„Как винаги да имаме Духа“, За укрепването на младежите, март 2021 г., с. 26–29.
Следвайте Ме, елате с Мен
Да се подготвяме винаги да имаме Неговия Дух
Подготовката да вземаме от причастието достойно всяка седмица ни помага винаги да имаме Духа с нас.
Когато бях на 12 години, заедно със семейството ми отидохме на посещение на исторически за Църквата места в щата Ню Йорк, САЩ. Спомням си как размишлявах върху Първото видение, докато бях в Свещената горичка, както и върху други удивителни видения, получени от Джозеф, и си мислех: „Леле! Ако аз имах прекрасната възможност да видя небесни Същества, подобно на Джозеф, животът ми би бил уреден“.
Оттогава съм разбрал, че вместо от едно голямо духовно преживяване в живота си, аз се нуждая често от малки преживявания, които да поддържат силата на моето свидетелство и да ми помагат да оставам в безопасност на пътеката към дома. Небесният Отец е знаел, че ще се нуждаем от редовни напътствия в живота си и е подготвил начин да ги получаваме.
За всички онези, които имат достатъчно вяра в Неговия Син, за да се покаят и да бъдат кръстени, Той дава дара на Светия Дух. Посредством ежеседмичния обред на причастието, Той ни осигурява възможността „винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“, ако си спомняме за Спасителя и спазваме Неговите заповеди (Учение и завети 20:77). Това ни позволява ежедневно да имаме достъп до напътствията на Духа в живота ни, докато използваме свободата си на избор, за да вземаме решения, които да ни помагат по пътеката обратно към Небесния Отец.
Причастието и Духът
Небесният Отец е знаел, че ще се нуждаем от редовните напътствия на Неговия Дух в живота си, а не от големи моментни преживявания. Чрез Пророка Джозеф Смит Той е възстановил обреда на кръщение чрез пълно потапяне, който ни помага да ставаме чисти. След това ние сме подготвени да получим дара на Светия Дух чрез потвърждаване, което ни дава достъп до ежедневното напътствие на Духа.
Небесният Отец е знаел, че да станем отново чисти няма да е достатъчно и че ще имаме нужда да си спомняме за Спасителя и да бъдем пречиствани отново и отново, за да може Духът винаги да бъде с нас. Той е възстановил обреда на причастието с тази цел. Ако се подготвяме внимателно и редовно вземаме от причастието, ни е обещано, че „може винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“ (Учение и завети 20:77, курсив добавен).
Обаче, не е достатъчно просто да се появяваме в неделите и да ядем от хляба и да пием от водата – това няма да ни осигурява достъп до Господното обещание. Нашата съзнателна подготовка за обреда ни позволява да получаваме силата на Спасителя в живота си.
Спортистите не стават добри, само като си обличат екипа и се явяват на игрището или на корта. Те трябва да тренират телата си, да се учат на техники и да се упражняват, за да стават умели в спорта си. Подобно на тях, ние трябва да се учим как да се подготвяме да вземаме от причастието с благоговение и достойно, за да получаваме силата, която Спасителят може да ни дава.
Един начин, по който да подготвяте сърцето и духа си да вземате от причастието, е чрез „провеждане на интервю със себе си“ всяка седмица. За тази цел обичам да използвам Учение и завети 20:37. Този стих съдържа изискванията за кръщение, които Бог е разкрил на Пророка Джозеф. Това са изискванията, на които всички желаещи да бъдат кръстени трябва да отговарят. Това ми помага да се подготвям да получавам подновените обещания, достъпни чрез причастието.
Снимка от Getty Images
Като използвам този стих за опорна точка, ви предлагам някои от въпросите, които си задавам, за да видя дали съм подготвен да взема от причастието.
Смирил ли съм се пред Бог?
Първото изискване, посочено в Учение и завети 20:37, е да се смирим пред Бог. Ние правим това, като приемаме и имаме желанието да следваме Неговата воля, според както е записана в Писанията, преподавана от Неговите служители или според както я получаваме чрез подтици.
Питам се дали се противопоставям на Бог по какъвто и да е въпрос от живота ми на този етап. Съпротивлявам ли се на напътствията Му? Обръщам ли внимание на ученията на Неговите служители? Ако не го правя, планирам как да се справям по-добре и обещавам да го правя, докато се подготвям да вземам от причастието. Бог знае всичко – когато си давам сметка, че Той вижда пълната картина на живота ми, за мен е по-лесно да се смирявам пред Него и да съм уверен, че Той ще ме направлява към най-доброто.
Имам ли съкрушено сърце и разкаян дух?
Съкрушеното сърце и разкаяният дух са свързани със смирението. Това означава да имаме желанието да подчиняваме волята си на Божията. Да бъдем смирени означава, че съжаляваме и че прощаваме, дори и това да е трудно или да смятаме, че вината е в другите. Можете ли да кажете: „В добри отношения съм с всички.“? Наранили ли сте някого около вас или изпитвате ли лоши чувства към някого? Нужно ли е да поискате прошка?
Когато имам съкрушено сърце и разкаян дух, аз изпитвам желание да поддържам добри отношения с Бог и с хората около мен. Опитвам се да се освобождавам от негативни мисли и чувства към другите. Духът не владее в нас, когато изпитваме чувства на раздор и затова стъпката да се освободим от тях е много важна в подготовката ни да получаваме обещанието на причастието.
Имам ли желанието отново да бъда пречистен и мога ли да свидетелствам, че съм се покаял за всичките си грехове?
Друго изискване в Учение и завети 20:37 е „искрено (да сме) се покаяли за всички свои грехове“. При кръщението си биваме пречистени от нашите грехове. Даваме обещание да спазваме Божиите заповеди и да се покайваме, когато допускаме грешки.
Питам се: „Вземам ли от причастието, само защото мисля, че трябва, или действително желая да бъда чист отново?“. Връщам се към греховете и грешките си от изминалата седмица и се питам дали наистина искам да се променя и да не ги допускам вече. Като изпитвате желание да бъдете пречистени, чрез Духа ще си давате сметка за неща, които трябва да подобрите и Той ще продължава да ви подтиква да се покайвате и да правите по-добри избори.
Да правим признание пред Господ (а при нужда и пред хора, които може да сме наранили или обидили) е част от нашата подготовка.
Питам се: „Има ли нещо, което трябва да променя, а все още не съм променил? Има ли нещо, за което все още трябва да се покая?“. Като разрешаваме проблеми чрез искрено покаяние, това може да ни прави достойни да вземаме от причастието.
Имам ли желанието да взема върху си името на Исус Христос?
Всеки сключен от нас завет показва решителността ни да вземаме по-пълно името на Христос върху си. При кръщението си ние засвидетелстваме желанието си да вземем върху си името на Исус Христос и да спазваме Неговите заповеди. Когато сключваме допълнителни завети в храма или приемаме призования, ние допълнително се посвещаваме на делото на Христос и Неговите учения. Да показваме желанието си да вземаме върху си Неговото име по време на причастието всяка седмица означава да подновяваме решителността си да спазваме всички завети и обещания, които по-рано сме сключили с Него.
Като правя оценка на подготовката си да вземам от причастието, аз си задавам въпроси от сорта на: „Правя ли всичко възможно да бъда пример за последовател на Христос и Неговите учения?“, „Спазвам ли всички свои обещания, свързани със сключените от мен завети?“, „Така отдаден ли съм днес на Христос и на сключените с Него завети, както бях в първия ден от сключването им?“.
Решен ли съм да Му служа до край?
При сключването на нашите кръщелни завети, ние сме обещали на Господ да се стремим да спазваме заповедите Му. Двете големи заповеди са да възлюбим Господ и да възлюбим ближния си (вж. Матей 22:36–40). Ние засвидетелстваме любовта си както към Бог, така и към нашите ближни, като им служим.
Питам се: „Отделям ли време да служа? Докато служа, изпитвам ли неохота или го правя с радост?“, „Опитвам ли се да служа наистина отдадено в призованието си?“. Да служим на другите е прекрасен начин да се подготвяме да вземаме от причастието. Всъщност, най-често се нуждаем от напътствията на Духа, когато служим на другите.
Имайте доверие на Господните обещания
Като всяка седмица съзнателно се подготвяме да вземаме достойно от причастието, ние ще можем винаги да имаме Духа да ни влияе и да направлява живота ни. Това е обещание от Господ.