Господи, ще накараш ли очите ми да прогледнат
Трябва да гледаме на другите през очите на нашия Спасител.
Цар Лъв е класическо анимационно филмче за африканската савана. Когато царят на лъвовете умира, спасявайки сина си, младото лъвче по неволя става изгнаник, докато деспотичен цар унищожава баланса в саваната. Младият лъв си възвръща царството с помощта на наставник. Той осъзнава колко важно е да има баланс в големия кръговрат на живота в саваната. Възвръщайки си своето исконно право да бъде цар, младото лъвче следва напътствието да гледа „отвъд явното“.
Докато се учим как да ставаме наследници на всичко, което Отец има, Евангелието ни наставлява да гледаме отвъд явното. Това означава да гледаме другите през очите на нашия Спасител. Мрежата на Евангелието е изпълнена с най-различни хора. Не можем изцяло да разбираме изборите и психологическата нагласа на хората в нашия свят, в Църквата, а дори и в нашите семейства, тъй като рядко разполагаме с пълната картина на истинската им същност. Трябва да гледаме отвъд повърхностните предположения и стереотипите и да разширяваме собствения си кръгозор.
Аз прогледнах „отвъд явното“, докато служех като президент на мисия. Един млад мисионер дойде с безпокойство в очите. Като се срещнахме за интервю, той каза унило: „Искам да се прибера у дома“. Помислих си: „Ами, можем да оправим това“. Посъветвах го да се труди усърдно и да се моли по въпроса в продължение на седмица, след което да ми се обади. Една седмица по-късно, почти с точност на минутата, той позвъни. Все още желаеше да се прибере у дома. Отново го посъветвах да се моли, да се труди упорито и да ми се обади след седмица. При следващото ни интервю нещата не се бяха променили. Той настояваше да се прибере у дома.
Не можех да позволя това да се случи. Започнах да го уча за свещеното естество на неговото призование. Насърчавах го да „забрави за себе си и (да) се върн(е) да работ(и)“. Но въпреки предлаганите от мен решения, той бе непреклонен. Най-накрая ми хрумна, че вероятно не виждам цялостната картина. И точно тогава усетих подтик да му задам въпроса: „Старейшина, с какво се затрудняваш?“ Думите му прониза сърцето ми: „Президенте, аз не мога да чета“.
Мъдрият съвет, който смятах за така важен той да чуе, въобще нямаше нищо общо с потребностите му. Това, от което той се нуждаеше най-много, бе аз да погледна отвъд прибързаните си заключения и да позволя на Духа да ми помогне да разбера какво тревожеше ума му. Той имаше нужда аз да видя същността му и да му предложа причина за надежда. Вместо това, аз се държах като едно огромно разрушително гюле. Този смел старейшина се научи да чете и се превърна в истински ученик на Исус Христос. Той отвори очите ми за Господните слова: „Понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7).
Каква благословия са случаите, когато Господният Дух разширява нашия кръгозор. Спомняте ли си пророка Елисей, който се събужда и открива, че сирийската армия е обкръжила града му с конете и колесниците си? Неговият слуга е уплашен и пита Елисей какво ще правят в тази безизходица. Елисей му казва да не се тревожи със следните незабравими слова: „Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях“ (4 Царе 6:16). Слугата няма никаква представа за какво говори пророкът. Той не може да види отвъд явното. Обаче Елисей вижда батальони от ангели, готови да се борят на страната на пророка и неговия народ. И така, Елисей се моли на Господ да отвори очите на младия мъж „и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей“ (4 Царе 6:17).
Често разграничаваме себе си от другите според видимите разлики. Чувстваме се удобно около онези, които мислят, говорят, обличат се и постъпват като нас, а изпитваме неудобство около хората, които идват от различни обстоятелства или среда. В действителност, не идваме ли всички ние от различни страни и не говорим ли различни езици? Не гледаме ли всички ние на света през ограничения обектив на собствения си опит? Защото някои гледат и говорят през призмата на духовното, подобно на пророка Елисей, докато други гледат и говорят буквално с физическите си сетива, както се случи с мен и онзи мисионер, който не можеше да чете.
Живеем в свят, в който хората обичат да сравняват, да „слагат етикети“ и да критикуват. Вместо да гледаме през призмата на социалните медии, трябва да се вглеждаме по-дълбоко за божествените качества, които всички желаем. Тези божествени качества и стремежи не могат да бъдат публикувани в Pinterest или Instagram.
Да приемаме и обичаме другите не означава да приемаме техните идеи. Дори истината да диктува нашата най-голяма отдаденост, тя не бива да се превръща в бариера за добротата. За да обичаме истински другите е нужно безспирно да се опитваме да приемаме най-добрите усилия на хората, чиито жизнен опит и ограничения може никога да не опознаем изцяло. Да гледаме отвъд явното за нас изисква съзнателно да се съсредоточаваме върху Спасителя.
На 28 май 2016 г. 16-годишният Бо Ричи и неговият приятел Остин били в едно семейно ранчо в Колорадо. Бо и Остин се качили в превозните си средства за всякакви терени в очакване на ден, изпълнен с приключения. Не били стигнали далеч, когато се натъкнали на опасни обстоятелства и в този момент се случила трагедия. Превозното средство на Бо се преобърнало неочаквано, заклещвайки го под 180 кг желязо. Когато приятелят му Остин се добрал до него, той видял как Бо се бори за живота си. С всички сили той се опитвал да премести превозното средство от приятеля си. То не помръдвало. Помолил се за Бо и отчаяно тръгнал да търси помощ. Най-накрая пристигнал спасителен отряд, но няколко часа по-късно Бо починал. Той напуснал този смъртен живот.
Пристигнали съкрушените му родители. Докато стояли в малката болница с най-добрия приятел на Бо и членове на семейството, в стаята влязъл полицай, който подал телефона на Бо на неговата майка. Докато тя поемала телефона, изсвирила звучна аларма. Майката отворила телефона и видяла алармата на Бо за деня. Тя прочела на глас посланието, което нейният обичащ забавленията и приключенията син-тийнейджър си бил настроил да чете всеки ден. То гласяло: „Не забравяй днес да поставиш Исус Христос в центъра на живота си“.
Съсредоточаването на Бо върху неговия Изкупител не затъпило мъката от неговата загуба за любящите му близки. То обаче донесло голяма надежда и придало смисъл на живота на Бо и неговите избори. Това позволило на семейството и приятелите му да прогледнат отвъд скръбта поради ранната му смърт към радостната реалност на живота след смъртта. Каква нежна милост получили родителите на Бо да видят през очите на своя син това, което той най-много ценял.
Като членове на Църквата, ние сме били надарени с лични духовни аларми, които да ни предупреждават, когато отвръщаме поглед от спасението, гледайки единствено със смъртните си очи. Причастието е нашето ежеседмично напомняне да продължаваме да се съсредоточаваме върху Исус Христос, така че винаги да си спомняме за Него и да имаме Неговия Дух да бъде с нас (вж. У. и З. 20:77). При все това, понякога пренебрегваме тези напомнящи чувства и аларми. Когато поставяме Исус Христос в центъра на живота си, Той ще прави очите ни да проглеждат за по-големи възможности, които сами не бихме могли да разберем.
Получих едно наистина интересно писмо от една вярна сестра, което описва една такава защитна аларма. Тя сподели, че в стремеж да помогне на съпруга си да разбере чувствата ѝ, тя започнала да си прави електронен списък на своя телефон с дразнещите я неща, които той правел или казвал. Казвала си, че когато настъпи подходящият момент, ще е събрала достатъчно писмени доказателства, които да му сподели, и че това щяло да го накара да иска да се промени. Обаче една неделя, докато вземала от причастието и размишлявала върху Единението на Спасителя, тя осъзнала, че да записва лошите си чувства към съпруга си всъщност карало Духа да се отдръпва от нея и така никога нямало да го промени.
В сърцето ѝ се включила духовна аларма, която казвала: „Забрави за това, забрави всичко. Изтрий тези бележки. Те не са ти полезни“. И тогава тя пише, цитирам: „Отне ми доста време да натисна „Избери всички“ и още повече да натисна „Изтрий“. Но като го направих, всички онези лоши чувства се изпариха. Сърцето ми се изпълни с обич – обич към моя съпруг и обич към Господ“. Подобно на Савел по пътя за Дамаск, виждането ѝ се променило. Изкривяващите образите люспи паднали от очите ѝ.
Нашият Спасител често прави очите на физически и духовно слепите да проглеждат. Като отваряме очите си за духовната истина, буквално и образно казано, ние се подготвяме да бъдем изцелявани от земното си късогледство. Когато обръщаме внимание на духовните „аларми“, сигнализиращи да променим посоката си или да разширим вечната си перспектива, ние приемаме обещанието на причастието Неговия Дух да бъде с нас. Това се случва с Джозеф Смит и Оливър Каудъри в храма Къртлънд, когато важни истини биват преподадени от Исус Христос, Който обещава, че „завесата“ на смъртните ограничения ще бъде „премахната от съзнанието (им) и очите на разбирането (им) (ще бъдат) отворени“ (У. и З. 110:1).
Свидетелствам, че чрез силата на Исус Христос ние ставаме способни да гледаме духовно отвъд това, което виждаме. Когато си спомняме за Него и Неговият Дух е с нас, очите на разбирането ни ще бъдат отворени. Тогава въздействащата реалност на божествеността във всеки един от нас ще оставя по-ясен отпечатък в сърцата ни. В името на Исус Христос, амин.