„Отворените врати в храма“, Приятел, май 2023 г., с.16–17.
Отворените врати в храма
Светан нямал търпение да влезе в храма!
Тази история се е случила в САЩ.
Светан бил развълнуван. Семейството му се местело от Аржентина в Съединените щати. И сега най-после дошло време да се качат на големия самолет!
Светан гледал през прозореца, докато самолетът излитал. Той се чудел какъв ще бъде новият му дом. Всичко щяло да се промени. Нова къща. Нова стая. Нов квартал. И нови приятели, с които щял да се запознае! Светан бил развълнуван.
Също така знаел, че новият му дом щял да бъде близо до храм, който наскоро бил построен. В Аржентина храмът бил много далеч. Той го бил виждал само на снимки.
Светан се обърнал към Mami: „Мислиш ли, че ще можем да видим храма от небето?“.
Mami се усмихнала. „Не мисля. Но ще го видим скоро“.
Светан също се усмихнал. Mami и Papi казали, че храмът още не бил отворен. Но скоро щяло да има отворени врати. Това означава, че хората щели да могат да влязат, за да го разгледат, преди да бъде осветен. И семейството на Светан щяло да отиде на отворените врати! Той нямал търпение да види храма на живо.
След няколко часа Светан и неговото семейство пристигнали в новата си къща. Имали много работа. Светан помагал да разопаковат кашоните и да подредят своя дом, за да изглежда добре.
В деня преди отворените врати те седнали в дневната, за да поговорят.
„Храмът е Домът Господен – казала Mami. – Когато сме вътре, трябва да бъдем благоговейни. Знаеш ли какво значи това?“
„Да говорим тихичко, за да можем да чуваме Светия Дух по-добре?“ – попитал Светан.
„Точно така – казала Mami. – Можем да научим много неща, когато сме в храма“.
Светан кимнал. Той искал да бъде благоговеен, за да може да почувства Светия Дух в храма.
На другата сутрин Светан станал рано. Облякъл си неделните дрехи. Скоро дошло време да тръгват.
Семейството на Светан стигнало до храма. Там имало хора, които им помогнали да си обуят найлонови калцуни върху обувките.
„Mami, защо ми сложиха тези малки торбички на краката?“ – попитал Светан.
„Защото вътре в храма всичко е ново и чисто. Искаме да го пазим“.
Една жена ги посрещнала. Тя прочела думите на вратата на храма: „Свят на Господа – Домът Господен“.
Светан държал Mami за ръката. Те влезли. Всичко било толкова красиво! Може би така изглежда раят.
„Погледни!“ – прошепнал Светан. Той посочил една картина. „Ето Го Исус!“
Когато свършили, Светан бил щастлив. Бил благодарен, че могъл да влезе в храма. Искал да отиде отново, когато стане по-голям.
Илюстрации от Марк Робисън