Три сестри
Ние сме отговорни за нашето ученичество и това няма почти нищо общо с начина, по който се отнасят към нас.
Скъпи сестри, скъпи приятели, да започнем общата конференция с една световна сесия на жени е много важно и прекрасно. Представете си само: сестри на всякаква възраст, произход, националност и език, обединени във вярата и обичта към Господ Исус Христос.
Когато се срещнахме скоро с нашия обичан пророк, президент Томас С. Монсън, той изрази колко много обича Господ. Знам, че президент Монсън е много благодарен за вашата любов, молитви и отдаденост към Господ.
Много отдавна в една далечна земя живяло семейство, в което имало три сестри.
Първата сестра била тъжна. Струвало ѝ се, че от глава до пети всичко в нея не било достатъчно добро. Когато говорела, думите ѝ понякога звучали странно и хората се смеели. Когато някой я критикувал или „забравел“ да я покани на нещо, тя се изчервявала, отминавала и намирала затънтено местенце, където тъжно да въздъхне и да се чуди защо животът ѝ е толкова празен и безрадостен.
Втората сестра била ядосана. Тя се мислела за много умна, но винаги имало някой, който да изкара по-високи оценки на изпитите в училище. Считала се за забавна, красива, модерна и пленителна. Но винаги изглежда имало някой, който бил по-забавен, по-красив, по-модерен или по-пленителен.
Никога не била първа в нищо и не можела да понася този факт. Животът не трябвало да бъде такъв!
Понякога се нахвърляла върху околните и изглежда винаги била на косъм да се ядоса за това или онова.
Разбира се, това не я правело по-харесвана или популярна. Понякога тя стисвала зъби, свивала юмруци и си мислела: „Животът е толкова несправедлив!“
Имало и трета сестра. За разлика от тъжната и ядосаната сестра, тя била радостна. И то не защото била по-умна или по-красива, или по-способна от сестрите си. Не, хората понякога избягвали и игнорирали и нея. Понякога се подигравали на това, с което е облечена, или на нещата, които казвала. Понякога говорили злобни неща за нея. Но тя не позволявала тези неща да я засегнат твърде много.
Тази сестра обичала да пее. Не можела да пее добре и хората ѝ се присмивали, но това не я спирало. Тя казвала: „Няма да допусна другите хора и тяхното мнение да ме спрат да пея“.
Фактът, че тя продължавала да пее, натъжавал първата ѝ сестра и ядосвал втората.
Минали много години и накрая всяка сестра стигнала до края на земния си живот.
Първата сестра, която непрекъснато откривала, че има изобилие от разочарования в живота, в крайна сметка починала тъжна.
Втората, която всеки ден намирала нещо ново, за което да негодува, починала ядосана.
А третата сестра, която прекарала живота си, пеейки песента си с пълно гърло и уверена усмивка на лице, починала радостна.
Разбира се, животът никога не е толкова прост и хората никога не са толкова едностранни, както трите сестри в тази история. Но дори крайните примери като тези могат да ни научат на нещо за нас самите. Ако сте като повечето от нас, може би разпознахте себе си в една, две или дори всичките три сестри. Нека ги разгледаме по-внимателно.
Жертвата
Първата сестра гледала на себе си като на жертва – като на човек, на когото въздействат. Изглеждало, че нещата, които я правели нещастна, се трупали едно след друго. С такъв подход към живота, тя предоставяла на другите контрол над нейните чувства и поведение. Когато правим това, ние се влияем от всяко мнение – а с постоянно присъстващите днес социални медии тези мнения ни затрупват като ураган.
Скъпи сестри, защо трябва да предавате щастието си на някого или на група хора, които изобщо не се интересуват нито от вас, нито от щастието ви?
Ако забележите, че се безпокоите за това какво казват другите за вас, позволете ми да предложа следния лек: спомнете си кои сте. Спомнете си, че сте от кралския род на Божието царство, дъщери на Небесни Родители, Които царуват над цялата вселена.
Вие имате духовното ДНК на Бог. Имате уникални дарби, които произлизат от духовното ви сътворение и които са били развивани през обширния период на доземния ви живот. Чеда сте на нашия милостив и вечен Небесен Отец, Господ на Господарите, Този, Който сътвори вселената, разпръсна въртящите се звезди из огромния космос и постави планетите в орбитите им.
Вие сте в Неговите ръце.
Много добри ръце.
Любящи ръце.
Грижовни ръце.
И нищо, казано от друг за вас, не може да промени това. Думите им са без значение, ако ги сравним с това, което Бог е казал за вас.
Вие сте Негови ценни чеда.
Той ви обича.
Дори когато ви е трудно, дори когато се отвръщате от Него, Бог ви обича. Ако се чувствате изгубени, изоставени или забравени – не се страхувайте. Добрият Пастир ще ви намери. Ще ви вдигне на раменете Си. И ще ви отведе у дома.
Скъпи мои сестри, моля позволете на тези божествени истини да навлязат дълбоко в сърцето ви. И ще откриете, че има много причини да не сте тъжни, защото пред вас има вечна съдба за реализиране.
Възлюбеният Спасител на света е отдал живота Си, за да може да изберете да осъществите тази съдба. Поели сте върху си Неговото име; вие сте Негови ученици. И заради Него можете да се облечете с вечна слава.
Мразещата
Втората сестра била ядосана на света. Подобно на тъжната си сестра, тя чувствала, че проблемите в живота ѝ са причинени от някого другиго. Обвинявала семейството си, приятелите си, шефа си и колегите, полицията, съседите, църковните ръководители, настоящите модни тенденции, дори силата на слънчевите изригвания и просто лошия късмет. И атакувала всички тях.
Не считала себе си за подъл човек. Напротив, чувствала, че само държи на себе си. Тя считала, че всички останали били водени от егоизъм, дребнавост и омраза. Тя обаче била водена от добри намерения – справедливост, почтеност и обич.
Уви, начинът на мислене на ядосаната сестра е твърде често срещан. Това е отбелязано в едно скорошно проучване, което разглежда конфликта между съпернически групи. Като част от проучването, авторите интервюират палестинци и израелци в Средния Изток и републиканци и демократи в САЩ. Те откриват, че „всяка страна чувства, че групата ѝ е подтиквана повече от любов, отколкото от омраза, но когато ги запитват защо противниковата им група е въвлечена в конфликта, отбелязват, че другите са подтиквани от омраза“.
С други думи, всяка група счита себе си за „добрите“ – справедливи, добри и правдиви. И обратното, вижда съперниците си като „лошите“ – неинформирани, нечестни, дори зли.
В годината, когато бях роден, светът бе погълнат от една ужасна война, която причини болезнена скръб и съсипваща мъка в света. Тази война бе причинена от моя народ – от група хора, които считаха други конкретни групи за зли и насърчаваха омраза към тях.
Те затваряха устите на онези, които не им харесваха. Подиграваха ги и убеждаваха другите, че са зли. Считаха ги за по-нисши, дори не ги считаха за хора. Веднъж като унижиш група хора, по-вероятно е да оправдаеш думите и насилието си към тях.
Потръпвам, когато си мисля за случилото се в Германия през 20-и век.
Когато някой ни се противопостави или не е съгласен с нас, изкушаващо е да приемем, че проблемът е в него. А от тук нататък е лесно да припишем на думите и делата им най-ужасните мотиви.
Разбира се, винаги трябва да държим на правилното и има случаи, когато трябва да извисяваме гласа си в негова защита. Обаче, когато го правим с гняв или омраза в сърцето, когато атакуваме другите, за да ги нараним, унизим или накараме да млъкнат, най-вероятно няма да го направим в праведност.
На какво учи Спасителят?
„Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си, благославяйте онези, които ви проклинат, вършете добро на онези, които ви мразят, и се молете за ония, които ви позорят и преследват;
за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата“.
Това е начинът на Спасителя. Това е първата стъпка за премахването на бариерите, които пораждат толкова много гняв, омраза, разделение и насилие по света.
Може да кажете: „Да, ще желая да обичам враговете си, ако обаче и те желаят да правят същото“.
Но това всъщност няма значение, нали? Ние сме отговорни за нашето ученичество и това няма почти нищо общо с начина, по който се отнасят към нас. Ние очевидно се надяваме, че те ще проявят разбиране и милосърдие, но нашата обич към тях не зависи от техните чувства към нас.
Вероятно усилието ни да обичаме враговете си ще смекчи сърцата им и ще им повлияе положително. А може би, няма. Но това не променя отдадеността в следването на Исус Христос.
Така че, ние като членове на Църквата на Исус Христос ще обичаме враговете си.
Ще преодоляваме гнева или омразата.
Ще изпълваме сърцата си с любов към всички Божии чеда.
Ще помагаме на другите и ще им служим – дори на онези, които с омраза ни използват и преследват.
Истинският ученик
Третата сестра представлява истински ученик на Исус Христос. Тя направила нещо, което е изключително трудно – уповавала се на Бог, въпреки подигравките и трудностите. Някак си тя опазила вярата и надеждата си, въпреки презрението и отрицанието около нея. Живяла радостно, не защото обстоятелствата ѝ били радостни, а защото тя била радостна.
Никой не преминава безпроблемно през житейското си пътуване. При толкова много сили, които се опитват да ни отклонят, как да останем устремени към величественото щастие, обещано на верните?
Считам, че отговорът се съдържа в съня на един пророк преди хиляди години. Името на пророка е Лехий, а неговият сън е записан в скъпоценната и прекрасна Книга на Мормон.
В съня си Лехий вижда едно огромно поле, а в него има едно чудно дърво, което е неописуемо красиво. Той вижда и големи групи хора, които си проправят път към дървото. Те искат да опитат величествения му плод. Чувстват и вярват, че той ще им даде велика радост и траен мир.
Една тясна пътека води до дървото, а покрай нея има един железен прът, който им помага да останат на пътеката. Но там има и мъгла от мрак, която скрива гледката им и към пътеката, и към дървото. Вероятно по-опасен е чуващият се силен смях и подигравките, идващи от едно огромно и обширно здание, което е наблизо. Шокиращото е, че подигравките убеждават някои хора, които са достигнали дървото и са вкусили от чудния плод, да започнат да чувстват срам и да се отклонят.
Те вероятно са започнали да се съмняват, че дървото наистина е толкова красиво, колкото някога са си мислели. Вероятно са започнали да се съмняват в реалността на това, което са преживели.
Вероятно са си мислели, че ако се отдалечат от дървото, животът ще бъде по-лесен. Вероятно нямало повече да им се подиграват или присмиват.
И наистина, хората, които им се подигравали, изглеждали щастливи и сякаш си прекарвали добре времето. Така че, вероятно ако изоставели дървото, щели да бъдат приети от хората във величественото и обширно здание и щели да бъдат приветствани за тяхната преценка, интелигентност и изтънченост.
Останете на пътеката
Скъпи сестри, скъпи приятели, ако ви е трудно да се държите здраво за железния прът и да вървите неотклонно към спасението; ако смехът и подигравките на другите, които изглеждат толкова уверени, ви карат да се колебаете; ако ви безпокоят въпроси без отговори или учения, които още не разбирате; ако сте тъжни заради разочарования, призовавам ви да си спомните съня на Лехий.
Останете на пътеката!
Никога не се пускайте от железния прът – Божието слово!
И когато някой друг се опита да ви засрами, че вкусвате от Божията любов, не му обръщайте внимание.
Никога не забравяйте, че сте чеда на Бога, вас чака благослов, щом волята Му свята тук зачитате с любов!
Обещанията за похвала и приемане от света са ненадеждни, неверни и не водят до удовлетворение. Божиите обещания са сигурни, истинни и носят радост – сега и завинаги.
Каня ви да погледнете на религията и вярата от по-високо. Нищо, което се предлага във величественото и обширно здание, не може да се сравни с плода да живеем според Евангелието на Исус Христос.
Наистина, „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“.
Научих за себе си, че пътеката на ученичеството в Евангелието на Исус Христос е път на радост. Тя е път към безопасност и мир. Тя е пътят към истината.
Свидетелствам, че чрез дара и силата на Светия Дух можете да научите това за себе си.
Междувременно, ако пътеката стане трудна за вас, надявам се, че ще намирате подслон и сила в прекрасната ни организация на Църквата – Неделното училище за деца, Младите жени и Обществото за взаимопомощ. Те са като места за почивка по пътя, в които можете да подновявате увереността си и вярата си за предстоящото пътуване. Те са безопасно място, където можете да се чувствате на място и да бъдете окуражавани от сестрите ви и останалите последователи.
Нещата, които научавате в Неделното училище за деца, ви подготвят за допълнителните истини, които ще научите като млади жени. Пътеката на ученичеството, по която вървите в занятията на Младите жени, води до ученичеството и сестринството на Обществото за взаимопомощ. С всяка изминала стъпка получавате допълнителни възможности да проявявате вашата любов към другите чрез състрадателни, милосърдни и добродетелни дела, а също и чрез дела на вяра и служба.
Изборът на тази пътека на ученичество води до неописуемо щастие и осъществяване на божественото ви естество.
Няма да е лесно. Ще се изисква най-доброто от вас – цялата ви интелигентност, творческа мисъл, вяра, почтеност, сила, решителност и любов. Но един ден ще погледнете назад и колко ще сте благодарни, че сте останали силни, че сте повярвали и че не сте се отклонили от пътеката!
Продължавайте напред
Може да има неща в живота, които са извън вашия контрол. Но в крайна сметка, имате силата да избирате както дестинацията си, така и много от преживяванията си по пътя. В живота са важни не толкова способностите ви, а изборите ви.
Не може да позволявате на обстоятелства да ви натъжават.
Не може да им позволявате да ви ядосват.
Можете да се радвате, че сте Божии дъщери. Можете да намирате радост и щастие в милостта на Бог и в любовта на Исус Христос.
Можете да се радвате.
Призовавам ви да изпълвате сърцата си с благодарност за изобилната и безгранична Божия доброта. Възлюбени мои сестри, можете да се справите! Моля се с с цялата си душа да направите избора да напредвате към дървото на живота. Моля се да избирате да извисявате гласа си и да превърнете живота си във величествена симфония от възхвала, радост от това, което Божията любов и чудесата на Неговата Църква и Евангелието на Исус Христос може да донесат на света.
На някои може да им се струва, че песента на истинското ученичество звучи фалшиво или дори твърде шумно. Това е така от началото на времената.
Но за Небесния ни Отец и онези, които Го обичат и почитат, тя е най-скъпоценната и красива песен – върховната и освещаваща песен на изкупващата любов и служба към Бог и ближните.
Оставям ви моята благословия, като апостол на Господ, да намирате силата и смелостта да живеете като Божии дъщери, докато с радост вървите всеки ден по величествения път на ученичеството. В святото име на Исус Христос, амин.