Припомняне с баба
Защо Мари не беше по-търпелива с баба си?
Мари се намръщи. Баба разказваше същата история. Отново.
Баба дойде да живее при семейството на Мари преди няколко месеца. Мари я обичаше, но да бъде край баба си понякога бе отегчително. Баба ѝ всеки път разказваше едни и същи истории отново и отново. Понякога започваше от началото на историята, която дори още не е завършила.
Мари въздъхна. „Бабо – каза тя, – ти вече ми разказа това“.
Баба ѝ наведе глава. „Така ли?“
„Да – отговори Мари. – Разказа ми го само преди няколко минути“.
„Не си спомням – отвърна баба ѝ. Тя изглеждаше тъжна и объркана. След това стана и се прибра в стаята си.
Мари съжали, че е разстроила баба си. Откакто дядото на Мари почина, баба ѝ все повече забравяше. Веднъж тя дори остави печката включена и това предизвика пожар в нейната кухня. Тогава мама и татко доведоха баба ѝ да живее заедно с тях.
Мари срещна татко си в кухнята. „Обичам баба, но се уморявам да слушам едни и същи истории. Защо тя забравя, че вече ми е разказала някоя история поне милион пъти?“
Татко ѝ се усмихна. „Обзалагам се, че не е петдесет милиона пъти. Но знам, че ти е трудно. Баба ти има болест, засягаща мозъка, която я кара да забравя. Когато разказва своите истории, това ѝ помага да не забрави коя е“.
Мари наведе глава. Защо Мари не беше по-търпелива с баба си? Баба ѝ винаги проявяваше любов към нея. Наричаше я „моята Мари“. Мари се замисли за времето, когато помагаше на баба да сади цветя и да плеви градината.
Тя почука на вратата на стаята на баба си.
„Влез – каза баба ѝ.
Мари отвори вратата. Баба седеше на стол с Писанията, отворени в скута ѝ.
„Бабо, може ли да ми разкажеш как ти и дядо се присъединихте към Църквата?“ – попита Мари.
Баба ѝ погледна нагоре. „Искаш да научиш за дядо ти и мен ли? – попита тя обнадеждено.
Мари седна до баба си. „Да, искам. Искам да ми разкажеш цялата история“. Мари хвана баба си за ръката. „Бабо, ти си много специална за мен. И винаги ще бъде така“.
Баба ѝ се усмихна, облегна се на стола си и започна да разказва.
Мари беше слушала тази история много пъти, но този път не чувстваше раздразнение и отегчение. Вместо това, почувства любов и удивление. Тя знаеше, че нейните баба и дядо са направили големи жертви, когато са се присъединили към Църквата в Германия. Бабата и дядото на Мари се преместили далеч от дома си, за да могат да живеят в близост до други членове на Църквата.
Баба завърши историята и се усмихна. „Ти си добро момиче, моя Мари“.
Мари прегърна баба си. „Благодаря ти, бабо. Обичам те“.
Илюстрации от Мелиса Менуил