„Мога да остана в очертанията“, За укрепването на младежите, септ. 2023 г.
За всичко имам сила чрез Христос
Младежи споделят как Христос ги е подкрепял да вършат трудни неща (вж. Филипяните 4:13).
Мога да остана в очертанията
Откакто тренирам лека атлетика, мечтата ми е да подобря училищния рекорд в бягането на 1 миля. Към края на този сезон пробягах това разстояние точно за пет минути, като подобрих рекорда в училище с повече от три секунди.
На следващия ден обаче разбрахме, че този рекорд не се брои. Съдиите обясниха, че съм направила три стъпки във вътрешната част на пистата, което ме дисквалифицира от състезанието. Моят треньор оспори това с довода, че съм направила тези стъпки, защото друг състезател ме е избутал. Съдията отвърна: „Може и да не е била нейна вината, че е била избутана извън пистата, но е нейна вината, че е била толкова близо до линията“. Тръгнах си с чувството, че постижението ми е било несправедливо отнето под носа.
Следващата неделя в класа на Младите жени гледахме видеоклип, в който се правеше сравнение между това да оставаме в очертанията в спорта и това да спазваме заповедите1. През целия урок седях ядосана, че ми се напомня за моя провал.
На следващия ден, докато бягах по пистата, погледнах надолу и забелязах, че стъпвам точно на вътрешната линия. И от време на време преминавах към вътрешната част, точно както беше казал съдията. Веднага спрях и се смирих. Беше ми станало толкова удобно там, където тичах, че вече не забелязвах опасностите на това.
За щастие, няколко седмици по-късно получих втори шанс. Отдалечих се от средната линия и подобрих училищния рекорд, като този път останах в очертанията.
Това преживяване ме накара да се замисля колко близо до линията бягах по отношение на някои от заповедите. Но благодарение на Исус Христос и Неговото Единение, винаги ще получавам втори шанс, ако се покайвам.
Когато става дума за заповедите, трябва да се отдалечаваме от линията и да правим всичко по силите си да оставаме в очертанията. Но съм благодарна, че когато допускаме грешки, Спасителят ни позволява да се покайваме и да се опитваме отново.
Рейгън П., Юта, САЩ