„Имам работа за теб“
Всеки от нас има своя значима роля за напредъка на Божието дело.
Бог заявява на Моисей: „Имам работа за теб“ (Моисей 1:6). Някога чудили ли сте се дали Небесният Отец има работа за вас? Дали e подготвил за вас, специално за вас, важни отговорности, които да изпълните? Свидетелствам, че отговорът е „Да“!
Чуйте историята на Гириш Гимире, който е роден и израсъл в Непал. Като младеж той учи в Китай, където съученик споделя с него Евангелието на Исус Христос. В крайна сметка Гириш идва в Университета Бригъм Йънг, за да следва висше образование и се запознава с бъдещата си съпруга. Те се установяват в долината Солт Лейк и осиновяват две деца от Непал.
Години по-късно, когато над 1 500 души от бежански лагери в Непал биват преместени в Юта, Гириш чувства вдъхновение да помага. Тъй като езикът за него е майчин и той разбира културата, Гириш служи като преводач, учител и наставник. След като се установяват в общността, някои от бежанците от Непал проявяват интерес към Евангелието. Организиран е клон за говорещи непалски и по-късно Гириш служи като негов президент. Той има също ключова роля в превода на Книгата на Мормон на непалски.
Можете ли да видите как Небесният Отец е подготвял Гириш и е действал чрез него?
Бог има работа за всеки от нас
Братя и сестри, Бог има важна работа за всеки от нас. Говорейки на сестрите, но преподавайки отнасящи се за всички истини, президент Спенсър У. Кимбъл учи: „Преди да дойдем (на земята) са (ни) били възложени определени отговорности. … Макар да не си спомняме подробностите, славната действителност на условията, с които някога сме се съгласили, не се променя“. Колко окриляваща истина! Нашият Небесен Отец има конкретни и значими отговорности, които вие и аз да изпълняваме (вж. Ефесяните 2:10).
Тези божествени отговорности не са запазени само за няколко избрани, а са за всички нас – без значение от пол, възраст, раса, националност, доход, социален статус или призование в Църквата. Всеки от нас има своя значима роля за напредъка на Божието дело (вж. Моисей 1:39).
Някои от нас се съмняват дали чрез нас Небесният Отец може да осъществява важни дела. Но помнете, че Той винаги е действал чрез обикновени хора, за да осъществява изключителни неща (вж. 1 Коринтяните 1:27–28; У. и З. 35:13, 124:1). Можем да „действа(ме) за самите себе си“ и „в (нас) е силата“ да „осъществява(ме) много праведност“ (У. и З. 58:27–28).
Президент Ръсел М. Нелсън обяснява:
„Господ е планирал за вас повече, отколкото вие самите сте планирали за себе си! Вие сте били отделени и запазени точно за това време и място. …
Господ има нужда да променяте света. Като приемате и следвате Неговата воля за вас, ще откривате, че постигате непостижимото!“.
И така, как можем да разбираме и да изпълняваме работата, която Бог е предвидил за нас? Позволете ми да споделя четири принципа, които ще са от помощ.
Съсредоточавайте се върху другите
Първо, съсредоточавайте се върху другите. Можем да следваме Христос, Който „обикаляше да прави благодеяния“ (Деянията 10:38, вж. също 2 Нефи 26:24).
След като се върнах от пълновременна мисия, ми липсваха така харесваните от мен ежедневни цели. Ясно беше, че трябваше да спазвам сключените от мен завети, да завърша образование, да създам семейство и да работя. Но се чудех дали няма нещо повече, или дори нещо специално, което Господ желаеше да правя. След като размишлявах в продължение на няколко месеца, се натъкнах на следния стих: „Ако пожелаеш, ти ще бъдеш средството за извършване на много добро в това поколение“ (У. и З. 11:8). Духът ми помогна да разбера, че основната цел на божествените отговорности е да благославяме другите и да вършим „много добро“.
Ще има моменти, когато ще трябва да вземаме решения в живота си, като какво да учим, какво да работим или къде да живеем, със съображението да помагаме на другите.
Едно семейство се преместило в нов град. Вместо да си потърсят дом в богат квартал, те почувствали подтик да се преместят в район със сериозни социални и икономически нужди. В продължение на години чрез тях Господ укрепвал много хора и изграждал техния район и кол.
Медицински специалист се занимавал с обичайни медицински грижи, но почувствал напътствие да отделя по един ден всяка седмица, за да предоставя безплатни такива на хора без осигуровки. Поради желанието на този мъж и съпругата му да благославят другите, Господ осигурил начин те да помагат на стотици пациенти в нужда, докато също така се грижели за голямото си семейство.
Откривайте и развивайте духовни дарби
Второ, откривайте и развивайте духовни дарби. Небесният Отец ни е дал тези дарби, за да ни помага да откриваме, изпълняваме и да се наслаждаваме на работата, която Той има за нас.
Някои от нас се чудят: „Имам ли някакви дарби?“ Отново отговорът е „Да“! „На всеки човек е даден дар от Духа Божий, … та всички да имат полза от това“ (У. и З. 46:11–12, курсив добавен). Редица духовни дарби са описани в Писанията (вж. 1 Коринтяните 12:1–11, 31; Мороний 10:8–10; У. и З. 46:8–26), но има и много други. Някои може да включват това да имаме състрадание, да изразяваме надежда, да разбираме добре хората, да сме добре организирани, да говорим или пишем убедително, да преподаваме ясно и да работим усърдно.
И така, как разпознаваме своите дарби? Можем да преглеждаме своята патриархална благословия, да питаме тези, които ни познават най-добре или лично да откриваме в какво сме добри и какво ни носи радост. Най-важното е, че можем да питаме Бог (вж. Послание на Яков 1:5, У. и З. 112:10). Той познава нашите дарби, тъй като Той ни ги е дал (вж. У. и З. 46:26).
Като откриваме своите дарби, имаме отговорността да ги развиваме (вж. Матей 25:14–30). Дори Исус Христос „първоначално не получи от пълнотата, а (израстваше) от благодат към благодат“ (У. и З. 93:13).
Един млад мъж правел илюстрации, за да популяризира религиозните ценности. Любимата ми е портрет на Спасителя, като един екземпляр е закачен в дома ми. Този брат развивал и използвал своята артистична дарба. Действайки чрез него, Небесният Отец е вдъхновил други хора да бъдат по-добри последователи.
Понякога смятаме, че нямаме някакви особено важни дарби. Един ден една обезсърчена сестра се молела: „Господи, каква е моята лична мисия?“ Той отговорил: „Забелязвай другите“. Това било духовна дарба! Оттогава тя намира радост в това да забелязва тези, които обикновено биват забравяни и чрез нея Господ е благословил много хора. Въпреки че някои духовни дарби може да не са важни според светските стандарти, те са значими за Бог и Неговото дело.
Обръщайте несгодите в своя полза
Трето, обръщайте несгодите в своя полза. Нашите трудности ни помагат да откриваме и да се подготвяме за работата, която Небесният Отец има за нас. Алма обяснява: „След много горест Господ… ме направи оръдие в ръцете Си“ (Мосия 23:10). Подобно на Спасителя, Чиято единителна жертва Го прави способен да ни подпомага (вж. Алма 7:11–12), ние можем да използваме полученото от трудностите познание, за да повдигаме, укрепваме и благославяме другите.
След като бил съкратен от работа, един изявен специалист по човешки ресурси прочел патриархалната си благословия и бил вдъхновен да създаде компания с цел да помага на други специалисти да си намират работа. (Той дори помогна и на мен да си намеря работа, когато семейството ми се върна от мисия.) Господ използвал неговите изпитания като основа за нещо, което да благославя другите, като същевременно му осигурил по-съдържателна кариера.
Бебето на една млада двойка се родило мъртво. С разбити сърца, те решили да почетат своята дъщеря, като осигуряват съвети и материална подкрепа на родители, преживяващи подобни изпитания. Господ е действал чрез тази двойка поради тяхната специална съпричастност, развита по време на изпитания.
Разчитайте на Бог
И четвърто, разчитайте на Бог. Когато се молим с вяра и с истинско намерение, Той ще ни разкрива божествените ни отговорности. След като веднъж сме ги открили, Той ще ни помага да ги изпълняваме. „Всичко е присъстващо пред очите (Му)“ (У. и З. 38:2; вж. също Авраам 2:8) и в подходящите моменти Той ще ни отваря вратите, от които се нуждаем (вж. Откровението 3:8). Той дори е изпратил Своя Син Исус Христос, за да можем да разчитаме на Него за сили отвъд способностите ни (вж. Филипяните 4:13, Алма 26:12).
Един брат, който вземал управленски решения на местно ниво, получил впечатление да се кандидатира за обществена позиция. Въпреки че кампанията била нещо плашещо, той проявил вяра и събрал нужните средства, за да започне. В крайна сметка не спечелил, но почувствал, че Господ му дал напътствия и сили да повдига важни за обществото въпроси.
Една самотна майка, отглеждаща деца със забавено развитие, се съмнявала в способността си да посреща нуждите на семейството си по подходящ начин. Въпреки че било трудно, тя се чувствала укрепвана от Господ успешно да изпълнява своята най-важна мисия.
Слова на предупреждение
Докато Бог ни помага да изпълняваме своите небесни отговорности, противникът действа, за да ни разубеждава или отклонява от изпълнения със смисъл живот.
Грехът е вероятно най-големият препъникамък, в който се притъпява нашата чувствителност към Светия Дух и който ограничава достъпа ни до духовна сила. За да вършим работата, която Небесният Отец е подготвил за нас, трябва да се стремим да бъдем чисти (вж. 3 Нефи 8:1). Живеем ли така, че да можем да бъдем оръдия в Божиите ръце?
Сатана също така се стреми да ни разсейва с по-маловажни неща. Господ предупреждава един от ранните ръководители на Църквата: „Умът ти е бил повече в земните неща, отколкото в нещата от Мен… или в служението, за което ти си бил призован“ (У. и З. 30:2). Дали сме толкова ангажирани със земните неща, че биваме отклонявани от небесните ни отговорности?
В допълнение, Сатана ни обезсърчава с чувства, че не сме достатъчно способни. Той прави работата да изглежда твърде трудна или плашеща. Обаче ние можем да се уповаваме на Бог! Той ни обича. Той желае да имаме успехи. Той „ходи пред (нас), Той ще бъде с (нас); няма да се оттегли“ (Второзаконие 31:8, вж. също Псалми 32:8, Притчи 3:5–6, Матей 19:26, У. и З. 78:18).
Сатана може също така да ни убеждава да гледаме на своята работа като на по-маловажна от тази, възложена на другите. Всяка отговорност от Бог е важна и ще намираме удовлетворение, докато „се хвал(им) с това, което Господ (ни) е заповядал“ (Алма 29:9).
Докато Бог действа чрез нас, противникът може да ни изкушава да си приписваме заслугите за всички постижения. Обаче ние можем се стремим да бъдем смирени като Спасителя, като не търсим лична похвала, а прославяме Отца (вж. Матей 5:16, Моисей 4:2). Когато репортер се опитва да изрази признателност към Майка Тереза за мисията на живота ѝ да помага на бедните, тя отбелязва: „Това е (Божието) дело. Аз съм като… молив в ръката Му. … Той мисли. Той пише. Моливът не върши никаква работа. Моливът просто се оставя да бъде оръдие“.
Заключение
Мои възлюбени братя и сестри, каня всички вас да „предоставя(те) себе си на Бога… като оръдия на правдата“ (Римляните 6:13). Това означава да Му показваме, че сме готови да бъдем оръдия, да търсим Неговото напътствие и да получаваме от Неговата сила.
И винаги можем да гледаме към Исус Христос – нашият съвършен Пример. В доземния живот Небесният Отец пита: „Кого да изпратя?“
И Исус отговаря: „Ето Ме, изпрати Мен“ (Авраам 3:27, вж. също Исайя 6:8).
Исус Христос приема, бил е подготвен и изпълнява Своята предопределена роля като наш Спасител и Изкупител. Той върши волята на Своя Отец (вж. Йоан 5:30, 6:38; 3 Нефи 27:13) и изпълнява Своите божествени отговорности.
Свидетелствам, че като следваме примера на Христос и се посвещаваме на Бог, ще бъдем оръдия в ръцете Му за напредъка на Неговото дело и за благославяне на другите. В името на Исус Христос, амин.