„Паметен Великден“, Приятел, март 2024 г., с. 14–15.
Паметен Великден
Йонас чувстваше любовта на Исус, докато пееше.
Тази история се е случила във Финландия.
Йонас се смееше, докато се състезаваше с братята си до всекидневната за начало на домашната вечер. Той все още можеше да помирише вкусното печено агне от великденската вечеря. И все още усещаше вкуса на сладката „паша“, традиционен великденски десерт.
След като семейството седна тихо, се изправи по-големият брат на Йонас, Тристан.
„Честит Великден!“ – каза Тристан. Той започна домашната вечер с песен и молитва. След това дойде време за техните специални музикални изпълнения. Всеки беше подготвил песен за Исус Христос, която да сподели.
Тристан посвири на китара, като внимателно дръпваше всяка струна. След това брат му Ейнар посвири на пиано. Пръстите му се движеха над клавишите. Мама, татко и другите братя на Йонас също изсвириха песни. Йонас обичаше да слуша музиката на своето семейство.
Накрая дойде и неговият ред. Пое дълбоко въздух и започна да пее.
„Ще съм изкушаван във грешни неща, но на живия Дух аз ще слушам гласеца: „Тъй както Исус се обичайте“*.
Докато Йонас пееше, сърцето му се изпълни с любов. Очите му се насълзиха от щастие. Усещаше как Светият Дух казваше на Йонас, че Небесният Отец и Исус го обичат.
„Благодаря на всички ви, че споделихте талантите си“ – каза татко. Той вдигна картина. На нея Исус Христос коленичеше и се молеше до едно дърво. „Кой знае какво се случва на тази картина?“
Йонас вдигна ръка. „Исус се моли в Гетсиманската градина.“
Татко кимна. „Да. Почувствал всичките ни болки и цялата ни тъга.“
„Отишъл в Гетсиманската градина преди да умре – каза мама. – След като умрял, Той отново оживял. Всичко това е част от Неговото Единение. Исус направил всичко това, защото ни обича.“
Мама включи видеото за първия Великден. Когато видеото приключи, всички замълчаха за минута. Йонас отново почувства любовта на Небесния Отец и Исус Христос.
„Сега време ли е за нашата дейност?“ – попита Йонас.
Мама стана от дивана и отиде до шкафа. „Да! Йонас, ще ми помогнеш ли?“
Йонас и мама извадиха лепило, ножица и куп църковни списания. Те ги разпростряха на пода. След това мама даде на всеки неговия специален великденски дневник. „Нека направим картина на Исус Христос в нашите великденски дневници.“
Йонас седна на пода и отвори тетрадката си.
Татко взе химикалка, за да запише нещо в дневника си. „До рисунките си може да запишете какво ще правите, за да следвате Небесния Отец и Исус, така че да ставате по-подобни на Тях.“
Йонас разгърна страниците на едно от списанията. Той намери картина, на която Исус Христос се усмихва.
Йонас изряза картината и я залепи в средата на своята страница в дневника. Помисли си за цялата любов на Спасителя, която почувства през този ден. След това написа: „Ще следвам Небесния Отец и Исус, като слушам татко и мама и помагам с домакинските задължения. Ще обичам братята си повече.“ Показа написаното на мама. Тя го прочете и се усмихна.
Йонас запомни този Великден за дълго време. Той почувства любовта на Исус Христос, докато пееше и учеше за Него. Също почувства любовта на Исус, докато се опитваше да бъде като Него.
Небесният Отец и Исус Христос наистина обичат Йонас. И Йонас също ги обича.
Илюстрации от Стеляна Донева