Прекъсване на цикъла на порнографията
Чувствах се сама и безпомощна. Но моят епископ ми напомни за някои от ключовете за намиране на надежда и помощ.
Илюстрация от Сю Теодоро
За първи път бях изложена на порнография на 13-годишна възраст. Попаднах на нея случайно в социалните мрежи, без да знам какво представлява и без да я разбирам. Преминах от непреднамерено излагане и любопитство към умишлено търсене.
По онова време в посланията на моите ръководители за порнографията сякаш се казваше, че това е нещо, с което само момчетата се борят. Това остави в мен чувството на срам. Мислех, че никога няма да мога да разкажа на някого за моята борба. Знаех за Единението на Исус Христос, но понеже си мислех, че съм единственото момиче, изправено пред такава трудност, чувствах, че ситуацията ми е извън обсега на Спасителя. Чувствах се като изключение.
Офисът на епископа
През годините, на места като Семинара или по време на духовни послания – навсякъде, където присъстваше Духът – често се чувствах подтикната да си уговоря среща с моя епископ. Дълго време това, което ми пречеше да го направя, бе идеята, че трябва да поддържам репутацията на добро дете от активно семейство. Мислех си, че той ще види що за човек съм – а не вярвах, че този човек е достоен за обич. Мислех си, че ще бъда посрещната с незабавно наказание.
Когато най-накрая си уговорих тази среща, нещата се случиха много по-различно, отколкото очаквах. Вместо да ме накаже, епископът ми каза: „Ти все още си Божия дъщеря. Ти си все така обичана и все толкова ценена“.
Помня как се почувствах преизпълнена с обич. Тогава за първи път почувствах силата на Единението на Спасителя толкова силно в живота си. Поглеждайки назад, разбирам защо думите, казани от епископа, са толкова важни.
Божия дъщеря
Когато изпитвате трудности с порнографията, преминавате през един цикъл на срама. В моя случай, щом чувствах, че връзката със собствената ми същност е прекъсната, тогава използвах порнографията, за да се справя с тези отрицателни емоции. След това изпитвах срам и се изолирах от другите и цикълът се повтаряше.
Много дълго време се опитвах да разчитам на собствената си воля „просто да спра“. Но нямаше как да се справя сама. Моят епископ ми помогна да си спомня своята същност – че съм възлюбена Божия дъщеря. Когато се срещнах с него и си спомних тази истина, започнах да отбелязвам истински напредък.
Снимките са предоставени от Маделин и семейството ѝ
Маделин знае, че порнографията няма да бъде единствената планина, която да изкачи. С помощта на Спасителя и правилните инструменти, тя продължава да намира сили да преодолява житейските трудности. Тази снимка е направена точно преди тя да се изкачи на глетчер в Аляска, САЩ!
Истината за Бог и Спасителя
Първоначално се страхувах да се моля. Гледах на Небесния Отец като Бог на справедливостта и гнева. Но преминаването през процеса на постоянно покаяние ми помогна да разбера естеството на Небесния Отец и Исус Христос. Знанието, че еднократното покаяние не ме прави имунизирана срещу тази трудност, ми позволи да продължавам да разчитам на Тяхната божествена помощ. Небесният Отец вече знаеше и разбираше изпитанията ми; аз просто трябваше да протегна ръка към Него.
Научих, че както Небесният Отец, така и Исус Христос са милостиви и проявяват разбиране. Когато се обръщате към Тях, Те ще вървят редом с вас и ще държат ръката ви на всяка стъпка от пътя.
Справяне с тактиките на Сатана
Разбирането на естеството на Бог ми помогна също така да разбера Сатана и неговите инструменти и как те действат в пряко противопоставяне на Бог. Едно от най-силните оръжия на Сатана е срамът, който се различава от вината или „скръбта по Бога“ (2 Коринтяните 7:10). Когато чувствате вина, осъзнавате, че сте допуснали грешка. Но срамът свързва отрицателните чувства, които изпитвате към себе си, когато съгрешавате, с вашата същност, сякаш вие сте тези чувства.
Сатана искаше да повярвам, че мога да преодолея тази трудност сама. Тази лъжа беше нещото, което ме спираше да говоря с моя епископ относно борбата ми с порнографията. Чувствах, че не мога да се срещна с него, докато не съм в състояние да кажа, че това е нещо, с което съм се борила в миналото. Сатана използва личните ни слабости, за да ни накара да се чувстваме недостойни да търсим изцелителната сила на Спасителя.
Научих, че Сатана действа върху нас, когато сме изолирани, затова нашата най-добра защита е да бъдем свързани. Понякога е толкова просто, като да се свържем с другите и да прекараме пълноценно време с добри приятели. Да общуваме с Небесния Отец, със себе си и с другите (особено с хората, които ни виждат така, както ни вижда Небесният Отец) е най-добрият начин да помним истинската си същност: ценено чедо на Бог.
По-висша цел
Накрая започнах да получавам подтици да помагам на други млади жени, които се борят с порнографията. Почувствах по-висша цел. Реших да се интересувам повече от това какво мисли Небесният Отец, отколкото какво биха си помислили другите около мен, затова започнах открито да говоря за преживяванията си.
Веднъж щом почувствате неоспоримата радост от непрестанното покаяние, вие искате да я споделяте с другите! Сега продължавам да споделям тази радост, докато служа като пълновременна мисионерка.
Мади е призована да служи като пълновременна мисионерка в мисия Сингапур, говорейки малайски език.
Моето послание
Никога не сте сами и има надежда.
Тази трудност е нещо, което можете да преодолеете с помощта на Спасителя, хора, които обичате и ръководители, на които имате доверие, както и с правилните инструменти. Излезте от изолацията и протегнете ръка към хората, които ви виждат през Божиите очи. Попитайте ги какво виждат във вас!
Независимо каква е битката ви, вие никога не сте извън обхвата на Спасителя и Неговото Единение. Небесният Отец ви обича изцяло и си струва да продължавате да се покайвате.