Толкова много шум!
Навсякъде беше много шумно. Къде Люк би могъл да намери мир?
Люк простена. Навсякъде беше много шумно. По-големите братя на Люк, Тад и Джон, отново се караха. Дори от края на коридора той чуваше виковете им през вратата на тяхната стая. А сестра му Лизи отново беше усилила музиката. Дум. Дум. Дум. Люк винаги чуваше постоянния ритъм на ниските честоти.
Той се опита да помоли братята си да престанат. „Махай се“ – му каза Тад. След това Люк помоли Лизи да намали музиката. Вместо това, тя я усили още повече.
Люк искаше да излезе навън, където би могъл да мисли. Обаче валеше.
Все пак, имаше едно тихо място, където Люк можеше да отиде. Вчера неговите родители му дадоха собствена стая – такава, която не трябваше да дели с Тад и Джон. Тя се намираше в мазето. В нея имаше място само за едно легло и една маса. Но в тази стая Люк можеше да се затвори и да избяга от шума.
Люк слезе долу в новата си стая. Той погледна в кашоните, които беше донесъл по-рано. Видя картина на Исус, която се подаваше от един кашон. Люк беше получил тази картина в деня, когато беше кръстен. Винаги, когато гледаше картината, усещаше мир.
Люк извади картината от кашона. Постави я на масата. След това коленичи, за да се моли. „Небесни Отче – каза Люк, – понякога вкъщи е много шумно. Моля Те, помогни ми да намеря мир“.
Люк легна на леглото си. Той мислеше за Исус. В Неделното училище за деца Люк бе научил, че Исус може винаги да бъде близо до него. А Светият Дух може винаги да носи мир.
Скоро мама и татко щяха да се приберат вкъщи от работа. Те щяха да говорят с Тад и Джон. Кавгите щяха да спрат. Поне за малко. Щяха да говорят и с Лизи. Лизи щеше да намали музиката. Поне за малко. Докато мама и татко излязат отново.
Но засега, Люк лежеше в леглото. Той погледна картината на Исус. „Моля Те, Небесни Отче – прошепна Люк. – Моля Те, помогни ми да чувствам мир, независимо какво се случва в останалата част от къщата“.
По-късно, на вратата на спалнята му се почука. „Може ли да вляза? – попита мама. – Как си?“
„Тад и Джон пак се караха – отговори Люк. – А Лизи пак слушаше музика много силно“.
„Знам. Трудно ти е, нали? – каза мама. – Татко ти говори с братята ти в момента. А аз ще говоря с Лизи довечера. Но първо, искам да разбера как си“.
„Добре съм. Радвам се, че тази стая е моя“ – каза Люк.
„Аз също – отвърна мама. – Виждам, че си поставил картина на Исус на масата“.
Люк се усмихна. „Така е. И Той ще ми помогне да превърна стаята си в място на мир“.
Илюстрации от Брайън Бийч