Повече време с Макс

От Ашлин Б., 12 г., Вашингтон, САЩ

Веднъж отидох на плаж със семейството си, няколко приятели и кучето ми Макс. Цял ден плувахме и играхме. След това, когато се стъмни, гледахме фойерверките. Всички си прекарахме страхотно.

Когато фойерверките свършиха, потърсих Макс. Но него го нямаше! Паникьосах се и извиках, че Макс липсва. Докато по лицето ми се стичаха сълзи, всички го търсихме в гората. Почувствах как един тих глас ми каза да се моля, затова го направих. Но цялото ми тяло беше омекнало като спагети и се страхувах за Макс.

Не го намерихме, затова се върнахме при палатката. Продължих да се моля на ум, но започнах да губя надежда. Заспах, плачейки.

Няколко часа по-късно моите родители ме събудиха. Макс седеше точно до мен! Родителите ми бяха чули как каишката на Макс подрънкваше до палатката ни. Гушнах го силно и тихо благодарих на Бог за това, че отговори на молитвите ми.

Три години по-късно Макс нарани гръбнака си и много го болеше. Не можеше да оздравее, затова трябваше да се сбогуваме. Небесният Отец ме утеши и ми даде мир. Светият Дух ми напомни, че почти бяхме изгубили Макс три години по-рано, но Бог ни помогна да го намерим. Благодарна съм, че Той ни даде повече време да обичаме Макс.

Знам, че Бог отговаря на молитвите и дава утеха в изпитанията. Единението на Исус Христос е за всички. Много съм благодарна за това, което Исус Христос и Небесният Отец са направили за мен и семейството ми.