„Кажи молитва, Еламан„
Беше първият учебен ден на Еламан. Носеше любимата си блузка и имаше нов молив. Новата учителка на Еламан, му позволи да седне на една маса със своите приятели Силвестър, Хорхе и Мигел. Денят беше хубав.
„Приберете нещата си – каза сеньора Мартинез. – Време е за обяд“.
В семейството на Еламан винаги се казваше молитва преди хранене. Еламан вдигна ръка. „Сеньора Мартинез, ще се помолим ли преди да започнем да се храним?“
Сеньора Мартинез се усмихна на Еламан. „Може да кажеш молитва за храната си, ако искаш“.
Еламан и неговите приятели извадиха храната си за обяд.
„Какво е молитва?“ – попита Силвестър.
„Това е да говориш с Небесния Отец – отговори Еламан. – Така Му благодарим за храната, която имаме“.
„Може ли да кажеш молитва за всички нас?“ – попита Мигел.
Еламан скръсти ръце. Тримата му приятели също скръстиха ръцете си. Еламан затвори очи и наведе глава. Приятелите му направиха същото.
Тогава Еламан каза молитва, точно както го прави семейството му. Той благодари на Небесния Отец за хубавия ден и за храната, която имаха за обяд. Той помоли Бог да благослови храната им. Завърши молитвата в името на Исус Христос и каза „Амин“.
Силвестър, Хорхе и Мигел отвориха очи.
„Вие също може да кажете „амин“ – каза Еламан.
Приятелите му се усмихнаха и казаха: „Амин“.
На следващия ден преди да обядват, Силвестър каза: „Кажи молитва, Еламан“.
„Да, кажи молитва, Еламан“ – каза Мигел. Хорхе кимна.
Така че, Еламан се помоли отново. Този път той много благодари, че неговата майка му е приготвила любимия му сандвич с шунка и кашкавал. Еламан помоли Небесния Отец да помогне на него и приятелите му да се учат в час през деня.
Всеки ден преди да обядват, приятелите на Еламан казваха: „Кажи молитва, Еламан“. И всеки ден Еламан казваше молитва. Той се молеше всеки ден заедно с приятелите си в продължение на седмица.
Следващият понеделник преди да обядват Мигел каза: „Днес аз ще се моля“.
Еламан се изненада. Той скръсти ръце, затвори очите си, наведе глава и слушаше, докато Мигел се моли.
Мигел започна с думите „Скъпи Небесни Отче“. Той благодари на Бог за храната, която имаха и Го помоли да я благослови. Мигел завърши молитвата в името на Исус Христос и каза „амин“.
„Амин!“ – казаха Еламан и Хорхе.
„Амин! – каза и Силвестър. – Не знаех, че можеш да се молиш“.
„Научих се, като слушах Еламан – отговори Мигел. – Попитах родителите си дали мога да казвам молитва преди да се храним вкъщи. Те се съгласиха и вече и аз се моля, подобно на Еламан“.
„Страхотно – каза Силвестър. – Мисля също да попитам родителите си дали мога да казвам молитва преди да се храним“.
„Аз също“ – каза Хорхе.
Еламан се усмихна. Той се зарадва, че успя да помогне на приятелите си да се научат да говорят с Небесния Отец. Еламан знаеше, че Небесният Отец го обича и обича и неговите приятели.
Илюстрации от Джош Талбът