„Кокошката и пиленцата“, Приятел, март 2024 г., с. 4–5.
Кокошката и пиленцата
„Исус Христос говори за това в Писанията“ – каза татко.
Тази история се е случила в САЩ.
Пет пухкави жълти пиленца погледнаха нагоре към Клара. Пи, пи, пи!
Всяка пролет семейството на Клара купуваха пиленца, за които да се грижат. Днес тя помогна на татко да ги заведе у дома, за да живеят с другите им кокошки.
Пътят, по който шофираха, беше неравен. Но Клара здраво държеше кашона с пиленцата в скута си. Тя внимателно галеше едно от тях с пръст. Беше толкова меко!
Когато Клара и татко се прибраха у дома, те отидоха до кокошарника в задния двор. Кокошарникът беше малък навес, където всички кокошки живееха и си бяха направили гнезда.
„С коя кокошка да сложим пиленцата?“ – попита татко.
Клара се огледа. Една кокошка трупаше слама на купчинка. Сламата щеше да стане уютно гнездо за новите пиленца. Може би тя щеше да стане добра майка кокошка.
„Тази“ – каза Клара, като посочи към кокошката.
Татко внимателно извади едно пиленце от кашона и го сложи до кокошката. Кокошката погледна пиленцето. Тя вдигна крилото си и изведнъж пиленцето изчезна!
„Къде отиде? Пиленцето добре ли е?“ – попита Клара.
Татко кимна. „Погледни.“
Пилето подаде глава изпод перата на кокошката.
„Защо кокошката направи това?“ – попита Клара.
„За да предпази пиленцето – каза татко. – То ще е в безопасност и на топло под крилата ѝ.“
Клара помогна на татко да сложи другите пиленца при новата им майка кокошка. Кокошката вдигна крилата си, за да ги събере всичките.
„Знаеш ли, Исус Христос говори за това в Писанията“ – каза татко.
„Наистина ли?“ – попита Клара. „Какво казва?“
„Ще ти покажа.“
Клара и татко влязоха в къщата. Татко извади своите Писания. След това започна да чете.
„Колко пъти ще те събирам, както кокошка събира пилците под крилата си, ако се покаеш и се върнеш при Мене с пълно намерение в сърцето“*.
Клара си помисли за всяко от пиленцата под перата на кокошката. „Значи Исус ни събира така, както кокошката събира пиленцата под крилата си?“ – попита Клара.
„Точно така – отвърна татко. – Той ни държи в безопасност, точно както кокошката закриля пиленцата си. Но Той ни предпазва от много повече, не само от студа. Той знае, когато ни боли и когато сме болни или тъжни. Той ни дава мир и утеха. Грижи се за нас.“
На следващата сутрин Клара нахрани кокошката и новите ѝ пиленца. Така тя се сети за стиха, който татко прочете. Усмихна се, докато мислеше за Исус. Тя знаеше, че Той я обича и се грижи за нея, така както кокошката се грижи за пиленцата.
Илюстрация от Ася Йеради