„Стабилни основи“, За укрепването на младежите, март 2021 г., с. 14–15.
Стабилни основи
Стена за изкачване
Илюстрации от Алиса Питърсън
Двадесет млади жени стояха до мен, взирайки се в дървена стена с височина от около 5 метра. Задачата ни беше да помогнем на всяко момиче да се изкачи до върха. Много от момичетата присъстваха на лагер на Младите жени за първа година. По-големите момичета и аз бяхме ръководители, но никога не бяхме участвали в подобна дейност. Всички слушахме правилата с очакване.
Всяка млада жена трябваше да премине стената. Всяка, която преминаваше от другата страна, можеше да застане на платформа и да помага при издърпването на останалите. Обаче, ако момиче докоснеше земята, вече не ѝ беше позволено да помага на другите.
Отначало ни беше трудно, но скоро успяхме да се сработим и започнахме да повдигаме момичетата през стената. Някои се страхуваха да бъдат подвигани толкова нависоко въпреки мерките за безопасност. Други се притесняваха, че трябва със собствени сили да достигнат върха. От всички ни се изискваше да си имаме повече доверие една на друга и да се подкрепяме. Накрая успешно изпълнихме задачата.
След като и последните млади жени се спуснаха, ние се събрахме, за да обсъдим множеството уроци от дейността със стената.
Всички имаме проблеми, които изглеждат невъзможни за разрешаване. Но не сме сами. Около нас има хора, които да ни повдигат и подкрепят. Небесният Отец и Исус Христос са до нас, за да ни помагат и укрепват, когато се обръщаме към Тях.
Меган Б., Охайо, САЩ
„Обещах да дойда“
Винаги съм искал да споделям Евангелието с другите, но в продължение на години не постигах успех. Беше така, докато не се сприятелих с момче на име Тиаго. Живеехме врата до врата и всеки ден след училище се прибирахме заедно.
Един ден минахме по различен път към вкъщи, покрай сградата за събрания, където ходех на Църква. Казах му, че съм член на Църквата от дълго време. Споделих му в какво вярваме и колко благословено е моето семейство от това. Поканих Тиаго на събранието в неделя и той каза, че ще дойде.
Дойде неделя и аз го очаквах с нетърпение в сградата, но той не дойде. По-късно през седмицата отново го поканих. Това се повтаряше в продължение на около 2–3 месеца, но той винаги си намираше извинение да не идва. А аз не спирах да го каня.
Една неделна сутрин бях на събранието за причастие и като се обърнах, видях Тиаго да стои там. Изненадах се да го видя, но той дойде, седна до мен и каза: „Обещах да дойда“.
Запознах го с мисионерите и те започнаха да го учат. По-късно той беше кръстен. Сега и двамата се подготвяме да отслужим мисии. Така се радвам, че не се отказах да го каня!
Мейри Р., Бразилия
Имайте доверие на избрания от Бог момент
Леля ми се разведе, когато само най-големият ѝ син беше кръстен. За да поддържа взаимоотношения на разбирателство с биологичния баща на децата си, тя поиска от него разрешение останалите деца да бъдат кръстени. За съжаление, той не ѝ даваше такова в продължение на години.
Леля ми най-накрая реши, че желае децата ѝ да бъдат кръстени, въпреки че баща им не одобряваше. Но след като леля ми и братовчедите ми постиха и се молиха относно това решение, всички получиха впечатлението, че трябва да продължат да чакат.
Същата седмица биологичният баща на братовчедите ми каза на леля ми, че желае децата да се срещнат с мисионерите и да бъдат кръстени. Все още си спомням радостта, която изпитах, когато моята майка ми каза новината. Знаех, че Небесният Отец беше благословил моите братовчеди след дълги години на търпеливо очакване.
Може не винаги да знаем кога Господ ще отговори на молитвите ни, но знам, че Той винаги ще го прави. Не знам защо Небесният Отец искаше братовчедите ми да чакат, за да бъдат кръстени, но със сигурност знам, че Той ги благослови поради тяхната вярност.
Бри Дж., Флорида, САЩ