„Молитвата на Роси“, Приятел, май 2023 г., с. 14–15.
Молитвата на Роси
На Роси ѝ било омръзнало да се чувства нежелана.
Тази история се е случила в САЩ.
Роси хвърлила раницата си на пода. Тъкмо свършил втория ѝ ден в новия клас. И не бил хубав ден.
„Какво е станало?“ – попитала Мама.
Роси се свлякла на дивана. „Няколко деца от моя клас ми казват лоши неща – казала тя, – за моята тъмна кожа“.
Нямало много деца в училище, чийто цвят на кожата да е като на Роси, затова тя се чувствала не на място. Но подигравките я карали да се чувства сто пъти по-зле.
Мама се тревожела. „Съжалявам“ – казала тя. Тя прегърнала Роси. – Ще говоря с твоята учителка за това“.
Но на другия ден в училище Роси отново получила подигравки. Едно момче от нейния клас се държало зле с нея през целия ден.
Роси била тъжна. Но също така била ядосана. Понякога, когато той бил груб към нея, Роси му отговаряла. Но това не ѝ помагало да се чувства по-добре.
Един ден, когато Роси се върнала от училище, изтичала направо в стаята си. Било ѝ омръзнало да ѝ се подиграват. Било ѝ омръзнало да се чувства нежелана. Тя заровила лицето си във възглавницата си и се разплакала.
Какво ще правя? – помислила си тя. Тя не искала да се чувства по този начин до края на учебната година.
Роси избърсала сълзите си. След това погледнала към малката статуя на Исус, която стояла на шкафа ѝ. Мама я дала на Роси, за да ѝ помага да си спомня за Исус.
Може би трябва да се помоля – помислила си тя. Коленичила и скръстила ръцете си.
„Скъпи Небесни Отче, много ме боли отвътре. Съучениците ми са груби към мен, защото имам тъмна кожа, и това ме кара да се чувствам ужасно. Помогни ми, моля Те“.
Почувствала се добре, като разказала на Небесния Отец за чувствата си. Знаела, че Той слуша. Почувствала топлина и обич, сякаш била обгърната от топло одеяло. Почувствала, че цветът на кожата ѝ е красив. Тя била дете на Бог и Той я обичал.
Когато Роси приключила с молитвата, ѝ хрумнала идея. Може би има нещо друго, което може да направи, за да ѝ помогне на училище.
Следващата седмица Роси и майка ѝ говорили с хората, които отговарят за училището, относно случващото се в класната ѝ стая. Роси била нащрек за други деца в училище, които били подложени на тормоз, и се сприятелила с тях. Опитала се да не обръща внимание на момчето, което ѝ се подигравало. А на църква в неделя тя споделила свидетелството си, че Небесният Отец обича всички.
Нещата в училище не се подобрили веднага. Но когато било трудно, Роси си спомняла чувството, което изпитала по време на своята молитва. Тя била дете на Бог и била обичана. И след като знаела това, можела да постигне всичко.
Илюстрации от Шона Дж. Ч. Тени