„Да прощаваме като Нефи“, Приятел, ян. 2024 г., с. 4–5.
Да прощаваме като Нефи
Ейсеа не искаше завинаги да се сърди на Джош.
Тази история се е случила в САЩ.
Ейсеа се затича и ритна топката към съотборника си Тимъти. Той гледаше как Тимъти замахва с крак назад и вкарва топката във вратата.
„Гол!“ – извика Тимъти, когато топката се удари в мрежата.
Ейсеа също викаше. Те спечелиха мача!
Докато напускаше терена, се чувстваше чудесно! Но тогава едно от децата от другия отбор, Джош, го нарече с обидно име.
Ейсеа се стъписа и се почувства наранен. Не знаеше какво да каже. Наведе глава и бавно тръгна към съотборниците си.
„Успяхме! – каза Тимъти. – Страхотен пас, Ейсеа.“
Но Ейсеа не се чувстваше страхотно. Не и след това, което Джош му каза! Той се чувстваше тъжен и ядосан.
През остатъка от деня Ейсеа се чувстваше сякаш голяма тежест го дърпа надолу. Вече не харесваше Джош.
Същата вечер Ейсеа седеше със семейството си, докато четяха Писанията заедно. Опитваше се да слуша как сестра му чете. Но не можеше да спре да мисли за казаното от Джош.
Ейсеа прелисти страниците на своята Книга на Мормон. Спря се на един стих в 1 Нефи. Ставаше въпрос за случай, в който братята на Нефи се отнесли грубо с него.
„И стана така, че аз им простих искрено“ – гласеше стихът*.
Нефи простил на братята си? Ейсеа се замисли. Дори след като били толкова груби?
Той се замисли за Джош. Не искаше завинаги да изпитва лоши чувства към Джош. Той беше само на 10 години!
Ейсеа искаше да бъде като Нефи. Можеше да прости на Джош, точно както Нефи бе простил на братята си. И ако Джош отново кажеше нещо лошо, той просто щеше да го помоли да не го прави.
Почувства топлина и мир. Сякаш Светият Дух казваше: „Постъпваш правилно“.
„Ейсеа, какво научи от тези стихове?“ – попита Мама.
Ейсеа погледна нагоре. „Извинявай, четях друг стих“ – каза той. Той сподели със семейството си какво се бе случило по време на мача.
Мама и Татко гушнаха Ейсеа. „Съжалявам, че Джош е бил груб с теб – каза Татко. – Казаното от него не е истина. Но е нормално да се чувстваш засегнат.“
Ейсеа се усмихна. „Благодаря. Известно време бях много ядосан. Но сега, след като четох Писанията, не искам да му се сърдя. Искам да му простя. И вече се чувствам по-добре!“
„Това е чудесно! – усмихна се и Мама. – Да простиш не винаги е лесно. Но си прав. Струва си.“
Ейсеа погледна към Писанията си. Те му бяха помогнали! Тежкият товар отпреди бе изчезнал. Вместо това сърцето му се чувстваше изпълнено с топлина и мир.
Илюстрации от Алиса Талънт