„Капки от вяра“, Приятел, март 2024 г., с. 30–31.
Капки от вяра
Жакоа имаше проблем – винаги беше толкова сънлив!
Тази история се е случила в Бразилия.
„Жакоа, знаеш ли отговора?“ – попита госпожа Лелис.
Жакоа отвори очи и вдигна глава от чина. Всичките му съученици го гледаха. Учителката му също го гледаше. Почувства как бузите му се стоплят. Той отново беше заспал в час!
„Съжалявам, госпожо Лелис – каза той. – Може ли да зададете въпроса отново?“
„Разбира се. Но те моля да не спиш повече в час.“
Той се сви в стола си. „Да, госпожо.“
Жакоа беше дошъл в новото си училище само няколко седмици по-рано. Обичаше да се учи и съучениците му се отнасяха добре с него. Но имаше един проблем – винаги беше толкова сънлив! Новото му училище беше далеч, затова трябваше да става много рано, за да идва навреме.
В началото беше лесно да се съсредоточа върху уроците. Но ставаше все по-трудно. Понякога Жакоа беше толкова уморен, че заспиваше.
На следващия ден директорът на училището покани Жакоа и родителите му на среща. Тя се усмихна и ги приветства в кабинета си.
„Радвам се, че дойдохте – каза тя. – Жакоа е страхотен ученик. Но учителката казва, че губи интерес по време на часа. Понякога не може да се съсредоточи и изглежда много уморен. Всичко наред ли е с него?“
Майка му кимна. „Жакоа полага много усилия, за да може да учи тук, но живеем далеч. Трябва да се събужда рано всеки ден. Затова му се приспива в часовете сутринта.“
„А, това ли е всичко? – каза директорът. – Трябва да опитате капки от кафе! Всяка сутрин слагайте няколко капки от кафе в чашата на Жакоа. Това ще го държи буден.“
Жакоа се намръщи. „Но семейството ни не пие кафе, госпожо.“
Директорката изглеждаше объркана. „Ще ти бъде трудно да се учиш, ако все заспиваш. Трябва поне да го обмислите.“
Когато си тръгваха от кабинета на директора, мислите на Жакоа бяха объркани. Той искаше да се справя по-добре в училище, но също така искаше да спазва заповедите.
Същата вечер със семейството му четоха Словото на мъдростта в Писанията.
Когато дойде редът на Жакоа, той прочете: „И всички светии, които помнят да спазват и вършат тези неща (…) ще намерят мъдрост и големи съкровища от познание. И ще тичат и няма да се уморяват; и ще ходят, и няма да отпадат“*.
Тогава му хрумна една идея!
Изправи се от стола си. „Вместо капки от кафе ще използвам капки от вяра!“
„Какво имаш предвид?“ –попита баща му.
Жакоа се усмихна. „Всяка сутрин преди закуска можем да казваме молитва и да молим Небесния Отец да ме благославя, за да не съм толкова сънлив. Нашите молитви ще бъдат като капки от вяра!“
Мама и татко също се усмихнаха. „Това е страхотна идея!“ – отвърна татко.
На сутринта семейството коленичи и казаха молитва Жакоа да има енергията да остане буден. Те направиха същото и на следващия ден. И на по-следващия. Всяка вечер Жакоа също се опитваше да си ляга рано. И всяка сутрин семейството на Жакоа имаше вярата, че Небесният Отец ще му помага.
С течение на времето техните капки от вяра имаха ефект. Жакоа можеше да се съсредоточава през целия ден! Бог отговори на техните молитви. И Жакоа знаеше, че Той се гордее с него за това, че следва Словото на мъдростта.
„Готов ли си за урока, Жакоа?“ – попита госпожа Лелис една сутрин, докато влизаше в класната стая.
Жакоа кимна с голяма усмивка. Той беше взел своите капки от вяра преди училище. Беше готов за всичко!
Илюстрации от Ракел Мартин