„Храмовото чудо на Химена“, Приятел, май 2023 г., с. 36–37.
Храмовото чудо на Химена
Химена била притеснена. Но тя знаела, че Господ щял да ѝ помогне.
Това се случило в Гватемала.
Химена се качила в колата и закопчала колана си. Тя и нейните родители пътували за храма. За първи път щяла да извършва кръщения в храма. Papi щял да я кръщава за някои от техните предци. Химена нямала търпение!
Но тогава се сетила за нещо, което я накарало да изпитва паника вътре в себе си. „Papi – казала тя, – ами помпата ми?“.
Химена имала диабет от тип 1. За да бъде здрава, тя винаги носела един малък уред, наречен инсулинова помпа, за да ѝ помага да контролира кръвната си захар. Ако стояла прекалено дълго време без нея, ѝ прилошавало.
„Ще ми позволят ли да я нося вътре в храма?“ – попитала Химена. Сърцето ѝ туптяло бързо. „Ами когато вляза във водата?“
„Всичко ще бъде наред – казал Papi. – Можеш да носиш помпата си до момента, когато влезеш във водата. После Mamá ще ти помогне да я сложиш отново, веднага щом излезеш“.
Mamá кимнала с глава. „И ако започне да ти прилошава, докато извършваш кръщения, само кажи на Papi и можеш да спреш“. Mamá стиснала ръката ѝ. „Ние ще бъдем с теб през цялото време“.
„Добре“ – казала Химена. Тя все още била притеснена. Но Mamá и Papi ѝ помогнали да се почувства малко по-добре.
Когато пристигнали, Химена държала Mamá и Papi за ръце, докато вървели към вратите на храма. Веднага щом стъпила вътре, Химена усетила топло, успокояващо чувство. Тя знаела, че Светият Дух ѝ казвал, че Небесният Отец ще ѝ помогне, въпреки че била притеснена. Всичко ще бъде наред, точно както казал Papi.
Химена се преоблякла в бели дрехи. Тогава Mamá ѝ помогнала да махне помпата си. „Ще бъде само за няколко минутки“ – казала Mamá. Тя прегърнала Химена.
Химена стъпила във водата. Papi я очаквал. Той протегнал ръката си и ѝ помогнал да слезе по стълбите.
Papi казал молитвата за кръщение и потопил Химена под водата. Когато излязла от водата, Химена се усмихнала. След това направили още няколко кръщения.
„Добре ли се чувстваш?“ – прошепнал Papi в ухото ѝ.
„Да!“ – отвърнала Химена.
Papi я кръстил за още няколко човека. „Можеш ли да правиш още?“ – попитал той отново.
„Да!“ – отвърнала Химена.
След последното кръщение Mamá помогнала на Химена да постави помпата си и проверила кръвната ѝ захар. Mamá се усмихнала. Била в нормата! Сякаш Химена изобщо не била махала помпата си.
След това те отишли в по-малка стая. Papi поставил ръцете си на главата на Химена. Той я потвърдил за член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни за починалите хора, за които се била кръстила. Сега нейните предци можели да изберат да се присъединят към Църквата на Исус Христос!
На домашната вечер следващата седмица Химена и родителите ѝ говорили за пътуването до храма. „Храмът е домът Господен – казал Papi. – Когато го посещаваме, можем да преживяваме чудеса в живота си“.
„Какви чудеса? – попитал Пабло, малкия брат на Химена.
„Аз се притеснявах да махна инсулиновата си помпа, за да вляза във водата – казала Химена. – Но докато извършвах кръщения, дори не ми прилоша. Това беше чудо!“. Тя се усмихнала. „И макар че бях притеснена, Светият Дух ми помогна да се чувствам спокойна. Това също беше чудо“.
Илюстрации от Алиса Питърсън