„Като прозорец към душата“, За укрепването на младежите, март 2021 г., с. 6–8.
Като прозорец към душата
Докато пеят с хора на своя район по време на фестивал с участието на представители на различни вероизповедания, тези младежи научават много за това как музиката може да сближава всички вярващи.
Меган К., Итън М. и Роми К. имат нещо общо – те обичат благоговейната музика. Обичат начина, по който тя ги въздига, вдъхновява и как ги кара да се чувстват. И обичат да виждат как тя въздига и вдъхновява другите.
Меган, 18 г., Итън, 19 г. и Роми, 17 г. имат и още нещо общо – всички те пеят в хора на своя район във Флорида, САЩ. И наскоро хорът им предоставя дори още по-голяма възможност да споделят любовта си към музиката, като се включат в музикален фестивал с участието на представители на различни вероизповедания.
„Нашата общност има обединение на различните вероизповедания, което допринася много за сплотяването на хората с различна вяра“ – обяснява Итън. Например групата води обсъждане по време на вечеря ифтар (вечеря, на която мюсюлманите завършват дневния си пост по време на светия месец Рамадан), организира няколко проекта за служба (като подготвянето на училищни раници за деца в нужда) и проведе няколко вечери, на които всеки носи по нещо и по време на които непознати сядат един до друг на масата и говорят за храна, обичаи и вярвания на различните култури.
Членове на хора се наслаждават на съвместна вечеря и служба с хора от други вероизповедания.
Нека бъдем приятели
Целта на обединението е, разбира се, да помага на хората от различен произход да стават приятели.
„Има едно турско семейство, което виждам винаги по време на тези вечери на вероизповеданията и те идват при мен и ми казват: „Така се радваме да те видим отново!“. – споделя Роми. – В един свят, в който има толкова много преследване срещу религията и вярата, е хубаво, че можем всички да се събираме заедно и просто да си говорим“. По време на един от проектите за служба „жените от друга църква бяха толкова мили – казва тя. – Нямаше значение каква е религията на другите. Просто бяха там, за да предлагат помощта си. Това ми изпълни с нови сили“.
„Може да вярваме в различни неща – казва Меган, – но винаги съм уважавала вярванията на другите хора и е хубаво да можем да изграждаме взаимоотношения в подобна обстановка, в която всички имаме желанието да се опознаваме един друг“.
„Нашата Църква е от новите членове на обединението – споделя Итън. – Много съм благодарен колко мили бяха към нас и как добре ни приеха. Знам, че на някои места хората имат погрешна представа за Църквата. Така че винаги съм благодарен, когато хората могат да приемат различията и да търсят общи неща“.
„В един глас“
Едно от общите неща между всички вероизповедания е музиката. Музикалният фестивал с участието на хора от различни вероизповедания е страхотна възможност за вярващите да се обединят във възхвала на Бог. Хорът на района е една от около шест групи, представляващи конгрегации от целия град.
„Имаше хора със звънци, вокален дует, голям хор, малък хор, дует от флейта и пиано и т.н. – обяснява Меган. – Всяка група беше помолена да представи по две изпълнения“.
Меган продължава: „Искахме да сме сигурни, че това, което ние ще изпълним, ще покаже на хората, че вярваме в Исус Христос и също в Небесния Отец. Искахме да породим чувство на възхвала“.
Хорът се спира на две изпълнения, представяни по-рано: „Great Things and Small Things (Големи и малки неща)“ от Стивън Кап Пери и „Sacraments and Symbols (Причастие и символи)“ от Джанис Кап Пери, Стивън Кап Пери и Лин Пери Кристоферсън.
„Първата песен е весела. Тя е за това, че с Бог можем всичко, независимо дали е нещо малко или наистина значително – казва Итън. – Втората песен е дълбоко благоговейна. Наподобява песнопение и поражда истинско чувство на възхвала“.
Репетиции, репетиции, репетиции
Докато се подготвят да пеят, Итън използва прилаган по-рано от него метод. „Стремя се да вниквам в песента – споделя той. – Осъзнавам, че когато обръщам внимание на значението на думите, песента ми става още по-приятна. Разбира се, че се стремя да я изпълнявам правилно, но си давам сметка, че ми е много по-лесно да го правя, когато съм в унисон с посланието в текста. Обичам да наблягам на духовната подготовка“.
„Все пак трябваше да пеем по време на събрания за причастие и да репетираме други неща – добавя Меган. – Но знаехме колко е важно това религиозно събитие, така че подготвихме добре изпълненията си. Работихме по тях много усърдно“.
За второто изпълнение хорът от 14 души е намален до двоен квартет. „Репетирахме всеки вторник, преди дейностите на Младите мъже и Младите жени – казва Меган. – Това ме караше да размишлявам върху песента през цялата седмица, всъщност в продължение на месец. Обикновено не правя това, но намерих песента в YouTube и си я пусках непрекъснато. Исках да се усъвършенствам. Исках да пеем толкова добре, че да трогнем другите“.
Итън, Меган и Роми са единодушни, че всички репетиции са били от полза. „Когато изпълняваме песните отново и отново – казва Роми, – посланията им оставят в ума и сърцето“.
Хорът участва в музикален фестивал с представители на различни вероизповедания.
В ума и в сърцето
Влиянието на песните в ума и в сърцето им ясно се усеща по време на изпълнението на хора. „И двете песни бяха просто прекрасни – казва Роми. – Сред публиката настъпи пълна тишина и всички усетиха Духа, докато тези песни бяха изпълнявани. Чувствахме се обединени“.
„Първата песен винаги е била весела песен за мен – споделя Меган. – Чувствам, че повлия на хората на фестивала. Беше ми забавно да я пея и се надявам, че всички са я харесали. А във втората песен гласовете така си паснаха. Смятам, че всеки, който я чу, почувства дух на уважение и възхищение към Бог“.
В края на вечерта Меган добавя: „Можахме да разговаряме с участниците и с присъстващите гости. Знам, че хората разпитваха диригента ни за песента, която изпълнихме – „Какъв вид музика беше това?“ или „Откъде намерихте този аранжимент?“. Можахме да общуваме едни с други и да разговаряме за музиката, която всички ние споделихме. Чувствам, че успях да разбера другите много по-добре чрез песните им и те ни разбраха по-добре чрез нашите. Музиката е като прозорец към душата“.