Подтикът за картофения чипс

От Хейли Янси

(По истинска история)

Мая изпита силно усещане, че трябва да провери какви са съставките.

Тази история се е случила в САЩ.

Мая наряза ягодите и ги добави към купата с плодова салата. Плодовете бяха любимата ѝ храна. Тя обичаше всички ярки цветове. И никога не трябваше да се безпокои, когато ядеше плодове!

Мая имаше много хранителни алергии. Тя трябваше да внимава, защото изяждането на грешната храна можеше сериозно да я разболее. Когато беше малка, по погрешка изпи малко краве мляко и ѝ стана трудно да диша. Трябваше да отиде в болницата. Не искаше това да се случва отново.

Понякога ѝ беше трудно, че трябва да яде различни неща от тези, които ядат нейните приятели и близки. Но тя знаеше, че е важно да се пази.

Мая занесе плодовата салата на кухненския плот. „Салатата е готова.“

Татко вдигна поглед от тенджерата, която разбъркваше. „Чудесно! Нашите гости ще дойдат всеки момент.“

Мая чу почукване на вратата и изтича да я отвори. Семейство Джонсън и мисионерите ѝ се усмихваха пред вратата. Семейство Джонсън бяха семейни приятели. Мая се радваше да ги види отново. Тя отвори широко вратата, за да могат всички да влязат вътре.

Докато чакаха да започне вечерята, един от мисионерите показа на Мая фокус. Тя не можеше да разбере как той изважда монетата от ухото ѝ!

Скоро дойде време за ядене. Брат Джонсън каза молитва. След това всички се подредиха на опашка, за да напълнят чиниите си.

Когато дойде ред на Мая, тя получи голяма порция от плодовата салата. Пропусна някои от храните, за които знаеше, че съдържат мляко.

След това взе голяма опаковка чипс и си сипа малко в чинията. Изглеждаше като същия вид чипс, който беше яла и преди. Тя сложи едно парченце в устата си.

Но когато започна да го дъвче, изпита някакво силно чувство. Провери съставките – каза в ума ѝ един глас.

Мая спря да дъвче. Тя погледна списъка със съставките върху опаковката. В чипса имаше мляко!

Мая грабна една салфетка и колкото може по-бързо изплю чипса. Очите ѝ се насълзиха. Не беше го глътнала. Но дали все пак щеше да се случи нещо лошо?

„Мамо! Татко! – Мая се втурна към родителите си. – Сложих в устата си чипс с мляко!“

„Всичко е наред – каза Мама. – Хайде да вземем едно лекарство.“ Мая глътна хапчето, което Мама ѝ подаде и пое дълбоко въздух. Татко държеше Мая, докато чакаха лекарството да подейства.

След няколко минути Мама попита: „Как се чувстваш?“.

Мая все още се чувстваше уплашена. Но не се усещаше проблем в тялото си. „Мисля, че съм добре. Но може ли да получа благословия?“

„Разбира се – каза Татко. – Нека помолим мисионерите да помогнат.“

Мая седна на един стол, а Татко и мисионерите положиха ръце на главата ѝ. Те я благословиха да бъде в безопасност. Мая се почувства спокойна. Всичките ѝ лоши чувства изчезнаха.

„Как се сети да провериш съставките на опаковката?“ – попита Мама.

„Усетих предупреждение от Светия Дух!“

Татко силно я прегърна. „Радвам се, че се вслуша в него.“

Мая кимна. Тя знаеше, че Небесният Отец я обича и е загрижен за нея.

Илюстрации от Крисан Серафин