По Божия промисъл
Господната ръка ви направлява. По „Божий промисъл“, Той е както в дребните детайли на живота ви, така и във важните моменти.
Братя и сестри, като стоя тук, на тази вдъхновяваща и показвана по целия свят обща конференция и чувствам вашата сила и дух, не ми остава друго освен да си спомня думите на апостол Петър: „(Господи), добре е да сме тук“.
Не точно това казва Алма, след като проповядва в Амония. Алма напуска града, заради нечестието на народа. Скоро след това един ангел се явява на Алма и му казва да „се върн(е) в град Амония и да проповядв(а) отново на людете от града“.
Алма се връща „бързо“, влизайки „в града по друг път“.
„И като влизаше в града, той беше изгладнял и каза на един човек: Ще дадеш ли на един смирен служител на Бога нещо за ядене?
И човекът му каза: Аз съм нефит и знам, че ти си свят Божий пророк, защото ти си човекът, за когото един ангел ми каза във видение: Ти ще го приемеш“.
Този мъж е Амулик.
Сега, дали Алма случайно попада на Амулик? Не, не е случайно, че той влиза в града по път, който го отвежда до този верен мъж, който става впоследствие негов колега мисионер.
Веднъж старейшина Нийл А. Максуел обясни: „Никой от нас не използва пълния набор от възможности, който ни се предоставя по отношение на хората в нашия приятелски кръг. Вие и аз бихме могли да наричаме тези взаимодействия „случайности“. Тази дума е разбираема за употреба от смъртните хора, но случайност не е подходяща дума за описание на делата на знаещия всички неща Бог. Той не прави нищо по „случайност“, а… по „Божий промисъл“.
Нашият живот е като шахматна дъска и Господ ни премества от едно място на друго, ако ние откликваме на духовните подтици. Когато се обръщаме назад, можем да виждаме Неговата ръка в нашия живот.
Наблюдаваме подобна небесна намеса, когато Нефи се завръща, за да вземе плочите от Лаван. Той „б(еше) воден от Духа, без да зна(е) предварително нещата, които трябваше да извърш(и)“. Скоро Лаван се появява пред него пиян, почти в безсъзнание и Нефи го убива, вземайки плочите и бягайки обратно при своите братя. Късметлия ли е бил да се натъкне на Лаван? Или това е било по „Божия промисъл“?
Важни събития се случват в Евангелието и в Църквата, които придвижват Божието царство на земята. Те не са случайни, а са според Божия план. Този, който оформи този свят, може да успокоява моретата със Своята дума и може да насочва Алма и Амулик, Нефи и Лаван да бъдат на правилното място в точно определения момент.
По същия начин, събитията и връзките се случват в живота на всеки един от нас, така че да придвижват Божието дело на земята.
Скъпият старейшина Джозеф Б. Уъртлин разказа за случай, когато Президент Томас С. Монсън му казал: „Има една направляваща ръка над всички неща. Често, когато нещата се случват, това не е по случайност. Един ден, когато погледнем назад към изглеждащите на пръв поглед случайности в нашия живот, ще осъзнаем, че може би те, въпреки всичко, не са били толкова случайни“.
Най-често, нашите добри дела се знаят от малцина. Те обаче, са записвани в небесата. Един ден ще застанем като свидетели на своята пълна отдаденост на делата на праведността. Никое изпитание или нещастие не може да попречи на Божия план на щастие. Наистина по „Божия промисъл“, „на сутринта иде радост“. Исус учи: „Аз дойдох в света, за да върша волята на… От(ца)“. Скъпи братя и сестри, и ние трябва да вършим волята на Отца.
От собствен опит знам, че Господ ще ни движи по тази привидна шахматна дъска, за да върши Своето дело. Това, което изглежда случаен късмет, всъщност е ръководено от любящ Отец в небесата, Който може да изброи космите на всяка глава. Нито едно врабче не пада на земята, без да бъде забелязано от нашия Отец. Господ е в дребните детайли на нашия живот и тези случки и възможности ни се дават, за да ни подготвят да помагаме на своите семейства и на другите хора, като изграждаме царството Божие на земята. Спомнете си, когато Господ казва на Авраам: „Аз познавам края от началото; ето защо, ръката Ми ще бъде над теб“.
Господ ми е дал дом с любящи родители. Според критериите на света, те бяха много обикновени хора – моят баща, отдаден човек, беше шофьор на камион, а милата ми майка – домакиня. Господ ми помогна да намеря моята очарователна съпруга Мелани; Той вдъхнови един бизнесмен, който ми стана скъп приятел, да ми даде възможност за работа. Господ ме призова да служа на мисия и като млад мъж и като президент на мисия; Той ме призова в Кворума на седемдесетте, а сега ме призова и като апостол. Когато се обръщам назад, осъзнавам, че не съм планирал нито едно от тези неща, Господ го е сторил, по същия начин, по който Той ръководи важните стъпки за вас и хората, които обичате.
Какво трябва да търсите в своя живот? Кои са Божиите чудеса, които ви напомнят, че Той е наблизо, казвайки „Аз съм до теб“? Помислете си за моментите, някои ежедневни такива, когато Господ е действал в живота ви – и след това е действал отново. Оценявайте ги като моменти, когато Господ е показвал доверие във вас и вашите избори. Разрешете Му да ви превърне в личностите, в които не бихте могли да се превърнете сами. Оценявайте Неговата намеса. Понякога считаме промените в нашите планове като погрешни стъпки в пътуването ни. Мислете за тях повече като първите стъпки „на Господно(то) поръчение“.
Преди няколко месеца, нашата внучка се присъедини към младежка група, с която да обикаля различни исторически за Църквата места. Според окончателния график на пътуването, тя щеше да мине през мястото, където нейният брат – нашият внук – служеше на мисия. Нашата внучка нямаше никакво намерение да се вижда с брат си по време на неговата мисия. Когато обаче, автобусът влязъл в града, където служеше брат ѝ, надолу по улицата се виждали да вървят двама мисионери. Един от тях бил нейният брат.
Автобусът се изпълнил с очакване, когато младежите помолили шофьора да отбие, за да може тя да поздрави брат си. След по-малко от минута, след сълзи и мили думи, нейният брат се върнал да изпълнява своите мисионерски задължения. По-късно разбрахме, че брат ѝ е бил на тази улица за по-малко от пет минути, вървейки обратно към своята кола след посещение.
Небесният Отец може да ни поставя в ситуации с конкретна цел. Той го е правил в моя живот, Той го прави във вашия, както го е направил и в живота на нашите скъпи внуци.
Всеки от нас е ценен и обичан от Господ, Който се грижи, нашепва и ни пази по начини, уникални за всеки един от нас. Той е безкрайно по-мъдър и по-силен от смъртните мъже и жени. Той познава нашите предизвикателства, победи и праведните желания на нашите сърца.
Преди повече от година, докато минавах по Храмовия площад, една от сестрите мисионерки се приближи към мен и ме попита: „Помните ли ме? Аз съм от Флорида“. Тя ми каза името си, сестра Аида Чилан. Да, аз си спомних срещата с нея и семейството ѝ. Нейният президент на кол беше предложил да посетим семейството ѝ. Стана ясно, че бяхме там заради тяхната дъщеря Аида, която не беше кръстена. След нашето посещение и след повече от година преподаване и приобщаване, Аида била кръстена.
След като се срещнахме на Храмовия площад, тя ми написа писмо. Тя пише: „С цялото си сърце знам, че Небесният Отец познава всеки от нас и Той има причина да не спира да преплита пътищата ни един с друг. Благодаря ви, че бяхте един от моите мисионери и за това, че ми помогнахте и ме намерихте преди пет години“. Аида ми изпрати и своята история за обръщането си във вярата, описвайки „божествените случайности“, които са се случили в живота ѝ и които са я отвели до нейното кръщение и потвърждаване, до мисията ѝ на Храмовия площад и до нейния скорошен брак в храма.
Беше ли просто съвпадение това, че президентът на кол ни насочи към дома на Чилан или, че тя и аз се срещнахме след това на Храмовия площад? Историята на Аида свидетелства, че всичко това е било по „Божий промисъл“.
Господ обича да бъде с нас. Не е съвпадение, че когато чувствате Неговия Дух и действате според първите подтици, вие Го чувствате, както Той е обещал: „Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“.
На всички ни се случват сходни неща в живота. Може да срещнем някого, който ни изглежда познат, да подновим познанство или да намерим общ език с непознат. Когато това се случва, Господ може би ни напомня, че всички ние наистина сме братя и сестри. Ние наистина сме заети в едно и също начинание – това, което Джозеф Смит нарича „делото на Христа“.
Как свободата ни на избор се вписва в „Божия промисъл“? Ние имаме избор да следваме или да не следваме нашия Спасител и избраните от Него ръководители. Моделът е ясен в Книгата на Мормон, когато нефитите се отвръщат от Господ. Мормон тъжно отбелязва:
„И те видяха… , че Духът Господен не ги пази повече; да, Той се беше оттеглил от тях, защото Духът Господен не обитава несвети храмове.
Ето защо, Господ престана да ги пази с чудната Си и несравнима сила, защото те бяха изпаднали в състояние на неверие и ужасно нечестие“.
Не всичко, което Господ иска от нас, е резултат от това колко сме силни, колко сме верни или какво може да знаем. Помислете си за Савел, когото Господ спрял на пътя за Дамаск. Той вървял в погрешната посока на живота си и това нямало нищо общо с посоките север или юг. Животът на Савел бил пренасочен по божествен начин. Когато по-късно става известен като Павел, неговото служение като апостол отразява това, на което Господ вече знае, че е способен, а не това, което му било определено да прави, когато бил Савел. По същия начин, Господ знае на какво е способен всеки от нас и в какво може да се превърне. На какво учи апостол Павел? „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение“.
Когато сме праведни, имаме желание и качества, когато се стремим да бъдем достойни и добре подготвени, ние напредваме към места, за които не сме си и мечтали, и ставаме част от „Божия промисъл“ на Небесния Отец. Във всеки от нас е заложена божественост. Когато виждаме как Бог работи чрез нас и с нас, ние трябва да бъдем насърчавани и благодарни за това напътствие. Когато нашият Небесен Отец казва: „Това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“, Той говори за всички Свои чеда – и по-специално за вас.
Господната ръка ви направлява. По „Божий промисъл“, Той е както в дребните детайли на живота ви, така и във важните моменти. Както се казва в Притчи: „Уповавай на Господа от все сърце… и Той ще оправя пътеките ти“. Свидетелствам, че Той ще ви благославя, ще ви подкрепя и ще ви дава мир. В името на Исус Христос, амин.