Едно топло чувство
Авторката живее в Гватемала, Гватемала.
„Аз ще те прегърна в обятията на любовта Си“ (Учение и завети 6:20).
Беше красиво, ясно утро в Сан Хосе Пинула, един малък град близо до Гватемала Сити. „Нямам търпение!“ – каза Джошуа на своята малка сестричка. Днес беше денят на неговото кръщение!
След като семейството пристигна в църквата, Джошуа и папа̀ се облякоха в бели дрехи. В началото Джошуа беше малко притеснен. Но папа̀ държеше ръката му, докато влизаха в басейна и той не се чувстваше толкова неспокоен. Когато Джошуа излезе от водата, на лицето му грееше голяма усмивка.
Джошуа и папа̀ се преоблякоха в сухи дрехи. Тогава папа̀, чичото и дядото на Джошуа положиха ръце на главата му. Те го потвърдиха за член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Джошуа чу папа̀ да казва: „Приеми Светия Дух“.
„Толкова съм щастлив!“ – каза той, докато прегръщаше силно папа̀.
„Помни обещанията, които даде днес – каза папа̀. – Ако ги помниш, Светият Дух може винаги да бъде с теб. Ти никога няма да бъдеш сам“.
Една сутрин, няколко месеца по-късно, Джошуа се събуди, плачейки. Стомахът много го болеше. „Мама̀! – викаше Джошуа от леглото си. – Наистина ме боли корема!“
Болката в стомаха му продължаваше да се усилва все повече и повече. Той дори не можеше да върви. Папа̀ даде на Джошуа свещеническа благословия, след което той и мама̀ го заведоха на лекар.
Лекарят каза, че веднага трябва да се направи операция на Джошуа. Звучеше плашещо.
„Ще те заведем в една специална стая за операцията – каза лекарят. – Няма да усещаш нищо, защото ще си заспал. А твоите родители ще те чакат отвън“.
Джошуа се почувства още по-уплашен. Защо родителите му не можеха да останат с него в стаята? Той не можеше да спре да плаче.
Мама̀ му говореше нежно. „Какво можем да направим, за да ти помогнем да се чувстваш по-добре?“ – каза тя.
„Знам какво можем да направим – каза той. – Моля ви да изпеете с мен „Чедо на Бога съм“. След това нека да кажем още една молитва“.
Докато пееха тихо, Джошуа си спомни как пяха тази песен на кръщението му. А докато се молеха, той мислеше за това, което папа̀ каза в деня на кръщението му: „Светият Дух може винаги да бъде с теб. Ти никога няма да бъдеш сам“.
Джошуа все още изпитваше страх, докато сестрите го водеха към операционната. Той не можеше да види лицата на лекаря и сестрите, защото те носеха маски. Но когато погледна в очите им, той знаеше, че те бяха негови приятели и ще се погрижат добре за него.
След операцията лекарите казаха, че Джошуа ще има нужда от почивка. Той все още беше уморен и го наболяваше, но болката в стомаха беше по-слаба. Вече не му се плачеше. Той знаеше, че ще се оправи.
„Усетих нещо в сърцето си – каза Джошуа на мама̀ и папа̀. – Беше едно топло чувство“.
„Това е един от начините, по които чувстваме Светия Дух“ – каза мама̀.
Джошуа кимна. Радваше се, че има дара на Светия Дух. Благодарение на Светият Дух, той никога нямаше да бъде сам.
Илюстрации от Глен Хармън