Сисекело К.

15 г., Южна Африка

Непрекъснато се моля за благополучието и успеха на моето семейство. Но някои неща все още не се получават така, както се надявам. Започнах да се чудя дали Бог чува молитвите ми. С нарастване на моите съмнения, се молех все по-рядко. Мислех си: „Защо да се моля, след като не чувствам нищо?“.

Но тогава, един ден, осъзнах, че се съмнявам в Бог. Той винаги е бил моят Отец в небесата, моята най-голяма опора и сила. Започнах да плача. Когато се върнах у дома същия ден, коленичих в молитва, защото се чувствах духовно и емоционално изгубена.

След като се помолих, изпитах утеха, топлина и обич. Знаех, че Той е с мен. Знам, че Небесният Отец е наясно с нашите трудности и чува нашия зов. От този ден насетне, аз разбрах, че Той има големи планове за моето семейство – планове, които ще се осъществят в определеното от Него време и които изискват търпение от моя страна.