска рецепта). Приготвянето на кулич е важна великденска традиция в Русия. Винаги, когато се пече кулич, хората се опитват да се държат благоговейно. Лидия размишляваше за семейството си, за Възкресението на Исус и за нещата, за които беше благодарна. Беше по-лесно да се мисли за духовни неща, когато домът ѝ бе толкова чист и изпълнен с мир.
Ето, че дойде неделята на Великден! Лидия беше много развълнувана! Братовчедите ѝ дойдоха на гости. Всички ядоха от вкусната храна, приготвена с нейна помощ. Имаше кексове, кулич, наденички и сирена. Докато се хранеха, те споделяха своите свидетелства и разговаряха за нещата, за които бяха благодарни.
След вечеря играха специална игра. Всеки човек държи едно украсено яйце и го удря с друго яйце. Човекът, на когото първи му се напука яйцето губи играта. Ръцете на Лидия трепереха, докато бореше яйцето си с това на братовчед си. „Хайде яйце, дръж се!“ – провикна се тя. Ярко лилавото ѝ яйце се напука на парчета. Вътре в счупеното яйце имаше снимка на семейството ѝ.
Когато погледна снимката, Лидия се усмихна. Нямаше нищо против, че загуби играта. Чувство на топлина и щастие изпълни сърцето ѝ. Тя работи усърдно, за да се подготви за този Великден, помагайки и обичайки семейството си. Благодарение на Възкресението на Христос, те всички ще живеят отново заедно!
Илюстрации от София Кардосо