Приятел, май 2023 г., с. 30–31.
Приятелки, обединени от оригамите
Как Ари и приятелките ѝ могли да помогнат на г-жа Франклин?
Тази история се е случила в САЩ.
„Междучасие!“ – казала учителката на Ари.
Съучениците на Ари се подредили, за да излязат навън на площадката. Но вместо това Ари и нейните приятелки винаги отивали в библиотеката. Те обичали да вземат книги и да изработват неща заедно.
Кристин и Ела вече чакали до вратата. Ари грабнала книгата си и малко хартия. И тръгнала първа по коридора.
„Надявам се, че The Dragon Keeper’s Secret (Тайната на пазителя на дракони) е върната! – казала Ари. – От няколко седмици искам да я взема“.
Когато пристигнали в библиотеката, момичетата помахали на г-жа Франклин, училищната библиотекарка. Тя винаги ги поздравявала с широка усмивка. Но днес усмивката ѝ не била така широка.
Ари се намръщила, слагайки книгата си на масата. „Изглежда ли ви г-жа Франклин малко тъжна днес?“
Кристин свила рамене. „Сигурно е просто много заета“.
„Може би“. Ари седнала и извадила лист хартия. Тя го прегънала внимателно, заглаждайки ръбчето с палец.
„Какво ще правиш днес?“ – попитала Ела.
„Какво ще кажете за книгоразделители? – казала Ари. – Доста са лесни. Ще ви покажа“.
Ари се учила как да прави оригами. Това е вид изкуство от Япония, при което се правят различни форми чрез сгъване на хартия. Ари знаела как да прави всякакви различни форми и учела приятелките си на това, което тя била научила.
Ари показвала на Кристин и Ела как се прави всяко сгъване. Скоро и трите имали по един малък квадратен книгоразделител.
„Слага се в ъгъла, ето така“. Ари отворила книгата си и поставила книгоразделителя на ъгъла на една от страниците.
„Супер!“ Кристин взела друг лист. „Искам да опитам сама“.
Докато работили, те разговаряли за книгите, които са чели и които искали да прочетат. Ари погледнала отново към г-жа Франклин. Тя все още изглеждала малко тъжна.
Скоро г-жа Франклин спряла до тяхната маса.
„Здравейте, момичета“. Тя сложила една книга на масата. Това било книгата за пазителя на дракони! „Това е за теб, Ари. Знам, че чакаш отдавна, за да я прочетеш“.
„Благодаря!“ Ари взела книгата.
Г-жа Франклин въздъхнала. „Някой ограби колата ми днес. Взели са всичките ми книги и музика“.
„Това е ужасно!“ – казала Кристин.
Г-жа Франклин се усмихнала тъжно. „Е, това са просто предмети. Предметите могат да бъдат възстановени. Радвам се само, че никой не е пострадал“.
Ари гледала как г-жа Франклин се отдалечава.
„Ще ми се да можехме да направим нещо, за да помогнем“ – казала Ела.
Ари погледнала надолу към книгоразделителя от оригами в ръката си. „Може би можем!“
„Какво например?“ – попитала Кристин.
Ари се усмихнала. „Елате у нас след училище. Имам една идея“.
На другия ден Ари, Кристин и Ела както винаги в междучасието отишли в библиотеката. Но този път донесли не само книги. Имали нещо специално за г-жа Франклин.
„Направихме тези за Вас!“ Ари дала на г-жа Франклин една торба. „Знаем, че не можем да възстановим откраднатите неща, но решихме, че тези ще Ви развеселят“.
Г-жа Франклин погледнала в торбата. Била пълна с оригами – книгоразделители, риби, сърчица, пеперуди. Тя се усмихнала широко.
„Това е страхотно! Благодаря ви много“. Тя извадила една формичка оригами от торбата. Това била малка книга от нагъната хартия. „Ще използвам този малък дневник, за да запиша всичките си малки щастливи мисли!“
Ари също се усмихнала. Тя винаги можела да прави нещо мило за другите – прегъване по прегъване.
Илюстрации Брайън Мартин