Исус Христос е вашата сила
Какво е вашето „отношение“?
Отношението ви към принципите в наръчника За укрепването на младежите може да ви помага да се издигате до по-големи висини.
Пилотите наричат положението на самолета във въздуха негова позиция. Дали носът на самолета е насочен нагоре или надолу? Завива ли или се движи в права линия? На английски език се използва една и съща дума за отношение и позиция, като тази дума може да означава също начин на мислене за справяне с върховете и спадовете в живота. Една стара поговорка относно летенето и живота гласи: „Нашето отношение определя нашата височина“.
Какво ще бъде нашето отношение, докато четем За укрепването на младежите: Напътствия за правене на избори? Нашето отношение към принципите, описани в този наръчник, може да промени живота ни и да повлияе на това дали ще се издигнем до нови висини или ще потънем до по-ниско ниво.
Спасителят ни е дал чудесна отправна точка. Той казва: „Блажени кротките“ (Матей 5:5). Можем да се упражняваме в кротост, като бъдем праведни, смирени и желаем да следваме евангелските учения. Следват три въпроса, които показват различните видове отношение, които можем да имаме във връзка с дадените принципи.
Отношение 1: Колко лош мога да бъда?
Хората с такъв вид отношение казват: „Къде е границата? Искам да живея възможно най-близо до нея, без да я прекрачвам“. Това е толкова опасно, колкото един парашутист да попита: „Колко близо до земята мога да стигна, преди да отворя парашута си?“.
Отношение 2: Колко добър трябва да бъда?
Този вид отношение е търсене на възможно най-малкото усилие. Това е все едно някой да попита учител: „Какъв е минимумът, който трябва да покрия, за да премина в следващия клас?“. Това е все едно парашутистът да каже: „Искам да си стегна добре парашута, но не чак толкова добре“.
Отношение 3: Колко доблестен мога да бъда?
Едно момче веднъж ми каза, че посещава Семинара в 5:00 ч. сутринта. Отвърнах: „Това е много рано. Защо го правиш?“. Той просто отговори: „Защото искам да го правя. Обичам Семинара. Той е най-добрата част от деня ми“. Неговото отношението бе: „Аз искам да бъда доблестен!“. За него подчинението бе стремеж, а не неудобство.
Това е все едно парашутистът да каже: „Внимателно си стягам парашута и го отварям много преди да стигна земята, защото обичам да скачам с парашут и искам да продължавам да го правя“. Този вид отношение ще ни помага да се извисяваме.
В Книгата на Мормон бащата на цар Ламоний отправя красива молитва, която съвършено изразява това трето отношение:
„О, Боже (…) ще поискаш ли да ми се покажеш и аз ще Ти изкажа всичките си грехове (за да те позная)“ (Алма 22:18).
Царят не казва: „Колко лош мога да бъда и да Те познавам?“ или „Колко точно добър трябва бъда, за да Те познавам?“. Не, той казва: „Аз ще Ти изкажа всичките си грехове (за да Те позная)“.
По-висши и по-свети навици
Господ ни се доверява, че няма да търсим вратички, а вместо това ще търсим по-висши и по-свети навици. Ако нещо не е написано в наръчника толкова ясно, колкото очакваме, нека не питаме: „Какво би позволил Бог?“, а „Какво би предпочел Бог?“. Вторият въпрос разкрива изпълнено с желание сърце, каквото Господ желае всеки от нас да развива, докато ни учи да бъдем кротки.
Ако се кача на самолет, не искам пилотът да пита: „Колко лош мога да бъда?“ или дори „Колко добър трябва да бъда?“. Искам да се запита: „Колко доблестен мога да бъда?“. И в летенето, и в живота, отношението ще определя височината ни. Наръчникът За укрепването на младежите не е написан, за да обяснява минимума на поведение, а учението за ученичеството. То наистина е следващото ниво.