„Целта за четене“, Приятел, ян. 2024 г., с. 36–37.
Целта за четене
Андерс не обичаше да чете на глас.
Тази история се е случила в САЩ.
Андерс слушаше как сестра му чете по време на семейното изучаване на Писанията. Той се опитваше да следи текста на таблета си. Но му беше трудно да се съсредоточи върху думите.
На Андерс винаги му е било трудно да чете. Миналата година той разбра, че има дислексия. Дислексията е разстройство на ученето, при което се изпитват затруднения при четене. Мозъкът му разместваше думите и буквите и очите му шареха по страницата, когато се опитваше да чете.
Сестра му приключи четенето на стиха си и брат му прочете следващия. Но Андерс не чете. Не му харесваше да чете на глас. Когато уголемяваше буквите на таблета си, това малко му помагаше. Но мразеше колко бавно и тромаво бе четенето му. Той правеше толкова много грешки! Трябваше да се старае толкова много за нещо, което изглеждаше лесно за всички останали.
Когато приключиха с четенето, семейството на Андерс изгледаха един видеоклип. Беше за програмата „Деца и младежи“.
„Поставяйте си лични цели, чрез които да се развивате – каза старейшина Гонг във видеоклипа. – Откривайте нови таланти, интереси и умения“*.
Андерс си помисли за целите, които би могъл да си постави. Би могъл да се научи как да пече курабийки. Или да играе по-добре футбол!
След това погледна Книгата на Мормон на масата. Да стане по-добър в четенето не звучеше като много забавна цел. Но му се искаше да може да чете Писанията със семейството си.
„Знам каква искам да бъде целта ми“ – каза той на Татко.
„Каква?“ – попита Татко.
Андерс взе Книгата на Мормон. „Искам да чета по един стих от Книгата на Мормон на глас всеки ден.“
„Това е страхотна цел – каза Татко. – Кога искаш да започнеш?“
„Сега!“
Андерс отиде в стаята си и затвори вратата. Не искаше никой да го чува. След това разтвори своята Книга на Мормон. Обърка няколко от думите, но му отне само минута, за да завърши първия стих. Това не беше толкова зле – помисли си той.
Андерс четеше по един стих всеки ден. Беше трудно! Пък и не му се струваше да става по-добър. Но продължаваше да се старае.
Един ден в училище учителката му каза: „Леле! Не мога да повярвам колко бързо се справяш с ученето“.
Андерс вдигна поглед от домашното си и я погледна. „Наистина ли?“
Тя кимна. „Ставаш все по-добър!“
Андерс погледна надолу към думите на листа си. Те бяха много по-лесни за четене, отколкото преди. Целта му да се упражнява да чете Писанията дори му помагаше да се учи в училище.
Когато се прибра вкъщи, той изтича нагоре по стълбите, за да чете Писанията. Когато погледна страницата, думите все още се движеха. Но беше по-лесно да разбере какво казваха те.
Андерс се вълнуваше за семейното изучаване на Писанията същата вечер.
„Татко – каза той, – мога ли да помогна за четенето днес?“
Татко се усмихна. „Разбира се!“
Андерс следеше текста внимателно, докато братята и сестрите му четяха по един стих. Когато дойде неговият ред, той прочете стиха бавно, за да се увери, че се е справил с всяка дума. След като приключи с четенето, вдигна поглед. Всички му се усмихваха.
Въпреки че не четеше съвършено, Андерс се чувстваше горд със себе си. Той знаеше, че когато работи усърдно, Небесният Отец винаги ще му помага.
Илюстрации от Кели Смит