„Сънено време за изучаване на Писанията“, Приятел, ян. 2024 г., с. 30–31.
Сънено време за изучаване на Писанията
Въпреки че беше рано, Елвира знаеше, че четенето на Писанията си заслужава.
Тази история се е случила в Норвегия.
Елвира се събуди от гласа на Татко. „Време е за Писанията“ – каза той.
Тя седна в леглото и потри сънливите си очи. Навън все още беше тъмно. И студено! Елвира не искаше да остави уютното си легло.
Мама казва, че четенето на Писанията е начинът, по който могат да опознават Исус по-добре. Но четенето на Писанията всяка сутрин беше трудно!
Елвира бавно се изкачи по стълбите и седна на дивана до по-голямата си сестра, Сигрид. Тя прегърна една възглавница и се сгуши в своето топло и пухкаво одеяло. Братята ѝ бяха в другата стая и тъкмо започваха онлайн урока си в Семинара.
Телефонът на Татко иззвъня. Той отговори и на екрана се появиха членове на семейството. Леля Лив беше облечена и готова за работа. Братовчедка им, Дортеа, все още беше по пижама като Елвира.
Елвира им помаха на камерата и се прозя. Те винаги изучаваха Писанията с леля Лив и Дортеа, които живееха в друга част на Норвегия, на четири часа път от тях. За всички беше по-лесно да четат Писанията, когато имаха за цел да се обаждат един на друг всеки ден. А Елвира обичаше да вижда братовчедка си!
Няколко минути по-късно Мама също се присъедини към обаждането. „Здравейте, момичета!“ – каза тя. Тази седмица тя беше на път по работа, но въпреки това се обаждаше за семейното време за Писанията.
Казаха молитва. След това Елвира отвори Писанията си. Те четяха заедно Книгата на Мормон. Редуваха се при четенето на стиховете.
Елвира слушаше, докато другите четяха, но беше трудно да държи очите си отворени. Сигрид беше заспала на дивана. Елвира я побутна. Но след това нещо в стиха привлече нейното внимание.
„И аз видях един прът от желязо и той се обтягаше покрай брега на реката, и водеше към дървото, до което стоях“ – прочете Дортеа*.
„Знам тази история! – възкликна Елвира. – Това е сънят на Лехий.“ Тя беше гледала един видеоклип по Писанията в тази връзка. Имало красиво дърво с бял плод и хората се държали за пръта, за да успеят да стигнат до него.
„Помните ли какво представлява прътът?“ – попита Мама.
„Писанията?“
„Точно така! – отвърна Татко. – Нефи по-късно учи, че прътът е подобен на словото Божие. Как според вас можем да се държим за пръта подобно на хората в съня на Лехий?“
„В момента се държим за пръта! – Елвира вдигна своята Книга на Мормон. – Като отделяме време за Писанията.“
Мама кимна. „Когато четем Писанията, ние се доближаваме до Исус Христос. Точно както хората се приближавали до дървото на живота, когато се държали за пръта.“
Докато продължаваха да четат, Елвира си представяше, че се хваща за пръта и върви към красивото дърво. Вече не ѝ се спеше чак толкова.
Скоро дойде време да тръгват. Леля Лив и Мама трябваше да отидат на работа. А Елвира, Сигрид и Дортеа трябваше да се подготвят за училище.
„Чао на всички! – Елвира помаха на близките си на екрана. – Обичам ви!“
Докато тичаше надолу по стълбите, за да се подготви за училище, Елвира почувства топлина в себе си. И не заради пухкавото си одеяло. Тя знаеше, че топлото чувство е от това, че Светият Дух ѝ казва, че Книгата на Мормон е истинна. Беше чудесен начин да започне денят!
Илюстрация от Хектор Борласка